Темата за смъртта

bochko, остави съпруга си да отиде на погребението спокойно, това са глупави суеверия. Животът е достатъчно труден, за да си го усложняваме още повече. Аз на твое място също бих отишла да почета паметта на чичото на детето ми. Намирам това за нормално поведение, другото даже за мен е неуважение. Аз лично винаги съм ходила на гробищата - и бременна, и току-що родила, и с децата си на по няколко месеца. Нищо лошо няма да се случи на никой само затова, че е отишъл да остави цвете на гроба на някой или да му каже последно сбогом.

Съгласявам се,че трябва да присъства поне той,иначе може да се упрекваш някога.

Какъв интересен разговор водите тук, а аз не съм забелязвала.

Обучавана съм да разговарям с болни деца за смъртта по принцип и за тяхната в частност, но не ми се е налагало и слава Богу! Знам обаче че бих открила верния подход към всяко сърчице за да му открия истината, защото всяко дете заслужава да знае. Същата тази истина в която вие самите вярвате. И това в което не сте убедени, но искате да вярвате или може би знаете, но се съмнявате...Заслужават и трябва да знаят всичко особенно ако ги касае тях самите.

Водила съм с детето си доста такива разговори на различни етапи от живота и. Докато са по-малки децата, те знаят доста по-добре от възрастните какво е смъртта и затова я приемат по-лесно без страдание. Възрастните с времето пречупват представите им и ги карат да я възприемат трагично или да се плашат.

Не помня да съм имала някога проблем с това което съм обяснявала. Водили сме и в малко по-зряла възраст разговори за Бог, за религията и за живота след смъртта. В определена възраст някои деца започват да се увличат по спиритически сеанси, да викат духове и съответно да всяват ужас сред други и за тези неща детето ви също трябва да е подготвено. Това беше голям проблем в училището на моята дъщеря до степен, че да се обяснява от учители. Имаше един жесток нещастен случай на много кървав инцидент с дете в басейн, който беше обсъждан доста по медиите. Деца бяха разбрали че предната вечер това дете наред с други е участвало в спиритичен сеанс и е попитало духа след колко "дни" ще умре (като се объркало), а духът му отговорил с цифрата 1. Случката на следващия ден беше потресла цялото училище, та се наложила и работа на психолози. Така че не приемайте лекомислено както вяра и религиозни убеждения, така и всичко свързано със задгробния живот, а говорете, говорете и говорете на децата си всичко дотолкова доколкото е приемливо и достъпно за възрастта им.

Тъй като се наложи около две години свекърва ми да гледа сина ми(през повечето време), то му беше напълнила главата с какви ли не глупости за дядо Боже. Отне ми доста време да го убедя, че както дъжда не идва от дядо Боже, така и при смърт не е сигурно какво би могло да се случи на умрелия. Предполагам, че съм успяла да му обясня, да не приема всяка теория за "чиста монета", а да поразсъждава малко над нея. За момента знае, че хората се раждат, живеят и след като органите им се поизносят и не могат да действат правилно за да поддържат живот - човек умира. Той може да умре и ако някой орган е заболял и така.

bochko, днес ни четоха "чиста" молитва /бебе става на 40 дни/. Питах свещенника дали мога да ходя на гробища /както и близките ми/. Каза, че след тази молитва мога, а за близките няма ограничения. Останалото са суеверия.

Наистина е така. Очудих се колко лесно и спокойно дъщеря ми прие смъртта на дядо си с когото много се обичаха.

Дъщеря ми - 3 год, след като почина баща ми(дядо й), твърдеше, че си говори с него.  И това продължи близо година. Вече си мислех, че е забравила, обаче оня ден казала на мама - Отдавна не сме си говорили с дядо. 

Не съм обяснявала още.На въпрос на големия защо има погребения,отговорих,че това е добър начин да се сбогуваш с някой,когото много си обичал,и че после той ще продължи да живее в сърцето ти...Не ме е питал повече,и не е повдигал темата...

Децата са по-близко до Бога. Те виждат и чуват неща, които възрастните не могат. Ние изгубваме възможностите си с времето, вероятно защото преставаме да помним или да вярваме.

Вярвайте им когато ви казват, че виждат и чуват неща, които на вас ви се стуват фантасмагорични. Те не лъжат, нито си фантазират. Убедена съм, че детето ти наистина си е говорило с дядо си. Не пробвай да го убеждаваш, че когато някой умре, той ще изчезне завинаги изгнивайки под земята и бивайки изяден от червеите! Детето сега много добре още помни, че нищо никъде не изчезва.

 О аз приемам думите й и е ги оспорвам. Това че на мене не ми се е случвало, е значи, че не е вярно.  Понякога децата са по мъдри от нас...