За сега с моя шеф се разбираме - приятелски. И понеже сме много цапнати всички в устите... плашим новите попълнения на колектива 
- Публикувана: 4 юли 2006, 15:11 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2006, 13:07 ч.
Дистанция или приятелство стоят в основаmа на отношенията ви с шефа?
В момента в работата - приятелство с всички 
Шефът е готин човек, но не мога да кажа, че е приятел. Имаме професионални отношения 
Сакри, има някои емоционални вампири, като са до теб и се гипсираш и ти става нервно и си неработоспособна. Иначе може и да не са гадняри. Но действат зле на хората около тях. Може такава да е била бившата ти шефка
Сакри, има някои емоционални вампири, като са до теб и се гипсираш и ти става нервно и си неработоспособна. Иначе може и да не са гадняри. Но действат зле на хората около тях. Може такава да е била бившата ти шефка
...Сакри, има някои емоционални вампири, като са до теб и се гипсираш и ти става нервно и си неработоспособна. Иначе може и да не са гадняри. Но действат зле на хората около тях. Може такава да е била бившата ти шефка
Де да зная...Това ми се случва изключително рядко, да не кажа почти никога.Изкарах в този офис повече от две години благодарение на колектива
и на колежка, която ме беше взела под крилото си по всички параграфи 
Само дето не я наричах "мамо" - благодарна съм й до дъното на душата ми, защото това беше първото място, на което работих по специалността ми.На нея дължа любовта си към професията ми.И тя ме обичаше страшно много, на рождените ми дни се е просълзявала, а когато не вдявах какво ми обяснява й носех букети на следващия ден. 
Той държеше умело тънката граница между приятелството и началничеството.Имало е моменти, в които ме е усещал, че аПсолютно не съм час - физически или психически или съм напълно неадекватна.А когато скръцне нещо да се свърши светкавично или изнедоволства по отношение на работата ми съм си скъсвала задника от бач.
И моят шеф е такъв. Що се отнася до "турнетата" из разните му вили, хдим през няколко месеца и си изкарваме страхотно.
без това да му пречи да е най-ентусиазирания денсър на служебните купони. ... когато въпросът е професионален има йерархия на компетентности, когато обядваме или пием кафе, или сме на екскурзия, всички се чувстваме еднакво приятелски настроени...
Това би трябвало да са взаимоотношенията във всеки работен колектив, но за съжаление не навсякъде е така.
Най-лесната работа на света е да бъдеш шеф.
Най-трудната работа на света е да бъдеш добър шеф.
Най-трудната работа на света е да бъдеш добър шеф.
Кога ли и в BG ще има "училище" за шефове?!?
Сега е по-вярна поговорката "пази Боже сляпо да прогледне" (то май стана поговорка, а иначе е от BG класиците).
Самите "шефове" твърде често нямат никакъв опт като такива, издигнали са се в йерархията в най-добрия случай като специалисти, но не винаги знаят как да "манипулират" подчинените си.
Аз пък имах един шеф,който впоследствие ми стана мъж 
взаимоотношения с шефа ми са предимно брачни
И моите с бившия ми шеф.А в момента е обратното. Настоящата ми шефка, ми е /или по-скоро беше/ приятелка от години. Не бих казала, че вече сме приятелките, които бяхме. Това според мен е неизбежно. Според мен заемайки ръководна позиция, човек повече или по-малко се обрича на самота. Или поне трябва да търси приятели извън работното място, което при сегашния напрегнат ритъм на живот е почти невъзможно.