Заекване след ходене на детска градина

Габи,не зная дали сина ти ще затъпее със свеки,но е ясно,че там му е добре,чувства се спокоен,че даже не му се прибира.Всичко това е, защото е далеч от детската градина.Ти сама си се досетила,че тя е източника на стрес за детето ти и причина за заекването.Моля те не подценявай тази толкова силна и категорична детска реакция.Заекването е сериозен говорен дефект,който изисква дълга и упорита логопедична помощ.Така,че ако имаш възможност остави го където му е добре,а след един по-дълъг период,пробвайте в друга градина.А това,че лелките го хвалят,че е тих и спокоен,не вярвай!Външно сигурно е бил такъв,но в душата си детето е страдало.Написаното е въз основа на собствен горчив опит.

Стресът за детето е безспорен, но това според мен не означава че трябва да изпълниш желанието му и да го оставиш при свеки. Сега там ще му е добре, но и свеки ще се измори и ще настанат едни проблеми, не ми се припомня... По добре е според мен да посещавате психолог известо време и да пробваш да го запишеш на друга градина, защото там явно има проблем. Имам вече голям син и минах през проблемите на яслата, градината, а сега и на училището, вярвай ми проблеми от това естество ще има винаги, но не трябва да оставяш детето ти да владее ситуацията - това е по-големия проблем. Покажи си обичта към детето но не позволявай да те манипулира, сега не му харесват лелките после учителките и след това незнам какво още ще измислят. Децата са  деца, а родителите са за това за да ги научат да се справят с трудностите.

Пожелавам ти много търпение, ще ти трябва, и успех в борбата.

Може да има стрес, безспорно!
Ако сега обаче прекъснеш градината, то и друга градина няма да му хареса после, ще започне пак същата история. А когато дойде време за училище?
Шушончето, ти го е написала много правилно - трябва ти да владееш ситуацията и да помогнеш на детето си да разбере, че животът е низ от правила за съжаление. На никого не е приятно, но е така.
Успех в намирането на правилното за двама ви решение!

Мога от личен опит да ти споделя моята история.
Малко в обратен ред е, но все пак съм го изпитала.

Като малка посещавах една детска градина, на 6г въведоха задължителната предучилищна подготовка. Тогава в моята градина се наложи да приемат по-голям брой деца, приемът беше по райони и тъй като аз се падах в граничен район се наложи да ме преместят в съседната градина.
Новата градина беше невероятно красива, нови мебели, красиви легла /в предната спяхме на походни/ всичко беше супер.
Аз обаче се чувствах ужасно. Седмици наред, 1 или 2 не ядях, не спях, с никого не говорех, на двора докато другите деца играя заставах на оградата, гледах навън и плачех. Толкова много страдах, че до ден днешен изпитвам същите чувства от онова време. Местеха ме от група в група, с млади учителки. Питаха ме да си избера.

 Така един ден, точно преди следобедния сън аз избягах и се прибрах в къщи, казах на майка ми, че никога няма да се върна там и ако пак ме праща, аз пак ще бягам. горката ми майка

Майка ми направи всичко възможно и ме върна в старата градина. тогава вече всичко си беше наред.

Може би и този малък човек се чувства така. Не го мъчи ако можеш. Аз наистина много страдах.

Моето лично мнение е, че е по-добре детето да "владее ситуацията" (като че водим война, ама айде...), отколкото да си докарате някой сериозен проблем от стрес. Не бих го пращала на детска градина, или поне не в този момент и не в същата градина. Ако имах възможност, не бих го оставила и при свеки. Междувпрочем ти сигурна ли си дали тя няма роля в цялата работа - в смисъл тя да му внушава директно или индиректно, че при нея ще му е по-добре. Дали не можеш да му потърсиш жена да го гледа вкъщи или пък частна градина, където ще има повече персонално внимание?

         Мила ,успее ли да се "наложи" сега неговото мнение нито свеки,нито ДГ,нито частната ДГ и каквото и да било друго ще му хареса.Според мен първо трябва да го заведеш на психолог за да установите дали точно ДГ е проблеми и какво точно в нея,дали има и друг фактор за който ти не предполагаш  довел до заекване.Заеква се не само от стрес.Местенето от една градина в друга ИЗОБЩО НЯМА ДА СВЪРШИ РАБОТА.Ще си се местите така докато тръгнете на училище,а и там епопеята може да продължи.
                      Аз лично се чудя кой ти даде съвет да го пуснеш през лятото в ДГ "за да свиква".През този период групите са смесени и постоянно се мени състава на децата и персонала и тези,които ходят без проблеми на ДГ и те почват да плачат и се чувстват дискомфортно.И то не защото заместниците са лоши,а просто това постоянно сменяне на деца и персонал те притеснява - не знаеш сутрин кой ще те посрещне и с кого ще играеш през деня.Най-добре е да го заведеш септември в постоянната му група ,с титулярите учители и да видиш как ще реагира.Ако ти обаче му дадеш да разбере ,че неговите писъци и истерии те притесняват и си готова да отстъпиш помощ не чакай от никой.Лично моята дъщеря пищя 2 години в яслата ,гледаха я хора ,които тя познаваше много добре и в друго време си говореше спокойно с тях.Е, мога да ти кажа,че накрая спря и е жива и здрава и няма никакъв проблем.Какви театри ми разиграваше - сега се смее като си говорим,ама и аз почвах да плача още в двора и тя много добре е виждала това и се е опитвала да пищи и истеричи само в мое присъствие.Проблема ни бяха болестите,не капризите и.
                 Успех с адаптацията и все пак го заведи на психолог.По-добре напразно отколкото да пропуснеш нещо. 

Уви, това, че ти си имала този късмет, не значи, че винаги е така, но в крайна сметка всеки решава сам според възможностите и разбиранията си.

Да си кажа и аз.
Едвам свикна с яслата (тръгна на 2)....не ядеше, не спеше....два месеца. После горе-долу се стабилизира.
Наложи се да го преместя в ДГ, която ми е по-близо до вкъщи (м. Март-на 2 и 6м.) Определено беше по-добре. В групата има и по-големи деца, осезаемо дръпна с говора. Юни ходи в дежурна само с още две деца от групата му (водехме ги заедно). Избутахме месеца. Юли го гледахме аз и баба му. От август неговата детска си работи, но не иска да ходи. Свекърва ми се запъна да го гледа (отпуска е). Тази сутрин трябваше да е на детска, но тя дойде и го взе (живее на горния етаж и му чу ревовете)

1. Направи ясен избор и предпочете баба си пред детската (иначе няма мераци да стои при нея)
2. Вчера дойдоха братовчедите му (на 10 и 12г) и му гот с тях.

Предстоящите проблеми:
1. Утре татко му си е вкъщи (работи на смени), а сме започнали ремонт и присъствието на дечко е крайно нежелателно.
2. Септември, иска или не ще ходи, защото ми свършва отпуската.
3. Октомври излизам в болничен по майчинство.
4. Ноември (живот и здраве)  ще се роди бебето и най-вероятно няма да ходи на детска.

Ще оставя мъжо утре да се разправя с майка си, че снощи и двамата нямахме сили, а аз с нея по принцип рядко влизам в пререкания (това е привилегия на мъж ми  )

Та трябваше ли тази сутрин да се наложа, да се скарам с бабата (сцената щеше да се разиграе пред детето) и да го завлека ревящ до детската?
Отложих сцената за утре, та и татко му да присъства......въпреки, че тогава ще е още по-голяма мелодрамата 

    Не съм имала твоя проблем със сина си, но пък племенницата я отгледа прабаба и! Не че не искаше да ходи детето на градина, но имаха други проблеми и така малката остана в къщи! За наш ужас знаеше всички сериали, които даваха по ТВ и всички чалга песни  ! Аз лично не понасям нито едното, нито другото, но малката, което беше най-странното, се научи да разказва последователно именно от сериалите  ! Научи се да чете на 5 години! Така и не затъпя  ! Сега ще е 3 клас и няма никакъв проблем с училището и с адаптацията! Все пак ти си прецени, но според мен е по-добре детето да го гледа баба му още известно време отколкото да изживява този стрес! Нищо не ти пречи другата година отново да пробваш да го пратиш на градина!

Gabiplus, някой ден ще свикне с ДГ, но преди това явно ще трябва да вземеш мерки за да разбереш какво го тормози, или поне как да го преодолеете. Заведи го на хомеопат или психолог (може и на двете, но не заедно разбира се). Щом е "на село" значи е свикнал на промяна (имам впредвид да не е само с теб), което показва, че проблема е в ДГ. Той не ти ли казва нещо - наказвали ли са го, карали ли са му се?! Всички деца плачят, когато тръгнат на ДГ, проблема е в заекването, това е реакция на стреса, който той трябва да преодолее. Успех   

Мисля, хомеопатията може да помогне при вас поне така съм чувала

Не е възможно детето да реагира така без причина  , със сигурност не е някакъв каприз , а има нещо което го е притеснило , стреснало ... след като се е стигнало и до заекване 
Аз при такава ситуация нямаше да се колебая и за момент , дали да го връщам в градината , безмислено е детето да се травмира .
Не ми харесват и изказванията , че детето ако отсега ти се "наложи" какво ще станело после ...
Все пак ти като майка трябва да усещаш нещата и да прецениш кое е най - добре за него , дано направиш правилен избор . Психологът не е лоша идея ...
Успех !

gabiplus, моят съвет е да направиш консултация с психолог. 
Иначе, ако идеята за детската градина  травмира моето дете, аз не бих продължила да го водя или поне ще го спра и ще опитам пак след време. Може би просто все още не готов за  и това ще се случи на по-следващ етап.
Представям си колко е трудно в такава ситуация. Дано се справите и двамата лесно и бързо 

Изцяло съм съгласна с горното мнение

Съветвам те от личен опит - остави дтенцето при баба му за известно време, за да забрави за стреса в тази детска градина и го запиши в друга. Нашия случай беше аналогичен. Тръгна на градина на 3г. Първо спря да яде, после спря да спи и накрая спр да говори, ама наистина не говореше, аз го питах той сам мълчеше, накрая го спряхме и за 6 м. го гледаше баба му. После го записахме в друга детска градина и там нямаше никакви проблеми, в последствие разбрах, че учителката в първата градина го е тормозила и наказвала, че плаче
Не се притеснявай, ще мине

Детето ти е изключително стресирано, не оставяй така нещата. Заекването показва, че детето изживява много силен психологически стрес, не омаловажавай проблема.
Вариантите са няколко:
* поговори с директорката на яслата и се увери, че учителките се държат добре с него и не го изолират (и др. майка са имали същия проблем и се е оказало, че проблема е в лелките-това се решава с разговор с директорката)
* смени яслата
* остави го временно при свекърва ти
* потърси в града на свекърва ти детска ясла (там децата са по малко и се чувстват по добре, адаптират се по бързо)
* спри го от яслата
* наеми му гледачка или някоя жена която се грижи у дома си за няколко деца на една възраст.
* поговори с него и го попитай какво не му харесва там и защо не иска да ходи.

Подкрепям 

Въобще как може някой да помисли, че това е начин за "налагане"? Та то заеква! Това е дете на 3 години едва ли го прави нарочно... И това е след няколко дни ходене ...
Аз съм била подобно дете. Не съм говорела, не съм ядяла, не съм спала. Сядала съм до прозореца и ако не съм плачела съм гледала навън. Майка е опитала в няколко градини и все този резултат. Помня, че се чуствах ИЗОСТАВЕНА. Така и не ходих на градина гледаха ме жени съседки /срещу заплащане/.

Ането ходи така един месец за свикване. И също не ядеше, което караше учителките да използват различни начини да я принудят (преди да разбера и да кажа изрично и неколкократно да я оставят на мира).
Сутрин къде плаче, къде помрънка, къде влезе безпроблемно в ДГ и забрави да ми каже довиждане. Следобед я намирам спокойна и мисля, че всичко е наред.
Постепенно се оказа, че са ги плашили с ред абсурдни неща, за да слушат. За едната учителка знам със сигурност, че е казала "който не яде, го заболява коремчето и му правят операция" - тя самата се похвали!!!
Наесен ще пусна детето пак, но ще се постарая тази учителка да не му се падне. Пробвай и ти да помолиш да бъде при други учителки и възпитателки детето.

Заради заекването го заведи на психолог... обикновено е белег на стрес.

Аз също мисля, че заекването е обезпокоителен признак. Съветвам те да започнете консултации с психолог или логопед. Възможно е въпреки приветливата (според теб) обстановка, в градината да се случва нещо, което сериозно да притеснява детето ти.
Пиша това имайки предвид горчивия опит на моя позната - детето й започна да заеква в детската градина. След седмици посещение при логопед е излязло наяве, че е било тормозено от една от лелите. Не е смеело да се оплаче, защото е било заплашвано.  И това не е било единичен случай - и други деца в същата група са били с признаци на голям стрес. Въпросната леля е била уволнена. Благодарение на навременните мерки на родителите, това дете се оправи.
Дори и причината да не е толкова зловеща, един психолог би помогнал на теб и детето да преодолеете по-лесно периода на преход.

Има много начини, по които детето може да се наплаши. Аz като малка ходех в градината, където майка ми работеше. Преди да тръгна майка ми ми беше наговорила колко послушна трябва да съм и да си иzяждам всичко, което ми дадът. Добре, ама леличката в групата решила да се грижи специално zа мен и като видяла, че съм си иzяла супата ми сипала веднага още една купичка. А аz не навиждах супа. Ама нали мама каzа, че трябва да съм добро дете, седях над купичката и ядох супата. Тогава да съм била на 3 годинки, но все още помня сцената. И така първия ден аz съм била кротко и послушно дете, превела съм всичко, което са ми кажели и съм мълчала. Но от там нататък аz в градината ревях непрекъснато и иzпитвах ужас от яденето.

Така че малките неща са важни zа това кака детето се чуства...

След всичките ми ревове майка ми ме спря от градина и ме остави да ме гледа в къщи баба ми. До колкото си спомням, zимните месеци ги прекарвах сама в къщи пред телевиzора, с никого не играех и е общувах. Лятото играех сама навън, само Юни и Юли имаше с кого да си играя (деца, коиот бяха на гости при бабите си). Но те бяха по големи от мен и гледаха само как да ме раzкарат.
В реzултат на това аz не се научих да общувам с други деца, не zнаех какво да правя ако някой ме удари или ми вzеме играчката. Когато тръгнах на училище не плачех, но и не ми беше приятно да ходя, zащото не можех да си играя с другите деца.

Опитай се да раzбереш какво го плаши детето ти. Не вярвам синът ти да е почнал просто така да zаеква. Ако трябва спри го zа няколко месеца от градината, докато раzбереш какъв е проблемът и после го zапиши в нова градина.

Успех...

Не разбирам как можем това да го наричаме борба.
Борба с кой?
Със собственото си дете?
Какви се причините да настояваш за детската градина?
Вземи гледачка.
Не осъждам никой обаче никакви цели не си заслужават тази жертва.