Какво възнаграждение би било приемливо?

Даже и за под 1000 лв има обяви:
 
https://www.jobs.bg/job/5707129

'атрактивно възнаграждение по френски стандарт'!!???

На дърти години и аз ще се намуся при 1000 лв заплата и ще си мисля, че нищо не мога да си позволя. Но не забравяйте, че говорим, за начинаещ, живеещ при родителите си и без семейство.
1000 лв без наем/ипотека и без издържане на половинка / деца са си съвсем обозрима сума за покриване на основните разходи на самостоятелен човек.

Много млади, учещи в София и искащи да продължат кариерата си тук, се налага да търсят квартира/ипотека. Не съдя само по собствения си опит, но и по опит на близки/познати. Лошото е, че дори да имаш желание да останеш в провинцията (каквото имахме ние), просто в някои сфери няма как да се получат нещата. Аз съм в банковата сфера, в родния ми град дори в клоновете места няма (за разлика от текучеството в София). Отделно от това аз не бих се задоволила да работя като касиер или продавач цял живот, било то на банкови продукти или услуги. Получиха ни се нещата и се развихме, но изтеглихме ипотеката на 23 години и нямаше как да останем при родители. И въпреки че 1000 лв. не биха ме устройвали тогава (2015 г.), то аз въпреки това работех за толкова бруто, стегнахме се и някак успяхме, създадохме си семейство, вдигнаха ни се двойно заплатите след няколко години стаж. Но човек трябва да бъде реалист в това отношение, няма как на новозавършил висше (каквото всеки вече има) да се предлага над 2000 лв., само защото има такова или знае език - в повечето случаи английски, какъвто отново вече всеки млад човек знае.

Всъщност е напълно възможно да се предлага. На тази фирма с френския стандарт един от клиентите й търси оператори с моя език плюс английски, заплатата е над 1800 чисто, доколкото видях. Опит с обслужване на клиенти имам, не е нещо хипер сложно. Но самата работа е кофти и не е за всеки, вкл.не е за мен. Не искам да се занимавам с клиенти с говорни дефекти, приказващи на Бог знае какъв диалект, агресивни, неслушащи. Освен това много мисля и премислям - един да ми каже, че съм тъпа и не мога да му помогна , и ще го мисля 2 дни дали наистина не съм можела, за обидата да не говорим. Не на последно място - на всяко работно място има неща за доизкусуряване според служителите; не съм от най-настъпателно креативните, но бих се чувствала ужасно, ако нешо в процедурата ми пречи и знам (или поне мисля, че знам) как да бъде оправено, а ми откажат заради 'фирмена политика'.
Затова и разбирам всеки със знания, който иска по-висока заплата, но не иска да ходи в колцентър. Работата с хора наистина не е за всеки. Плюс това, като изключим колцентровете с по-неразпространени езици, е твърде ниско платена на фона на генерираните печалби.

Заплатата на фирмата с френския стандарт е 800 лв нето. За 1800 лв + стаж, едва ли ще можеш да качиш до близо 2К.

Да, ама не искат никакъв опит, даже и изисквания за ценз не видях да имат.

Интересно ми е авторът намерил ли си е работа. Една година общо стаж имал в няколко абсолютно разнопосочни сфери, напускал, без да премине нивото на обучаван, и явно нямаше идея с какво точно иска да работи, т.е. никое от това, което е пробвал, само заплатата да му харесва. Точно пък човек, който има възможност да живее с родителите си в столицата без да плаща наем и консумативи за жилището, докато натрупа опит и избута ниското заплащане, далеч не е за жалене.

Ако нямаш деца и кредити с 1000лв можеш да си живееш доста добре.
Много добра стартова заплата. В много градове си мечтаят за такава заплата.

Да кажем добра, но чак пък много добра.Особено ако е бруто...

Не обичам да правя такива сметки на чужди пари, ама като кажете как 1000 лв били малко... Да живееш с родители, няма наем, няма комунални разходи, голяма част от храната поета - за какво ще ги харчиш тези пари, като не даваш за основни разходи? Всеки уикенд спа? По една екзотична дестинация на четиримесечие?
Има една хубава приказка, тука съм я виждала - не ме е страх от големи разходи, страх ме е от ниски доходи. Да ме прощавате, но при никакви разходи всеки доход е добър.

Напоследък наблюдавам тенденция за навлизане на работодатели в личното пространство, задаване на лични въпроси, “разрешаване на конфликти в екипа” чрез крещене по служители от страна на мениджъри и/или собственици. И не става дума само за фирми от типа “Гошо и ортаци”. Доколкото разбирам става дума и за големи фирми. Вие сблъсквали ли сте се с такова нещо и как реагирахте или какво бихте направили ?
Да подчертая, че нямам такъв личен опит като служител. Имам такъв опит с конфликти с наемодатели на работно помещение, което аз съм наемала, но там отношенията са други.
Замислих се, какво бих направила, ако ми се случи такова нещо като служител. Честно казано, не знам, какво бих направила, защото не си знам и правата в случая и не знам, какъв е реда за разрешаване на такива проблеми. Инспекция по труда или какво?

Интересна дискусия. Моята гледна точка е, че цифрата не е единственият ключов момент. От страната на търсещ работа, мога да кажа, че избирам по-няколко критерия. Приемам интервюто за работа, като събеседване, не като ситуация в която единствено работодателят е избиращ. Наскоро попаднах на интервю за работа, където заплатата беше примамлива, но обстановката и условията- пълен кошмар. Отказах.
 По отношение на образованието, имам пресни наблюдения, нивото е изключително ниско. Разбира се всеки човек е индивидуален, при желание може да черпи знания в университета с пълни шепи, но не това е мотото на повечето завършващи. Та в тоди ред на мисли, диплома и един западен език не са гаранция за кадърен работник.

Да, бих казала навсякъде са ми се качвали на главатаработа. От собственици -не. Но от разни некадърни управителни, директорки -да. Естествено бяха с връзки. Едната дори като млада е билада много близка, и лична секретарка на шефа. На 40 г. я направил управителка на фирмата, а тя горката мрънка нещо под носа си. Нищо не й се разбира . Бавно работи. Бавно действа във всичко, дори докато каже едно изречение ще дойде влака за Бургас по-бързо. Мен ме изнервяше това бездействие по цял ден, докато аз като финикиец хвърчах навсякъде. Накрая ме предложи на шефа за уволнение. 😹😹😹😹😹 тя и още една на нейното също ниво не ме понасяха. Чувствата бяха взаимни. Не може аз работя, а те да стоят пред входа ба фирмата да пият кафета и пушат по половин кутия цигари на ден. Това е извън регламентирата почивка. Това естествено не дразнеше никоготук. Не бях съгласна да поемам и техните клиенти докато се отдават на клюки и интриги.
Напуснах си като пич. Ходих  до фирмата всичко напуснало . Останали са двете и още една. Както и предказах- до края на  света ще  работят там.
Няма да се примени нищо. Със стари к... рви нов бардак ще се прави. Нещо такова. Сменяш изцяло персонала и налагашда дисциплима с, вътрешни правила. Облекло,почивки, ядене,пушене ,когато си в почивка.
Стигне ли се повишаване на тон и унижение няма оправия. Манталитет. Така се работи в тази фирма и така. Не очаквай човек с манталитет на чобанин да се държи , както ти смяташ за редно.
А мислейки ,че някой шеф може да превъзпита някого-не. Просто му се стъпват на врата и той от липса на кадри ги търпи.

Като казахте "навлизане в личното пространство" и "център за споделяни услуги", моя приятелка е тръгнала да напуска и точно последния ден е чистила компа и е намерила файл с доказателства, че са я следили. Тя и преди това си го мислеше...

А какво е “център за споделяни услуги”?

Иначе, това, че са следяли приятелката ви е wow 😳