Бъди спокойна и си почини. 
- Публикувана: 30 юли 2006, 17:17 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2006, 12:27 ч.
Криво ми е... страхувам се...
стига спами, писала си да си почине
Благодаря ви за топлите думи, момичета. Наистина като се оплаках, се поуспокоих.
Аз по принцип съм си притеснителна - страхувам се за всичко - за детето, от работата, абе луда работа...
Но явно ще трябва да се стегна и да свикна с положението. Пък и десетина дни ще минат бързо, нали?
Аз по принцип съм си притеснителна - страхувам се за всичко - за детето, от работата, абе луда работа...
Но явно ще трябва да се стегна и да свикна с положението. Пък и десетина дни ще минат бързо, нали?
Спокойно! Ние сме тук!
Подтикната от подобна тема - искам да си излея душата.
Чувствам се много тъпо, зле и т.н.
За първи път оставих детенце при свеки за 10 дни (досега не сме се делили за повече от нощ), знам, че е в добри ръце, но ми е толкова мъчно, че цял ден преревавам.
Утре ми свършва отпуската и трябва да съм на работа. Страхувам се да отида, не искам да се връщам, абе изобщо голяма каша. Стомахът ми се е свил на буца, притеснявам се, че няма да се справя, нервите ме морят, не знам как да се отърся от това потиснато чувство.
Ох, досадих ви, но ми поолекна.
Ако има други като мен, да споделят, че да не сме сами.
Чувствам се много тъпо, зле и т.н.
За първи път оставих детенце при свеки за 10 дни (досега не сме се делили за повече от нощ), знам, че е в добри ръце, но ми е толкова мъчно, че цял ден преревавам.
Утре ми свършва отпуската и трябва да съм на работа. Страхувам се да отида, не искам да се връщам, абе изобщо голяма каша. Стомахът ми се е свил на буца, притеснявам се, че няма да се справя, нервите ме морят, не знам как да се отърся от това потиснато чувство.
Ох, досадих ви, но ми поолекна.
Ако има други като мен, да споделят, че да не сме сами.
Подтикната от подобна тема - искам да си излея душата.
Чувствам се много тъпо, зле и т.н.
За първи път оставих детенце при свеки за 10 дни (досега не сме се делили за повече от нощ), знам, че е в добри ръце, но ми е толкова мъчно, че цял ден преревавам.
Утре ми свършва отпуската и трябва да съм на работа. Страхувам се да отида, не искам да се връщам, абе изобщо голяма каша. Стомахът ми се е свил на буца, притеснявам се, че няма да се справя, нервите ме морят, не знам как да се отърся от това потиснато чувство.
Ох, досадих ви, но ми поолекна.
Ако има други като мен, да споделят, че да не сме сами.
Чувствам се много тъпо, зле и т.н.
За първи път оставих детенце при свеки за 10 дни (досега не сме се делили за повече от нощ), знам, че е в добри ръце, но ми е толкова мъчно, че цял ден преревавам.
Утре ми свършва отпуската и трябва да съм на работа. Страхувам се да отида, не искам да се връщам, абе изобщо голяма каша. Стомахът ми се е свил на буца, притеснявам се, че няма да се справя, нервите ме морят, не знам как да се отърся от това потиснато чувство.
Ох, досадих ви, но ми поолекна.
Ако има други като мен, да споделят, че да не сме сами.
Предполагам, че си се поуспокоила, но да си кажа и моя опит!
И аз бях така когато за първи път оставих малкия на свеки
! По цял ден ревях, а мъж ми само ми се караше, че съм го оплаквала все едно е починал 
! С времето свикнах да го оставям при бабите, но до тази година не се бяхме разделяли за повече от месец! Сега почти 2 месеца не съм го виждала и вече много ми липсва и нямам търпение да си дойде! Добре поне, че се чуваме по телефона и знам че там му е хубаво с братовчедите 
!
Свиква се, а и както ти е казала The Sun - няма цял живот да ти е за полата, я
!
И аз бях така когато за първи път оставих малкия на свеки
! По цял ден ревях, а мъж ми само ми се караше, че съм го оплаквала все едно е починал ! С времето свикнах да го оставям при бабите, но до тази година не се бяхме разделяли за повече от месец! Сега почти 2 месеца не съм го виждала и вече много ми липсва и нямам търпение да си дойде! Добре поне, че се чуваме по телефона и знам че там му е хубаво с братовчедите !Свиква се, а и както ти е казала The Sun - няма цял живот да ти е за полата, я
! 
Ще се оправиш,просто не си свикнала.Има телефони -звъниш всяка вечер и така.Важното е ,че си сигурна, че е в добри ръце. 
точно така! 
ами в понеделник съвсем изненадващо закарахме Вики при на мъж баба му и дядо му, хората са на възраст, но бабата е много енергична, и на мен ми е ужасно мъчно, особено като се скрихме с мъжо тя да я приспи и как викаше " мама ходиме" и плаче, сърцето ми се къса 
, но тя много си ги обича и още на следващия ден е спряла да пита, знам че там ще й е по-добре отколкото тук, единственото нещо, което ме притеснява, е че там няма обхват, има само на 300 метра от къщата и то не винаги, та ми се обаждат само по веднъж на ден, заредила съм ги с лекарства и съм ги инструктирала, ама все ми е едно криво и жално, добре тази вечер пътуваме и ще си я видя и нагушкам сладурката 
, но тя много си ги обича и още на следващия ден е спряла да пита, знам че там ще й е по-добре отколкото тук, единственото нещо, което ме притеснява, е че там няма обхват, има само на 300 метра от къщата и то не винаги, та ми се обаждат само по веднъж на ден, заредила съм ги с лекарства и съм ги инструктирала, ама все ми е едно криво и жално, добре тази вечер пътуваме и ще си я видя и нагушкам сладурката 
Момичета, рева.... Току-що се обади мъжът ми (заминаха с детето на почивка при бабите за цели 2 седмици!), чух гласчето на Вики и ми се насълзиха очите...рева...
ми поплачи,ще ти олекне и като се успокоиш вече няма да я има буцата в гърлото