Успех и от мен! Не е лесно да се вземе такова решение, браво за смелостта!
- Публикувана: 12 юли 2006, 14:10 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2006, 13:59 ч.
Писмо до съпруга
Аз пък си мисля, че не само НЕ искаш това, ами и не си готова да си тръгнеш. Струва ми се, че искаш просто да го стреснеш с това писмо. А и щом той вижда нещата по друг начин, защо не опиташ да погледнеш ситуацията от друг ъгъл. Наясно съм с всичко което пишеш, знам много добре от какво се нуждае една жена, искаш да има тръпка, да има желание да е с теб и децата, но е ми се струва неизбежно да не се променят нещата след години съвместен живот.
Може би Ви трябва нещо освежаващо, мигове само за вас двамата, без децата далеч от дома и ежедневието (поне аз не видях някаква сериозна причина за да си трънеш). И пак си помисли върху това, защо той вижда нещата по друг начин, според него Вие сте щастливи.
Успех, каквото и да решиш
Може би Ви трябва нещо освежаващо, мигове само за вас двамата, без децата далеч от дома и ежедневието (поне аз не видях някаква сериозна причина за да си трънеш). И пак си помисли върху това, защо той вижда нещата по друг начин, според него Вие сте щастливи.
Успех, каквото и да решиш
Не са много жените, които знаят какво искат и го правят. Ти явно си от тях и дано тоя твой мъж си преосмисли поведението, все пак той ще загуби много - жена, като теб, и децата. И какво ще му остане................? Мисля, че той в момента е в по-лоша ситуация от тебе, дано го осъзнае. Чудесна си, ти силен човек, много късмет ти желая и живот, какъвто искаш и заслужаваш. Все си мисля, че ще го извоюваш и ще го имаш!
Пожелавам ти много сила и кураж...Защото когато целия ти живот и всичко което си градила до сега рухва пред очите ти...тогава може само да се помолим на Господ да ни даде сили да преодолеем изпитанието...
Пожелвам ти и той да се промени...защото когато човек загуби нещо,тогава чак започва да го цени.Това,което му давате ти и децата-никой и нищо не може да го замени.Пожелавам ти търпение.
Това,което не ни убива ни прави по силни.
Пожелвам ти и той да се промени...защото когато човек загуби нещо,тогава чак започва да го цени.Това,което му давате ти и децата-никой и нищо не може да го замени.Пожелавам ти търпение.
Това,което не ни убива ни прави по силни.
неразбрана...
Много е хубаво, че си изляла обърканите си мисли в писмо - писаното остава и ще може да се върнете към него в по-спокоен момент
Предполагам, че това е и причината да пуснеш тема тук - искаш да формулираш нещата по-ясно в главата си, не че очакваш конкретен съвет...какъвто никой тук не може да ти даде. Може би 20-годишните ще ти кажат, че си супер смела и ти се възхищават, мамите с дечица ще опитат да те отрезвят, самотните ще те окуражат, че най-хубавото предстои...
Извини ме, но писмото ти говори по-скоро за наранено его, но не предлага решаване на проблемите. Много от изреченията звучат като декларации...човек се плъзга по повърхността на смисъла, но там ги няма конкретните, камъчета и случки, които са те предизвикали...Не влагам нищо лично, правя литературен анализ
директна съм, но се опитвам да предположа как ще реагира получателя на писмото.
Остави писмото, може да го редактираш - как така не заслужава да бъде баща...ще изпусне жена като теб...с тези фрази, звучащи като лозунги, само ще инициираш препирни на кого му е по-голямо и по-наранено егото...
Имаш толкова много - здрави деца, явно любима работа, желание за развитие, любопитство към живота...Живота според мен си е самотна игра, какво толкова драматично ти пречи да си с мъжа ти? Дали той не се променя по-бавно, да е на някаква друга вълна...дай време и на двамата. Продължавай с писмата, смекчи тона, погледни от неговия ъгъл и дай време
Много е хубаво, че си изляла обърканите си мисли в писмо - писаното остава и ще може да се върнете към него в по-спокоен момент
Предполагам, че това е и причината да пуснеш тема тук - искаш да формулираш нещата по-ясно в главата си, не че очакваш конкретен съвет...какъвто никой тук не може да ти даде. Може би 20-годишните ще ти кажат, че си супер смела и ти се възхищават, мамите с дечица ще опитат да те отрезвят, самотните ще те окуражат, че най-хубавото предстои...
Извини ме, но писмото ти говори по-скоро за наранено его, но не предлага решаване на проблемите. Много от изреченията звучат като декларации...човек се плъзга по повърхността на смисъла, но там ги няма конкретните, камъчета и случки, които са те предизвикали...Не влагам нищо лично, правя литературен анализ
директна съм, но се опитвам да предположа как ще реагира получателя на писмото.Остави писмото, може да го редактираш - как така не заслужава да бъде баща...ще изпусне жена като теб...с тези фрази, звучащи като лозунги, само ще инициираш препирни на кого му е по-голямо и по-наранено егото...
Имаш толкова много - здрави деца, явно любима работа, желание за развитие, любопитство към живота...Живота според мен си е самотна игра, какво толкова драматично ти пречи да си с мъжа ти? Дали той не се променя по-бавно, да е на някаква друга вълна...дай време и на двамата. Продължавай с писмата, смекчи тона, погледни от неговия ъгъл и дай време
Продължавай с писмата, смекчи тона, погледни от неговия ъгъл и дай време
"Защото го обичаш!"
Мисля си, че щом пишеш това драматично писмо, сигурно още се надяваш. Докато човек говори, натяква, плаче, крещи все още не си е тръгнал съвсем. Истинското тръгване е мълчаливо и безвъзвратно. Защото човек наистина си тръгва едва когато е сигурен, че няма смисъл от повече говорене и няма какво повече да се направи.
Но така или иначе процесът в теб явно е почнал и решението е назряло. Лично аз се вярвам, че хората могат да се променят. Така че ако наистина се чувстваш толкова зле, явно най-добре е да се разделите.
Пожелавам ти някъде в бъдещето ти да те чака Голямата любов и човек, който ще стане втори баща за децата ти и смисъл на живота ти!
Но така или иначе процесът в теб явно е почнал и решението е назряло. Лично аз се вярвам, че хората могат да се променят. Така че ако наистина се чувстваш толкова зле, явно най-добре е да се разделите.
Пожелавам ти някъде в бъдещето ти да те чака Голямата любов и човек, който ще стане втори баща за децата ти и смисъл на живота ти!
Всеки човек има собствен живот, орис и очаквания. Никой, абсолютно никой не може да знае какво всъщност изпитва друг човек - без значение спътник в живота, роднина или приятел е той. Човешката психология е най-сложната житейска материя, с която единици хора са на "Ти"...и въпреки това не съвсем, с резерви.
Тези, които имат сходни на твоите терзания биха могли да ти дадат разбиране. За съвет - не съм сигурна. Знам само, че човек трябва да се бори за щастието си такова, каквото той самият го вижда и разбира. Формула за истинско универсално щастие няма!
Ако и половината от написаното от теб отговаря на истината, безпристрастната такава - подкрепям намерението ти! Никой няма право да ти отнема самоличността, да подчинява живота ти на собствените си критерии и нужди, Никой!
Пожелавам ти всичкият кураж на света и много, много сила! Излъчваш борбеност, дано наистина си такава, защото ще ти е нужна!
Огромна прегръдка от мен!
Успех, момиче!
Тези, които имат сходни на твоите терзания биха могли да ти дадат разбиране. За съвет - не съм сигурна. Знам само, че човек трябва да се бори за щастието си такова, каквото той самият го вижда и разбира. Формула за истинско универсално щастие няма!
Ако и половината от написаното от теб отговаря на истината, безпристрастната такава - подкрепям намерението ти! Никой няма право да ти отнема самоличността, да подчинява живота ти на собствените си критерии и нужди, Никой!
Пожелавам ти всичкият кураж на света и много, много сила! Излъчваш борбеност, дано наистина си такава, защото ще ти е нужна!
Огромна прегръдка от мен!
Успех, момиче!
С две деца ще ти е трудничко сама, дано има кой да ти помага! Кураж! Стискам палци да се справиш! Желая ти много щастие!
Но все пак ме е страх от тази рязка промяна в живота ми.
Момичета изобщо не ми се възхищавайте. Оказах се една страхливка и търпеливка.
Вчера тръгнах с децата към родителите ми, но на входа се сблъсках със съпруга ми и той, като ме видя с децата и две чанти багаж се усети накъде съм тръгнала и ме върна обратно и каза, че преди да говорим никъде няма да ходя. Като се качихме му дадох писмото да го прочете и му казах, че ще изчакам да обмисли написаното и ще говорим. И знаете ли какво ми каза, че идея си нямал, че се чувствам по този начин, мислел си, че съм щастлива и че не приемам толкова насериозно караниците ни. Той не можел да си представи живота без нас и се радвал, че съм написала всичко това - наистина по-добре се изразявам като пиша, а не като говоря.
Каза ми, че сме зрели хора, че вече на преден план стоят много по-важни неща от романтиката и приключенията. Ок, но аз имам нужда от тях. Това е огромното различие между нас - за него на преден план са парите, мозъкът му постоянно е зает, с това как да изкара повече, докато аз искам любов, искам внимание, искам да ме гали и да ми устройва романтични вечери, както преди. И сега се питам аз ли не съм узряла достатъчно за този етап от живота ни.
Все пак поне един час на ден човек може да си позволи да забрави за всичко и да направи нещо неразумно.
Много такива въпроси си задавам, в главата ми е каша - дори и работата не ми спори.
Мисля, че ме разбра, но реших, че една временна раздяла ще ми е полезна. Искам да остана сама, да разбера как ще се чувствам без него и тогава ще вземе окончателното решение.
Освен това ми обеща, че август ще си вземе почивка и ще отидем само двамата на море - струва ми се добра идея, но дотогава ще живея при родителите ми.
Права си - егото ми е наранено. Чувствам се обидена незаслужено.
Надявам се, но дали не е напразно. И хората променят ли се наистина?
Обещанията спазват ли се?
Вчера тръгнах с децата към родителите ми, но на входа се сблъсках със съпруга ми и той, като ме видя с децата и две чанти багаж се усети накъде съм тръгнала и ме върна обратно и каза, че преди да говорим никъде няма да ходя. Като се качихме му дадох писмото да го прочете и му казах, че ще изчакам да обмисли написаното и ще говорим. И знаете ли какво ми каза, че идея си нямал, че се чувствам по този начин, мислел си, че съм щастлива и че не приемам толкова насериозно караниците ни. Той не можел да си представи живота без нас и се радвал, че съм написала всичко това - наистина по-добре се изразявам като пиша, а не като говоря.
Каза ми, че сме зрели хора, че вече на преден план стоят много по-важни неща от романтиката и приключенията. Ок, но аз имам нужда от тях. Това е огромното различие между нас - за него на преден план са парите, мозъкът му постоянно е зает, с това как да изкара повече, докато аз искам любов, искам внимание, искам да ме гали и да ми устройва романтични вечери, както преди. И сега се питам аз ли не съм узряла достатъчно за този етап от живота ни.
Все пак поне един час на ден човек може да си позволи да забрави за всичко и да направи нещо неразумно.
Много такива въпроси си задавам, в главата ми е каша - дори и работата не ми спори.
Мисля, че ме разбра, но реших, че една временна раздяла ще ми е полезна. Искам да остана сама, да разбера как ще се чувствам без него и тогава ще вземе окончателното решение.
Освен това ми обеща, че август ще си вземе почивка и ще отидем само двамата на море - струва ми се добра идея, но дотогава ще живея при родителите ми.
неразбрана...
Много е хубаво, че си изляла обърканите си мисли в писмо - писаното остава и ще може да се върнете към него в по-спокоен момент
Предполагам, че това е и причината да пуснеш тема тук - искаш да формулираш нещата по-ясно в главата си, не че очакваш конкретен съвет...какъвто никой тук не може да ти даде. Може би 20-годишните ще ти кажат, че си супер смела и ти се възхищават, мамите с дечица ще опитат да те отрезвят, самотните ще те окуражат, че най-хубавото предстои...
Извини ме, но писмото ти говори по-скоро за наранено его, но не предлага решаване на проблемите. Много от изреченията звучат като декларации...човек се плъзга по повърхността на смисъла, но там ги няма конкретните, камъчета и случки, които са те предизвикали...Не влагам нищо лично, правя литературен анализ директна съм, но се опитвам да предположа как ще реагира получателя на писмото.
Остави писмото, може да го редактираш - как така не заслужава да бъде баща...ще изпусне жена като теб...с тези фрази, звучащи като лозунги, само ще инициираш препирни на кого му е по-голямо и по-наранено егото...Имаш толкова много - здрави деца, явно любима работа, желание за развитие, любопитство към живота...Живота според мен си е самотна игра, какво толкова драматично ти пречи да си с мъжа ти? Дали той не се променя по-бавно, да е на някаква друга вълна...дай време и на двамата. Продължавай с писмата, смекчи тона, погледни от неговия ъгъл и дай време
Много е хубаво, че си изляла обърканите си мисли в писмо - писаното остава и ще може да се върнете към него в по-спокоен момент
Предполагам, че това е и причината да пуснеш тема тук - искаш да формулираш нещата по-ясно в главата си, не че очакваш конкретен съвет...какъвто никой тук не може да ти даде. Може би 20-годишните ще ти кажат, че си супер смела и ти се възхищават, мамите с дечица ще опитат да те отрезвят, самотните ще те окуражат, че най-хубавото предстои...
Извини ме, но писмото ти говори по-скоро за наранено его, но не предлага решаване на проблемите. Много от изреченията звучат като декларации...човек се плъзга по повърхността на смисъла, но там ги няма конкретните, камъчета и случки, които са те предизвикали...Не влагам нищо лично, правя литературен анализ
директна съм, но се опитвам да предположа как ще реагира получателя на писмото.Остави писмото, може да го редактираш - как така не заслужава да бъде баща...ще изпусне жена като теб...с тези фрази, звучащи като лозунги, само ще инициираш препирни на кого му е по-голямо и по-наранено егото...Имаш толкова много - здрави деца, явно любима работа, желание за развитие, любопитство към живота...Живота според мен си е самотна игра, какво толкова драматично ти пречи да си с мъжа ти? Дали той не се променя по-бавно, да е на някаква друга вълна...дай време и на двамата. Продължавай с писмата, смекчи тона, погледни от неговия ъгъл и дай време
Мисля си, че щом пишеш това драматично писмо, сигурно още се надяваш. Докато човек говори, натяква, плаче, крещи все още не си е тръгнал съвсем. Истинското тръгване е мълчаливо и безвъзвратно. Защото човек наистина си тръгва едва когато е сигурен, че няма смисъл от повече говорене и няма какво повече да се направи.
Обещанията спазват ли се?
Хубавото е, че е разбрал ,че има проблем . Най-добре изчакай да видиш ще има ли промяна-човек като види, че може да загуби любимите си хора се взима в ръце. Дано да има промяна към по-добро!