случвало ли ви се е?

  • 2 371
  • 32
  •   1
Отговори
# 30
  • гр.София
  • Мнения: 55
Реших и аз да се включа в дискусията,понеже имам обратния опит по отношение на утежнените диагнози нашата беше прекалено "Олекотена".Когато се роди синът ми Любослав,който е втори близнак с разлика от 1ч. и 20м.от брат си,никой от лекарите не благоволи да ме информира,че детето е останало без въздух дълго време,а още повече защо престоя 1м. в кувиоз.Чак когато го извадиха от кувиоза видях огромен хематом на вратлето му.Попитах лекарите от какво се е получил,а те знаете ли какво ми отговориха,"А...нищо му няма понякога се случва при някои бебета да се раждат така,просто го слагайте да спи на страната на хематома и до 1-2 месеца ще му мине".След това ни изписаха без никакви уточнения или подробности в документите.След това беше доста трудно да обяснявам на невролозите какво точно се е случило в родилния дом.Детето е с ДЦП и благодарение на 5 годишните грижи в клиниката на д-р Чавдаров успя да проходи.Ние посещаваме болницата почти от самото и създаване.Детето ходеше там и на детска градина заради ежедневните рехабилитации и други процедури.На никого не налагам мнението си,но смятам,че няма по-добра клиника в България що се отнася до лечение и рехабилитация на ДЦП.

# 31
  • Мнения: 997
честно казано, не можах да разбера как тази невинна тема се превърна във малко бойно поленце newsm78

Hug
 bowuu, да наистина. Уж невинна, ама хич не е......защото засяга лекарската етика. Или по - точно какво влагаме ние пациентите в този термин, и какво - медиците.....
 Да, сетих се, че става въпрос за болницата в Красна поляна. Не са много местата, къде родителите с такива проблеми ходят. Преди време, от едно изречение написано във форума се сетих, че майката води детето си при един конкретен невролог в педиатрията....
 Не веднъж е ставало на въпрос, че много от нас са получавали съвет да си оставят децата - от лекар.....
 На мен ми съобщиха новината така: " Детето ви има вродена цитомегалвирусна инфекция, това е изключително тежко заболяване, не е за гледане, да знаете, че има домове за такива деца. "
Лекарска етика......
Три месеца по-късно ми казаха: " Сбъркали сме, няма никаква цитомегалвирусна инфекция. На вашето дете май нищо му няма, изостава малко......елате след шест месеца на контролен преглед"
Тя каза - "май нищо му няма", но аз чух, аз исках да чуя: "нищо му няма". Друг е въпросът, че отхвърляйки една диагноза, те не провериха дали не става въпрос за друга. И ме пратиха вкъщи със  "здраво" дете.....
Първо ми казаха, че е много по-зле, отколкото беше в действителност. После го изкараха напълно здрав. И ако от нещо през тези месеци успя да ме срине, това беше в деня, когато на "здравото" дете, откриха левкодистофия. Толкова пропуснати месеци, толкова вяра и надежди......и сега ми е трудно да пиша за този момент. Защото ако лекарят сбърка, и детето е по-добре, отколкото е твърдял - това е лошо. Но обратото - е кошмар.
Дали се случва да утежнят диагнозата с комерсиална цел....по принцип, да, в някои болници се случва  -  аз лично, в болницата в Красна поляна не съм го виждала. Но съм говорила с майка, с дете ужасно напомнящо ми като състояние на Боби, която възмутено обясняваше, как са и сложили четвърта степен, при условие, че тя "виждала", че детето не и за втора......И искаше да спре да го води Cry

# 32
  • Мнения: 4 414
за мен проблемът за недоверието към диагнозите в клиниката в Красна поляна идва от липсата на информация. отдавна си го мисля това. ние четем, ровим в интернет, голяма част знаят езици, т.е. имам достъп до голямо количество информация и възможностда я анализираме. много хора няма нямат такива възможности. те виждат един лекар, който обруща детето им с главата надолу и казва, че то има проблем...ама съседчето изобщо не се обръщало или не пълзяло, пък нищо му няма! ето тук е ролята на лекаря не да каже "детето е зле, може да не се оправи", а да разясни какво проверява, защо, какво не е наред, до какво може да доведе това, какви са възможностите да се поправи и да се възстанови...не говорим за прогнози и срокове, а за обективно обяснение на състоянието. а повечето лекари се държат като "шамани" /сравнението не е мое, но е много точно/ - не обясняват, а очакват доверие! е, как да стане?! аз изчетох де що намерих за примитивните рефлекси - какво преставляват, кой кога изчезва, защо не трябва да остават, кои могат да останат и без последствия...честно казано не ми е необходима толкова информация. можех да мина и с по-малко. 100% съм прочела и много глупости и много неща съм интерпретирала погрешно. да не говорим, че сигурно съм се притеснявала излишно. това можеше да ми бъде спестено, ако лекарят ми бе дал точната информация в точния момент. очаква се пациентът да пита. е какво да питам, като хабер си нямам за какво става въпрос и съм ошашкана?! трябва да имаш базисна информация, за да зададеш въпрос. е, аз четох, четох и когато на следващия преглед ми казаха, че "има един рефлекс, който още не е изчезнал, но може и да си остане така", аз попитах "кой рефлекс? и какви са последиците, ако остане?" и какво ми отговориха? "нека не теоритизираме. детето е малко, може да се възстанови напълно." е, що за отговор е това?! трябваше да обяснявам, че щом веднъж съм задала въпрос, той е в главата ми и аз ще му намеря отговора. просто по-лесно и по-чисто е, ако ми го кажат, вместо да се пазарим като баби на пазара.
пациентът не е идиот! той може да не разбира всички неща, за които лекарят е учил години, но има начин да му се обяснят достъпно нещата. и тогава ще има доверие. ако всяка стъпка е обоснована и обяснена, няма да се чудиш дали не преувеличават.
друг е въпросът, че понякога и самите лекари не са на ясно. защото "напреднала ни медицина" има още много бели петна. аз лично, много уважавам лекари, които си казват "не знам. не мога да гарантирам.", а не "много питате!" или "щом аз ви казвам значи е така!"
ей такива работи си мисля...

Общи условия

Активация на акаунт