Напълно е нормално детето да търси близостта ти, все още не го вълнуват играчките. Ние с моята дъщеря спахме близо два месеца "на калъп" - аз легнала, а тя върху мен, имаше зверски колики и само така се успокояваше, не ми излизаше от ръцете, сега обаче все повече се застоява самичка с играчки. Съветвам те да не си тормозиш детенцето и да го оставяш да плаче, за да се научи да е самичко, в крайна сметка това няма е да е вечно, майната му на чистенето и готвенето след като бебчо има нужда да е с теб, това е най-важното. Що се отнася за такива доброжелателни съвети - игнорирай ги, аз така правя /любимите са ми тези от приятелки без деца, които казват че Али е най-разлигавеното бебе на света 
/
/ 
, ще направя вс. за да е сигурна малката ми и да й е уютно...
Щом се епилирам с него, режа салата 
и до тоалетна ходя, няма какво повече да разяснявам. 
Това: чистене, писане във форума, ядене /мое/ не минават без него! Не помня откога не съм вечеряла нормално, с две ръци и Велизар да не вечеря от мен... 
Но си го нося и го приемам за нещо съвсем нормално, надявам се, че ще дойде време и този период на скачени съдове ще отмине, но тогава пък ще ми е мъчно, че не е толкова малко бебче... 
Гушкай си я, това е важно за нея, и аз много "се радвам" като някой, който хабер си няма от гледане на деца да ми се меси и да се опитва да налива ум и разум! 
Вярвам, че това да откликвам на неговите нужди е най - важната ми задача в момента, нали затова си седя вкъщи - заради него, а не за да готвя и чистя! 
) но и дума не можеше да става за "оставям я в креватчето с играчка, после след 10 мин. минавам да видя какво прави..." 
да пратя и Калина да я научиш, че сутрин много рано ставам, докато приготвя хапване за всички! 
