Ех, сеньори... носталгия ме е обзела, затуй си позволявам да пусна няколко фотографии от любимия град 
- Публикувана: 28 юли 2006, 12:01 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2006, 20:30 ч.
Бабиериндос V част
Сеньора Алмуниня легна болен, тръшна се и взе да умирга. Споходи я неканен гостенин, някакъв семеен стомашио-червозио вирусио, благодарение на който беше най-бедна на света, а пък имаше повод за празнуванйе. Уви, отлагаше се за в бъдещето. Такава бедност не бе я спохождала, откак преди 329 години беше тръгнала на средиземноморски круиз и се залюби с един чехословак в Генуа. Сеньората топлеше коремчето си, туряше студен компрес връз набръчкано чело, благославяше цялата микробиология и потъваше в неизвестното.
Почитаема Алмунде, в такъви случаи кубинската народна медицина препоръчва да се уловят два гущера, да се киснат едно денонощие в ром, след което безжалостно да се погълнат живи. Таз порода гущери проявава голям инат в състояние на алкохолно опиянение, тъй че ще се запънат на входно-изходните отверстия, не допускайки по този начин волно и неволно изтичане на вътрешни състояния 
Хващайте гущерите и направете необходимото да сте скоро пак у форма!
Хей, Бабиериндоски, не се трае вече Вашето отсъствие. И пури, и ром ще доставяме само продължавайте напред, не позволявайте острова да запустее, влейте малко живинка, моля! 
Доня НеРижа Щукичке, много дълги образувателни кампании провеждаш. То бяха островитяни кърмачески ограмотявани, образова и плажните екземпляри, сега е ред на дружките от острова.
Доня Донина, преодоляхте ли носталгията вече? Да се включа и аз към думите на Ниара за красивата ви хасиенда, но фотоса със храненето на челядта е просто приказен, но неговото достойнство може да бъде оценено от асовете в областа- НеРижата Доня и Сеньора Хапка!
Сеньора Хапка, написахте ли писмото до сеньор Еспресо? Хайде, завръщайте се на острова за да преодолеете липсата на плясъка на вълните и да задоволите жаждата за първокачествен кубински ром и пури! Обичайте повече, нали така беше казала нашата Гадателка?!:hug:
Доня Ламелинда, преборихте ли последните няколко страници от творението Си, чакаме скорошно включване!
Доня Хайелита, и Вие изчезнахте нанякъде?!
Доня Лусеринда дел Алба, Вие отидохте към родните заралийски земи и забравихте останалите дружки, чакаме Ви скоро?!
Доня НеРижа Щукичке, много дълги образувателни кампании провеждаш. То бяха островитяни кърмачески ограмотявани, образова и плажните екземпляри, сега е ред на дружките от острова.
Доня Донина, преодоляхте ли носталгията вече? Да се включа и аз към думите на Ниара за красивата ви хасиенда, но фотоса със храненето на челядта е просто приказен, но неговото достойнство може да бъде оценено от асовете в областа- НеРижата Доня и Сеньора Хапка!
Сеньора Хапка, написахте ли писмото до сеньор Еспресо? Хайде,
завръщайте се на острова за да преодолеете липсата на плясъка на вълните и да задоволите жаждата за първокачествен кубински ром и пури! Обичайте повече, нали така беше казала нашата Гадателка?!:hug:Доня Ламелинда, преборихте ли последните няколко страници от творението Си, чакаме скорошно включване!
Доня Хайелита, и Вие изчезнахте нанякъде?!
Доня Лусеринда дел Алба, Вие отидохте към родните заралийски земи и забравихте останалите дружки, чакаме Ви скоро?!
Ако си спомняте, доня Василиса бе прилъгана от втория си и уви, последен съпруг Дон Философио. Тя бе отвлечена със сал от кубинските брегове, който бе изтласкан от попътни ветрове в родното, Черно море.
След три медени дни на донята й се припи ром под истински палми и тя направи първи опит за бягство. Хвърли се в морето и заплува, смело вдигнала глава (като куче, носещо парцал, според духовития й съпруг). Тя плува, плува, плува и когато стигна шамандурата, вече беше без сили. Прибра я едно водно колело и я върна читава и невредима в прегръдките на Философио.
За втори опит помъдрялата доня сви надувемия пояс на челядта си. Тъкмо беше минала шамандурата, когато кански писък се понесе над морето. Челядта пищеше, та се късаше! За мама? Не, разбира се. За "надуваеното" си.
В крайна сметка се наложи донята (по време на една крайбрежна разходка) да се метне в трюма на параход, който за неин късмет бе под кубински флаг.
И ето я, прекрасната, загоряла и почти ненабръчкана доня Василиса, изхвърлена с шут на кубинския бряг.
Къде ли са скрили рома?
След три медени дни на донята й се припи ром под истински палми и тя направи първи опит за бягство. Хвърли се в морето и заплува, смело вдигнала глава (като куче, носещо парцал, според духовития й съпруг). Тя плува, плува, плува и когато стигна шамандурата, вече беше без сили. Прибра я едно водно колело и я върна читава и невредима в прегръдките на Философио.
За втори опит помъдрялата доня сви надувемия пояс на челядта си. Тъкмо беше минала шамандурата, когато кански писък се понесе над морето. Челядта пищеше, та се късаше! За мама? Не, разбира се. За "надуваеното" си.
В крайна сметка се наложи донята (по време на една крайбрежна разходка) да се метне в трюма на параход, който за неин късмет бе под кубински флаг.
И ето я, прекрасната, загоряла и почти ненабръчкана доня Василиса, изхвърлена с шут на кубинския бряг.
Къде ли са скрили рома?
Затишие Тъмнокожова приглади самонакъдрилите се плитки към безмозъчния череп, нарисува в зелено нокътя на крачолите си и се зае да сглобява компютура, който бе хванал дебел слой прах, по повод полагането на нова дограма в хасиендата. Такава не бе задължителна, вятърът и без това свободно преминаваше из вси пролуки и се ширеше като цар в сбръчкания имот, нямаше нужда от стъкла за миене, прах за бърсане, но поради добър външен вид се наложи, дамите да сменят старите джамове с нови, в дървесен цвят и естествен аромат. Компютерът Унуфрий замига с всички възможни цветове на дъгата, издиша голямо гъбообразно кълбо прах и из одаята се разля познатото жужене на благородният вентилатор. Рай за душата!
Сеньората отпиваше гладно големи глътки кафе с мляко, поглъщаше жадно информация и не смогваше да запомни всичко необходимо. Такова доволство не бе получавала в близките 24 ч, щото по-предния ден бе имала честта да се запише в дългоочакваното СВИНСКО - Сдружение по високоообразованост, интелектуализъм и научен снобизъм, с елемент на крампментална ойкодиагностика , с тясна психиатрична специализация по научно-компонетните притеснения и въжделения на модерното общество и психо-соматичното възприятие на околната среда и водите...
Блаженство е да вдишваш морски бриз, когат не е изгряло още жарко слънце.
Сеньората отпиваше гладно големи глътки кафе с мляко, поглъщаше жадно информация и не смогваше да запомни всичко необходимо. Такова доволство не бе получавала в близките 24 ч, щото по-предния ден бе имала честта да се запише в дългоочакваното СВИНСКО - Сдружение по високоообразованост, интелектуализъм и научен снобизъм, с елемент на крампментална ойкодиагностика , с тясна психиатрична специализация по научно-компонетните притеснения и въжделения на модерното общество и психо-соматичното възприятие на околната среда и водите...
Блаженство е да вдишваш морски бриз, когат не е изгряло още жарко слънце.
. Все едно Мюр да се кръсти Тихомира 
Такова доволство не бе получавала в близките 24 ч, щото по-предния ден бе имала честта да се запише в дългоочакваното СВИНСКО - Сдружение по високоообразованост, интелектуализъм и научен снобизъм, с елемент на крампментална ойкодиагностика , с тясна психиатрична специализация по научно-компонетните притеснения и въжделения на модерното общество и психо-соматичното възприятие на околната среда и водите...
Блаженство е да вдишваш морски бриз, когат не е изгряло още жарко слънце.
Блаженство е да вдишваш морски бриз, когат не е изгряло още жарко слънце.
Поздравления многоуважаема! Това ли е, което си мисля, вече сме колежки може би?
Ако съм познала, то ще е заради:
"въжделенията на модерното общество и психо-соматичното възприятие на околната среда и водите..."
Именно, да, съвсем така ще да е, прелестно-многоуважаема сеньора Анжелиня! 
Гледах на стъклено кълбо будещето и видях много чужди мъжове, но прекалено млади.. Видях и много чужди женоря, но и те прекалено млади... Други свъсили черновеждие, трети поклащат мощно бедрие, такава суматоха, но разположен съм с охота. Доволен ще отивам да ставам инженер на възхитителните науки.
Гледах на стъклено кълбо будещето и видях много чужди мъжове, но прекалено млади.. Видях и много чужди женоря, но и те прекалено млади... Други свъсили черновеждие, трети поклащат мощно бедрие, такава суматоха, но разположен съм с охота. Доволен ще отивам да ставам инженер на възхитителните науки.
Препоръчани теми