Де да беше така... Моят Йоан си беше много добричък и кротък, може да се каже, че е бил в ролята на Яни до 2-годишна възраст. Не защото съм го възпитала да е такъв, а просто защото такъв си беше. Случвало му се е много пъти да го бутат и удрят и явно от там той заключи, че така се оправя човек в живота и взе да отвръща. По-късно вече не се даваше на никой. Сега не мога да кажа, че е агресивен. Темпераментен - да. И не мога да го науча нищо, а само мога да му показвам кога греши. Вярвам, че с времето ще го проумее. Но дотогава какво? Единствения начин да не пречим на никой е да не излизаме. Е, не мога да се съглася, че това е решение. Но ако няма разбиране от околните ще ни е много трудно.
Търпимост и толерантност - това са ключовите думи в тези случаи. И на мен не ми харесват много неща в някои деца, но съзнавам, че това е плод на изкривената ми същност на възрастен. Всеки такъв случай е повод да си напомням, че децата не са като възрастните и имат н нужда от разбиране. В противен случай ще ги нарочим за лоши и те накрая ще станат такива.