Публикувана: 7 юли 2006, 22:28 ч.
Последно мнение: 11 юли 2006, 11:42 ч.

Тъжно ми е че трябва да почна работа....

1 454
24
1

Отговори

# 15 8 юли 2006, 13:06 ч.

София
Мнения: 2 884

Тери,честита нова работа Peace

, тези неща, който ги чакаме дълго, идват винаги в най-неподходящия момент Wink

. Не се отказвай, приеми предложението, че пилето веднъж каца на рамото Wink

Бебока е достатъчно голям и много добре знае коя е мама и ти винаги ще си неговото слънце.
Hug

Една мама пише, че е пуснала детето на 1 г. на ясла.Това е много добър вариянт! Peace

Така детето, ще стане общително от малко, по-интересно ще му е през деня и няма да му тежи отсъствието ви и няма да се привърже към гледачката и ти съответно няма да ревнуваш bouquet

# 16 8 юли 2006, 15:52 ч.

София
Мнения: 6 182

Aз съм си още в къщи при малката, но от познати съм чувала, че понякога на деца на възрастта на твоето, първоначално раздялата може да предизвика ефек който да те стресне. Понякога малчовците се сърдят и вечер като се прибереш изпълнена с настроение да се гушкате и да си играете детенце те бие и те рита. Спокойно! Било нормално преодолявало се за няколко седмици.
А иначе само след половин година ще се убедиш, че няма начин детенце да те забрави. По-скоро ще ти се свива сърцето като плаче когато ти отиваш на работа, но се успокой, че и това е период. Моята дъщеря плаче, дори когато влезна до тоалетната без нея.
Щом работата ти харесва - приемай я разбира се. По-добре е за детето, колкото и да не ти се вярва. И финансово, и за твоето самочувствия, и за да не ти се иска подсъзнателно и то по-късно да прави жертва за теб.

# 17 8 юли 2006, 16:24 ч.

Мнения: 2 956

Цитат на: ketito в сб, 08 юли 2006, 13:06

Тери,честита нова работа Peace

, тези неща, който ги чакаме дълго, идват винаги в най-неподходящия момент Wink

. Не се отказвай, приеми предложението, че пилето веднъж каца на рамото Wink

Бебока е достатъчно голям и много добре знае коя е мама и ти винаги ще си неговото слънце.
Hug

Една мама пише, че е пуснала детето на 1 г. на ясла.Това е много добър вариянт! Peace

напълно съгласна съм с мнението на кетито. Пожелавам ти успех и в работата и в "страха" bouquet

# 18 8 юли 2006, 18:28 ч.

Мнения: 326

На мен след няколко месеца ми предсои същото. Но, какво да се прави за всичко са нужни пари. Като започнеш работа ще можеш да си позволяваш да купуваш повече неща за слънчицето си и да не мислиш непрекъснато дали парите ще стигнат до края на месеца. А за това дали бебо ще те забрави - няма дете, което да забрави мама... Горе главата! newsm10

# 19 8 юли 2006, 20:58 ч.

Мнения: 1 327

tery, не се притеснявай! аз работя вече от 1 месец. Много ми беше притеснено за малката, защото се бях настроила да я гледам поне до 1.5-2годинки... Сега сестра ми гледа малката, обаче като се прибера Ати така грейва и протяга ръчички към мен.....
не можеш да сравняваш себе си и мъжа ти... за детето майката е най-важна! нали знаеш приказката - "при мама си е най-добре" Wink

по-трудно ще ти е на теб, тъй като бебчо ще ти липсва..
това, че ляга в 20ч е супер, тъкмо ще имаш време да свършиш и домашната работа...

# 20 10 юли 2006, 11:30 ч.

Мнения: 3 116

Аз тръгнах на работа поради финансови причини, когато малката беше на 3 месеца и половина (след изтичането на болничния). Оставих я на непозната жена, детегледачка. Да с препоръки, да гледала други дечица, но непозната. Не искам да ти описвам как съм се чувствала. От една страна ми беше мъчно и трудно да си оставя така бебето, ние още се кърмихме, от друга страна го гледа човек който почти не познаваш Cry

Сега след 9 месеца, те още си се гледат и много си се обичат. Мамите в парка само ми хвалят жената, не можеш да разбереш че е детегледачка, питат ме дали не й е баба Simple Smile

Вечер от работа излитам към градинката и отделям цялото си време с нея за нея Simple Smile

Е, обаче още ми е трудно и мъчно като тръгна на работа Cry

Не знам дали това скоро ще се промени Sad

# 21 10 юли 2006, 11:38 ч.

на североизток
Мнения: 285

Безспорно не е лек моментът, в който една майка трябва да се варне отново на работа.Аз се върнах, когато малкият стана на годинка.И на мен какви ли не мисли не ми минаваха през главата Shocked

.Искам да те успокоя, че детето няма да те забрави - ти си неговата майка и такава ще му бъдеш винаги.То ще търси топлината и любовта ти и ти отномо ще му ги даваш.Може да го виждаш през работната седмица само за няколко часа, но ако вашето общуване е качествено - то всичко ще е наред.Има родители, които прекарват по цял ден с децата си, но не съумяват да използват добре времето заедно.
Така, че не се притеснявай.Не е лесно, но се свиква.Детето ще те разбере - бъди убудуна.А и има толкова жени, които са в твоето положение.
Горе главата!Стискам палци всичко да е наред!
И помни, че никой и нищо не е в състояние да ти отнеме любовта на детето - най - малко пък работата Hug

# 22 10 юли 2006, 11:49 ч.

Мнения: 4 406

чувството ми е много познато, така се терзаех и аз, когато Коцето стана на 4 месеца и се наложи да се върна в офиса, даже още кърмех...
преживява се, мобилизирай се и гледай положително на нещата!
в никакъв случай детето ти няма да те забрави, нито да те пренебрегва, ти си уникална личност за него и центъра на света му!
можеш да се договориш с шефа си за отстъпки от работното време( аз си позволих да хитрувам с часовете за кърмене) и така ще можеш да бъдеш с детето повече

# 23 10 юли 2006, 12:59 ч.

София
Мнения: 7 044

По същите причини аз тръгнах на работа, когато малкият беше на 2.5м. разбирам притесненията ти, но спокойно, нещата ще се наредят и щом се върнеш от работа ще грееш и ще прекарваш цялото си време с малкото съкровище.

# 24 11 юли 2006, 11:42 ч.

Мнения: 600

а сега да те успокоя. аз преживях старшен стрес през цялото време, докато търсех жена да гледа малката. не спях от ужас как ще ме забрави, ще я гледат зле, ще я откраднат и куп други ужасии. втора седмица съм на работа и ситуацията е следната:

детето не те забравя. на третия ден не ме поглеждаше и аз полудях, но се оказа, че не е в натроение от ваксината. детето не може да те забрави. аз и на психолог ходих. ще има различно отношение към теб и гледачката. може на нея много да се радва(както е при нас), но теб си те обича по негов начин.

важно е да се организираш, за да имаш време да му се радваш и да гледаш как расте. аз я изкарвам навън веднага след работа, за да сме заедно, а вечер след като легне готвя за другия ден, мия, гладя. чистене - събота/неделя.

не се притеснявай, отнема малко време да свикнеш с новия режим, но това няма да навреди на детето. дано имаш жена, която да го гледа добре.

успех! Hug

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Махане на памперс и биберон - 3

Причина:

Причина: