с баща ми хич не се имаме, но единствения, на когото мога да разчитам, е брат ми. мъжът ми доста се дразни от това и често подмята по нещо, ама какво да правя като е така. аз си мисля, че роднините са до живот - каквото и да става, какъвто и да си, те са до теб. мъжът, приятел или съпруг, не е константа. връзката е друга. не че няма доказателства и за противното, но са по-редки.