Здравейте, от година и половина съм майчинство и от няколко месеца насам в депресия. Всеки ден ми е един и същ с детето, но не съм сама. Мъжът ми работи от вкъщи и той почти по цял ден е с нас, има свободно време, майка ми идва всеки ден, свекървата е повече от навита да ме отменя ...,но усещам ,че не ми се прави нищо. Няма нещо, което да ме зарадва, няма место където да ми се ходи. Върша си задълженията машинално, дори не ми се облича сутрин като знам, че отивам за 2 часа в парка и после ядене, спане на бебето и вечерта същото. Мъжът ми ми предлага да ходим на различни места в и около София, но пак ми е безразлично. Майка ми ми предлага да го гледа и да правя каквото си искам, а аз нямам какво да правя. Приятелките ми са на работа през седмицата, не виждам какво да правя сама. С мъжа ми да ходим някъде пак не виждам смисъл. Всяка събота и неделя ходим в събота у нас , в неделя у техните. Втръснало ми е до болка. Приятелките ми все още нямат деца. Виждаме се и с тях, но като цяло ,когато сме с тях сме без детето. Ходим на бар, вечеряме, понякога се виждам сама с тях за по кафе събота и неделя и толкова. Ходим на почивки само 3 Мата, където положението в общи линии е същата скука и вече започвам да се притеснявам, че с мъжа ми сме си писнали. От негова страна няма проблем, той е щастлив, но на мен нещо не ми достига и не знам какво. Омръзнал ли ми е или пък също се улавям , че не мечтая за нищо. Преди съм мечтала за мъж , семейство , дете , а сега просто нищо не искам и това ме трови. Също така сякаш всеки около мен е забит в ангажименти , а преди се виждахме толкова често с приятели, ако не всеки ден , то през ден за по бира. Не знам каква активност да намисля , за да изляза от това състояние. Искам да кажа, че не съм млада, напротив 30+ и като се чета звуча като да не съм се наживяла, но не ми е това случая. Не знам какво правят семействата с дете събота и неделя,че да почнем да го правим и ние. Или пък фактът ,че сме по цяла седмица заедно и събота и неделя са като всеки друг ден оказва влияние. Приемам критики и съвети всякакви.
- Публикувана: 19 авг. 2019, 19:26 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2019, 01:10 ч.
Депресия
Скрит текст:
Приемам критики и съвети всякакви.Здравейте, от година и половина съм майчинство и от няколко месеца насам в депресия. Всеки ден ми е един и същ с детето, но не съм сама. Мъжът ми работи от вкъщи и той почти по цял ден е с нас, има свободно време, майка ми идва всеки ден, свекървата е повече от навита да ме отменя ...,но усещам ,че не ми се прави нищо. Няма нещо, което да ме зарадва, няма место където да ми се ходи. Върша си задълженията машинално, дори не ми се облича сутрин като знам, че отивам за 2 часа в парка и после ядене, спане на бебето и вечерта същото. Мъжът ми ми предлага да ходим на различни места в и около София, но пак ми е безразлично. Майка ми ми предлага да го гледа и да правя каквото си искам, а аз нямам какво да правя. Приятелките ми са на работа през седмицата, не виждам какво да правя сама. С мъжа ми да ходим някъде пак не виждам смисъл. Всяка събота и неделя ходим в събота у нас , в неделя у техните. Втръснало ми е до болка. Приятелките ми все още нямат деца. Виждаме се и с тях, но като цяло ,когато сме с тях сме без детето. Ходим на бар, вечеряме, понякога се виждам сама с тях за по кафе събота и неделя и толкова. Ходим на почивки само 3 Мата, където положението в общи линии е същата скука и вече започвам да се притеснявам, че с мъжа ми сме си писнали. От негова страна няма проблем, той е щастлив, но на мен нещо не ми достига и не знам какво. Омръзнал ли ми е или пък също се улавям , че не мечтая за нищо. Преди съм мечтала за мъж , семейство , дете , а сега просто нищо не искам и това ме трови. Също така сякаш всеки около мен е забит в ангажименти , а преди се виждахме толкова често с приятели, ако не всеки ден , то през ден за по бира. Не знам каква активност да намисля , за да изляза от това състояние. Искам да кажа, че не съм млада, напротив 30+ и като се чета звуча като да не съм се наживяла, но не ми е това случая. Не знам какво правят семействата с дете събота и неделя,че да почнем да го правим и ние. Или пък фактът ,че сме по цяла седмица заедно и събота и неделя са като всеки друг ден оказва влияние.
Има лекари за тези състояния и докато не им е писнало на родата от двете страни, че и на мъжа ти да се чудят как да те забавляват и облекчават, върви на преглед.
Ще ти изпишат това, което ти липсва в организма и ще се оправиш.
Нормално е когато си по майчинство ежедневието ти да е горе-долу едно и също. В един момент наистина писва.
Според мен твоето не е класическа депресия, а просто скука. Не се обиждай, но смятам, че нямаш сериозни проблеми и затова си измисляш такива
Факта, че с мъжа ти сте нон-стоп заедно също оказва влияние.
Щом детето е на година и половина и има кой да ви помага, обмисляла си да се върнеш на работа и да излезеш от тази рутина?
Според мен твоето не е класическа депресия, а просто скука. Не се обиждай, но смятам, че нямаш сериозни проблеми и затова си измисляш такива
Факта, че с мъжа ти сте нон-стоп заедно също оказва влияние.
Щом детето е на година и половина и има кой да ви помага, обмисляла си да се върнеш на работа и да излезеш от тази рутина?
Малко позираш според мен. Не мисля, че това е депресия. Просто ти е скучно. Моят съвет е да започнеш работа. Ако имаш нощни дежурства или трябва да работиш извънредно нямаш си на идея колко бързо ще се оправиш.
Трябва ти някаква цел, която да те стимулира. Не знам каква професия имаш, но след като имаш толкова помощ, използвай времето да се развиваш. Учене, курсове, специализация...нещо, което ти харесва и смяташ, че ще ти е от полза.
Аз завърших магистратурата си, докато бях в майчинство.
Аз завърших магистратурата си, докато бях в майчинство.
Съгласна съм напълно с absurT - консултирай се със специалист. В България сме свикнали тези състояние да ги пренебрегваме като глезотии, преиграване, преувеличаване, преиначаване, което само показва, че за съжаление сме много назад в грижата за психологическото здраве.
В този ред на мисли, бих ти препоръчала да не споделяш много-много на околните какво те е налегнало, защото веднага ще те класифицират или като "лигла", или като "луда", а подобни нападки са последното, което ти трябва в момента. Потърси специалист и бъди откровена с него.
В този ред на мисли, бих ти препоръчала да не споделяш много-много на околните какво те е налегнало, защото веднага ще те класифицират или като "лигла", или като "луда", а подобни нападки са последното, което ти трябва в момента. Потърси специалист и бъди откровена с него.
Майчинството е най-хубавото време от отглеждането на деца. Разходки, спане с бебето, ухааа. После въртележката с работата и лавирането между семейството и кариерата не е никак хубаво нещо.
Значи, аз започнах магистратура и остава да направя дипломна работа от октомври до март. Поради тази причина не се връщам на работа. Определено откакто съм в лятна ваканция положението ми се влоши. Но няма как да се върна на работа точно сега. Другото нещо специалист. Нямам проблем да отида , не ме е срам , мисля ,че ще ми помогне, но всички около мен ме разубеждават.
Значи, аз започнах магистратура и остава да направя дипломна работа от октомври до март. Поради тази причина не се връщам на работа. Определено откакто съм в лятна ваканция положението ми се влоши. Но няма как да се върна на работа точно сега. Другото нещо специалист. Нямам проблем да отида , не ме е срам , мисля ,че ще ми помогне, но всички около мен ме разубеждават.
Затова казах, че е по-добре да не споделяш на никого - ще те разубеждават, ще ти казват, че ще се оправиш. 99,99 на сто ще ти обясняват, че си благословена, но си неблагодарна и/ или тъпа и не оценяваш нещата. Някои ще ти припомнят колко жени не могат да имат деца, ей така - за да те досмачкат. По-добре не слушай глупости.
На първо време потърси опитен психолог, с когото да поговориш и да споделиш всичко, което написа тук. Симптомите ти не са нещо необичайно и според мен много бързо ще намерите решение.
Охх, не знаеш от какво щастие се оплакваш! Аз съм с бебче на 1 месец.. Гледам си го сама, мъжа ми все работи и майка ми също! Единственното ми излизане е около блоковете с бебето и до магазина! Нямам и познати, че да излизам и с тях.. Така че, не знаеш колко голяма късметлийка си! Оцени това което имаш!
Другото нещо специалист. Нямам проблем да отида , не ме е срам , мисля ,че ще ми помогне, но всички около мен ме разубеждават.
Всъщност, ти имаш по- точна преценка за състоянието си.
Ясно ти е, че не става въпрос за скука- толкова майки биха ти завидели на социалния живот, който водиш!
Моят съвет е да си намериш лекар, да си запишеш час без да им казваш на близките и да отидеш. Но, отиди на психиатър, а не на психолог.
Аз пък чак ти завидях на ежедневието. Да дойде някои да ми предложи 2 часа да ми гледа детето, или ММ да ми е под ръка постоянно... Който каквото няма това иска.
Не си в депресия, а в скучен период. Ако ти не си го направиш хубаво няма кой! Възползвай се от помощта на хората около теб - дали гледане, дали разходка или хранене, давай им детето а ти си измисли нещо за правене което да те кара да се чувствал пълноценно.
Не си в депресия, а в скучен период. Ако ти не си го направиш хубаво няма кой! Възползвай се от помощта на хората около теб - дали гледане, дали разходка или хранене, давай им детето а ти си измисли нещо за правене което да те кара да се чувствал пълноценно.