Най-добрата приятелка...

Да, имам си и живот и  здраве същата тази приятелка /една от трите ми най-добри приятелки/ ще стане кръстничка на Гери Познаваме се от над 10 години, бяхме и съквартирантки и сега се виждаме често. Всъщност имам повече приятели мъже и тези приятелки, които имам са ми наистина най-добрите. Знам, че когато и да ми потрябват и каквото и да се наложи те винаги ще са до мен, както и аз до тях, разбира се Другото хубаво нещо е, че и на колежки приятелки  случих- особено с едната може да си говорим ако не всичко, то почти всичко и когато имаме нужда от съвет или помощ винаги сме на линия - все пак прекарваме една голяма част от живота си с тези хора и когато те са готини си ставате като семейство. Незаменими са

Аз мога да кажа,че имах или поне така си мислех,дори бях убедена.Тогава всички около мен ме предупреждаваха за тази мома, че не е стока, че после ще съжалявам и че само ме използва (имах кола,парите не бяха грам проблем, ходех където ми скимне ,общо взето правех това, което на момента ми е кеф)
Вярвах и безрезервно и малко или много се беше доказала , за да мога да я наричам приятелка-излизала е от тях в 4 през нощта,без да задава въпроси,оставяше всичко щом и кажех ,че имам нужда от нея.Споделяше ми, както и аз на нея.Можех да разчитам на този човек.Разбира се и тя на мен във всеки един момент!Допълвахме се изцяло.Намерих и работа , когато остана без такава.Винаги съм и помагала за всичко , е разбира се и тя на мен.Без да се усетя аз (щом бях  адски  наивна и зверски чиста и откровена спрямо нея)си смени цвета на косата като моя, купи си като моя телефон ,кефеше се на нещата , на които и аз, имитираше всичко у мен.В един момент разбирам аз ще искала да прави секс с тогавашното ми гадже.Казала му-"Ти защо не прибереш жена ти и не се върнеш " и много подобни неща (той и намери работата,при него ,след като го помолих)Той ме предупреждаваше да не и  вярвам и да не споделям с нея лични неща, а аз го тълкувах като ревност от негова страна.Със следващото ми гадже си легна, като използваше това,че известно време имахме проблеми и бях залитнала по друг-аз и споделям и се чудя какво да правя ,а тя се възползвала от това!!!
Та след като разбрах всичките тези неща "най-добрата ми приятелка" се превърна в несъществуващ за мен човек.
Сега не се интересува от нищо така както от моя живот-каква кола карам,колко пари имам , какви са отношенията ми в семейството и т.н.

Преди месец-два разбрах ,че тя мен ме мразела,защото съм ходела с къси поли пред гаджето и, когато обаче съм била с моя приятел-направо онемях,как е възможно това!Кълняла ме -да ми умре детето,да пукна аз ,най-щастлива щяла да бъде ако тъна в мизерия,за да съм разберяла какво е нямаш нищо и всякакви такива неща.

Аз съм такъв човек,че дори не мога да си помисля такива неща за някой ,камо ли да ги изрека на глас,не съм такава просто и не мога да повярвам,че може да има такива хора и такава злоба.Не съм и светица,но никога не мразя и не отмъщавам.На мнение съм,че щом някой на мен ми е направил нещо,значи така е преценил и толкова,коя съм аз да го съдя и още повече вярвам,че рано или късно всичко се връща и Онзи от горе  гледа!
Разпространява клюки за мен и само аз съм и в устата, примерно-не съм поканила родителите си на сватбата (те я организираха),баща ми ме изгонил от къщата и мразел съпруга ми ( такъв син съм искал винаги  да има-реплика на баща ми,той го обожава).На сватбата и идвала полиция,за да намалят музиката-аз съм я била викнала- дори не съм била в района.Роклята за моята сватба съм я била купила от някъде си ,била евтин боклук и съм била разправяла ,че е от скъпите-роклята е една единствена в България и я донесоха по поръчка.
Същата тази девойка винаги е мразела децата,нарича ги по всякакви начини-изроди малки,идиоти и там подобни.Казвала ми е ,че не иска да има деца и ,че  едва ли би издържала и не само на мен пред всички винаги го е коментирала.Когато забременях и вече ми личеше ,няма и месец и тя забременя.Направи аборт, защото не било от мъжа и-или поне така се говори в квартала!Сега в момента чака дете,май е в 5 месец


Стана малко дълго , но имах като че ли нужда да напиша всичко това.Разбира се всяка от нас има своята вина ,не може само единия да е виновен, но ме обижда това озлобение срещу човека ,който е правил всичко за теб .

Искам да кажа,че от моята уста не е излезнала една лоша дума за нея и не съм споделяла даже с мъжа ми ,това което ми е казвала   и правела,а тя ме разнася пред всичките ни познати и непознати, чувам адски лични неща от хора ,на които никога не бих доверила!
От тази случка не допускам токова близо жена до себе си.Имам най-добър приятел ,на когото мога да кажа всичко, но е мъж!И естествено съпруга ми!
Нямам потребност от приятелка и едва ли ще имам след това предателство.Имам много приятели,но толкова близки само тези двамата!

Като цяло страдам от липса на приятелки , и приятели. Много от тях заминаха в чужбина, с други- пътищата ни се разделиха.

Като взема предвид, че най-близките ми приятели са в чужбина, много често се случва да пиша повече, отколкото да говоря 

С пълна сила се присъединявам към групата на тези без най-добри приятелки.

Имам една такава.
Гтово е на всичко за мен, както и аз за нея.
До скоро имах още една такава приятелка, но се оказа, че не е стока  

В различни периоди от живота съм имала различни най-добри приятелки....просто нещата се променят, а с тях и приятелите....може да звучи грубо, но сега ако се видя с приятелката си от детството няма да има за какво да си говорим .

Имам такава приятелка! Познавам я вече повече от 10 години, бяхме съученички. След завършването ни, животът ни разделяше много, много пъти. Но винаги, когато се видим отново, сякаш продължаваме предишния си разговор  Много обичаме да мълчим заедно, общото ни мълчание говори много, разбираме се и без думи. Сега тя пак е близо до мен. Не се виждаме толкова често, колкото ми се иска, но нишката, която ни свързва съм сигурна, че ще устои на всичко!

По  същите причини аз вече нямам най-добра приятелка.Реши ли някоя да се доближи по-близо до мен и чувствам как заставам нащрек.Точно по този начин си изпатих преди време(само че ,мъжът ми беше намесен,а не гадже).Толкова й вярвах на тази "приятелка",че бях инструктирала мъжа си да я посреща и изпраща като най-скъп гост.И един ден той ми казва всичко,което тя е говорила за мен-най-интимни подробности,най-съкровени неща,които съм й споделяла...Просто онемях.

Като малка имах.  Сега нямам и не искам да имам, така си ми е добре 
Имам приятелки, но никоя не е най-добра, а и не обичам да споделям всичко с тях.
Най-близкия и доверен човек за мен е сестра ми!!!

Аз  имам  -такава приятелка от 17 години!Имаше период ,в който сме живели в различни страни,но това не попречи на контакта между нас.Сега за наш късмет сме в една и съща страна ,но на 400км разстояние!

Имам 2 най-добри приятелки.
Едната е във Варна, с нея се познаваме от училище още. Винаги, когато се прибера в отпуска - винаги тя е първият човек, на когото се обаждам и с когото излизам. Тя знае всичко за мен и аз знам всичко за нея.
Другата е в София, но и с нея се познаваме от Варна, учихме заедно в гимназията, седяхме на един чин.   Много я обичам и споделям с нея всичко, няма забранени теми.

Не мисля, че мъжът ми е подходящ за ролята на приятелка. Предпочитам си двете приятелки, да са здрави и щастливи.  

Историята на konstans ме изуми. Аз си мислех, че това се случва само по филмите.

Аз имам приятелки, не само една. Но за съжаление напоследък като се видим (даже и за половин час)- аз все се оплаквам.   или съм с детето ( тя не ми пречи, но ни прекъсва и разсейва ) и не можем да се видим така на спокойно, да си полафим, да се посмеем, както правехме преди. Това определено много ми липсва.

Затова напоследък мъжът ми ми е най-добрата приятелка. Доста глупости му се налага да чува горкият.

О, далеч не е така, за жалост! И аз имах една такава приятелка, болна от ревност по мъжа си. Бях й нещо като "кошче за душевни отпадъци", споделяше всичките си съмнения, терзания, а аз гледах да я успокоя и поразведря от черните мисли.
Но...един ден, мъжът и отива при моя да му се оплаче как аз съм я настройвала и внушавала да ревнува  Как съм и разказвала истории къде и с коя бил. Честно щях да получа шок!

 Имам и това е майка ми 

От прочетеното до тук видях, че доста хора посочват мъжа си като най-добра приятелка, което е направо смехотворно...Доста постинги на анонимни форумки сме чели тук, чиито теми са от рода на: "Омъжена съм, но се влюбих се в неподходящия; в кума си; в най-добрия  приятел на мъжа си...." И сега част от тези хора най-вероятно твърдят, че мъжът е този, на когото казват всичко?! Айде де......

     Аз хрони4ески страдам от липса на приятели.Дали заради обстоятелства или заради характер,но ми е трудно да намирам сродни души.Имам си най добра приятелка,от гимназията.Оба4е от десет години съм в 4ужбина и нямаме всекидневен контакт,както би ми се искало.Но дори и да сме наблизо се съмнявам,защото доколкото разбирам от постингите и във форума има неща който я дразнят в мен и ве4е не говори за мен като за приятелката.Сега съм само "кумата".Много ми е болно,винаги съм я 4увствала като много близка и съм се опитвала да съм в полза с каквото мога.Тя също е била насреща за каквото и да съм имала нужда.Просто колкото и да сме дале4е мисълта 4е имам близък 4овек който мисли и се интересува за мен ме е успокоявала.Последната година оба4е 4увствам отдале4аване от нейна страна и ми е болно.Пък и да нау4иш от форума 4е когато и се обаждах по телефона след като и мина термина да се интересувам дали се 4увства добре,4е я дразнело...Ами болно ми е все пак.Оба4е си я оби4ам.Какво да се прави,приятелство.