Недоволни от АГ-Русе

Верги ще ме прощаваш ,ама за мен в тази тема ,твойте приказки са празни. 

Ако влезе бременно момиче(в темата) ,още по-добре. Нека знае ,че в АГ има убийци и на бебета и на родилки. Тази тема е освен всичко друго И предупреждение към нераждалите.

Скоро баба ми лежа в болницата в Тутракан (тя е оттам) и й ходихме на свиждане ,та се сетих за Филипа ,че дойде да ражда чааак в Тутракан. Е ,разбрах защо!!! 
Освен ,че има готини доктори там ,специално д-р Бойчев ,обстановката е ведра ,а свижданията се допускат по всяко време.    И това ,забележете е в мъничкия и изоставен град Тутракан.

За мен всяка бременна жена влизаща да ражда в АГ е хазартна личност. 

Една идея ,към всички дразнещи се от темата: направете си тема "Доволни от АГ" и си пишете там. 

Кате ,не ми се отваря линка.   Сигурна ли си ,че копираш целия адрес? 

Криси, е тук вече обиди не само нас мизерничките дето не се оплакваме от условията в АГ, ами и твоите съмишленички, които все пак са родили там.

Бях спряла да се намесвам в темата, но ти ме изкуши сега 
Прекалено сте афектирани, момичета. Ако сте по-спокойни, ще свършите много повече полезни неща.

Да, тяхно право си е. Аз съм доволна единствено от доктора си.  

истинска това ,което пишеш е доста неприятно .
Аз съм бременна и след около 70 дена ще раждам в Есулап.
Не се плаша излишно от написаните тук неща много по-добре е да ги знам.В гинекология съм лежал два пъти и ме озадачаваше как приема ме един лекар изписва ми лекарства след два дена друг лекар почва да се кара на сестрите какво ме тровели с толкова антибиотици/а те просто изпълняват предписаното/.В банята беше мизерия и нямаше топла вода/влизам с възпаление на яйчниците/.
Това го изтрайвам ,но сега като съм бременна и след като държавата вече доста време взема от мен пари за здравни осигуровки искам полагащото ми се .И понеже знам ,че няма да го получа се ще раждам в Ескулап.

Така искаш да го чуеш ,така го възприемаш.   Не съм вложила обидна нотка в това си изречение , а по-скоро акцентирам върху обречеността.
Леко раждане ти пожелавам и не забравяй да си искаш ,каквото ти се иска. 
Аз разбрах какво искам ,след като прочетох тази тема и то около месец преди да родя. Много съм щастлива ,че се информирах преди ,а не след събитието.
Само от теб зависи да изживееш магично най-прекрасния ден в живота си. Желая ти го от душа! 

Лека бременост до края и леко раждане!!! 

Обикновено не влизам в този форум, но днес ми казаха за темата и ще се включа. Не ми се чете цялата, с много лоша енергия е заредена. Искам да изкажа съболезнованията си на жената, загубила бебето си.
Аз раждах 2 пъти в АГ. Намирам че сградата е в окаяно състояние, но доколкото знам, едно от отделенията в Окръжна болница ще бъде превърнато в АГ комплекс, затова не се инвестират средства в настоящия. Въпреки това, впечатлението ми е, че се спазват всички изисквания за хигиена. Стерилно е. Банята и тоалетната са мизерни, наистина, но топла вода имаше постоянно и двата пъти като раждах - декември 2000г и юни 2005г. Втория път бях в малка стая за три жени, но аз бях сама, бебето беше при мен. Наложи се да стоим 6 дни, и не съм чувствала дискомфорт. В стаята имаше чешма с топла вода, телевизор. Бебето ми спеше много, така че се чувствах като на почивка. За тези, които ще ме упрекнат в "занижени критерии" ще кажа , че у дома си имам и плочки, и шарени чаршафи. Свижданията наистина са проблем, но в такава болница наистина не е разумно да влизат външни хора. Може би трябва да се помисли за стая за свиждания, това е постижимо и без големи инвестиции.
Що се отнася до професионализма, мисля че нивото е добро. Преди 6 години бебето на моя приятелка беше аспирирало кърма след изписването, след безкрайно разтакаване в детско отделение, бебето берящо душа, накрая го приемат в АГ. Спасиха го, и то без никакви увреждания. После разбрахме, че в подобни ситуации е много вероятно да се увреди мозъка от липсата на кислород, и е важно да се подава адекватно количество в кувьоза. Този път лекарите се справиха перфектно! Не е справедливо да им лепите етикети "убийци " .
Моето бебе, второто, също имаше проблем. Тъй като бях с него в стаята, бях свидетел на денонощните грижи на персонала. Дори взеха предвид желанието ми да го кърмя, и след консултация по мобилния с шефката, мипозволиха да го вадя от кислородната палатка за кърмене. После го взеха в интензивното и там вече се загуби контакта. Това е и моята критика - майките на бебетата в интензивно отделение, са изолирани от тях и от процеса на лечение. За щастие това продължи само 1 ден, после ми го върнаха, но стояхме там под наблюдение. Имаше съмнения за непроходимост на тънките черва, консултация с хирург. Доктор Радкова взе много адекватно,от сегашна гледна точка , решение, и не позволи едно изследване, което щеше много да облъчи бебето.
Всички от персонала бяха много мили, с изключение на една комплексирана санитарка и една неонатоложка. Другите две неонатоложки бяха супер. Акушерките и детските сестри бяха мили и отзивчиви. Въпреки, че бях при бебето си, идваха редовно да го проверяват и обслужват. Въпреки че знаех как да го кърмя, той не можеше да засуче, и едната сестра много ми помогна с това, просто някой трябваше да ми помага, защото едната ми ръка беше заета да го държа.
Раждах с акушерка и двата пъти, лекар не съм наемала. Всички от персонала, не само моята акушерка, се държаха добре. И двата пъти се случи д-р Тончева. Първия път се държа по-рязко, втория път се отнасяше с мен почти като с колежка. Мисля си, че лекарите и сестрите се дразнят от неадекватно поведение, или от неоснователни претенции, и оттам идват оплакванията на някои жени. Не е полезно за бременните, особено с първо дете, да се надъхват на тема " колко е специален момента, когато даваш живот", и да очакват цветя и рози. Малко рационалност би била на място.
        На тези, които са раждали на друго място, или още не са, препоръчвам да се въздържат от емоционални изблици и призиви в стил "атака". Четящите тук могат да прочетат различните мнения и сами да си направят изводи. На фона на закъсалата здравна реформа, липсата на лекарства за онкоболните и на пари за трансплантации на деца, претенциите ви звучат доста капризно. Като че не живеете по панелки и не се друсате в автобусите. Раждането не е като първата любов. Най-малкото се предполага вече да сме по-зрели. И да отдаваме значение на това, което се случва, а не на това, как се чувстваме.

Не съм съгласна ,че моментът ми на раждане трябва да е рационален.
Не не е като първо влюбване ,а е дори повече от това.
Става истинско чудо ,ражда се нова душица. Тази нова душица аз (и много други) искам да посрещна в добра и приветлива атмосфера. Знам ,че можем да го постигнем ,стига да не се правим на много патили и непретенциозни ,проявявайки в същото време постоянни претенции на кое барче пием кафета и какви цигари пушим ,какъв ни е парфюмът ,роклята и защо червилцето не си отива с новия цвят на косата. 
Не мога да се съглася с никой ,който се опита да омаловажи този неповторим момент от живота на една жена. Можеш да бъдеш рационална в работата с колегите си ,в банката ,в данъчното ,но не и с малкото си бебе ,в деня на раждането му. 
Сравнението с автобусите и панелките не е коректно ,тъй като няма връзка с важността на събитието. Ти също се друсаш по автобуси ,но си празнуваш рожденния ден in a fancy way , нали? Или сигурно ще отговориш ,че не го празнуваш въобще? 
Капризите са нещо присъщо на хора мислещи единствено за себе си ,за тоалета си и т.н. ,да не изреждам.
В случая бебето не е част от тоалета ,нито скъпа играчка. 

Криси, за приветливата атмосфера не е нужно нищо повече от приветливи хора. Аз, а както виждам и други, ги срещнах и в АГ. Например едната от акушерките, които обслужват родилките не по време на раждането, а после в отделението, беше страшно мила и ме успокояваше нееднократно като плачех за бебето си, когато беше в интензивното. След време я срещнах на улицата с количката, и тя ме поздрави. Запомнила ме е значи, това едва ли щеше да стане, ако беше непукистка и си гледаше работата през пръсти. Както казах и в предишния си постинг, тя не беше изключение.
Под рационалност имах предвид да имаш реалистични очаквания - материални и емоционални. За мен приветливото отношение може да е едно, за друга жена - друго. Аз не живея с мисълта, че някой трябва да ме носи на ръце, и се радвам и на по-малко.
По-голямата част от критиките към АГ са заради "мизерията" там. Е, не е мизерно. Казвам го като човек, който от години не се е качвал на автобус и си празнува рождения ден.

Цвети ,точно това и аз имам предвид.  Бих раждала и на нивата ,стига да имам спокойствие ,позитивност и добро отношение. Но аз лежах в АГ за задържане и не срещнах и следа от добро отношение. Напротив ,дори ме заплашиха ,че ще ме кюретират докато спя ,само защото обясних ,че за пръв път съм бременна и не знам какво трябва да си взема при престой в АГ. 




Всъщност по-голямата част от критиките са заради лекарското безхаберие и лошото и понякога брутално отношение ,да не говорим за продажността и другите "плюсове" на "купуването" на доктори. Мизерията отдавна спряхме да я разглеждаме ,на фона на липсата на свиждания и невъзможността бащата да присъства на раждането ако желае. 

Така...темата продължава да се измества твърде много.Бях си обещала да не се отклонявам,но все пак
Цвети,казваш,че и двата пъти,не си имала уговорка с доктор,само с акушерка.Смяташ ли,че е нормално да не можеш да разчиташ на тези,които са на смяна да си свършат работата?Та поради тази причина трябва някой да дойде с теб за да си сигурна,че ще ти обърнат нужното внимание!?!
.....
Разбира се,че не става дума за чаршафите и банята,стига глупости.Пък дори и така да е,защо не?Човек трябва да изисква.Не ми говорете,че няма пари,наивно е.
Става дума за отношението,безхаберието и чувството за безнаказаност.За масовото протежиране и т.н.

А сега по същество:
Днес се видяхме с Ани и Инфинити,нахвърлиха се доста идеи.
Някои от които бяха да се направи сдружение с нестопанска цел,да се работи бавно,но целенасочено за подобряване на ситуацията.Да формулираме ясно исканията си(като например правото на свиждане),да търсим помощ от медии и институции и т.н.

Ще се срешнем скоро пак.Много моля всички,които проявяват интерес да пишат на лични или тук.
Аз вярвам,че заедно можем да постигнем много неща.
Поздрави