ТУК ПОГЛЕДНИ И УСМИВКА ПОДАРИ...

Лавендър, май трябва да спя повече за да не пиша простотии Уви, ще почакам още малко. С радост бих дошла, но съм от далеч

И такааааааааа... мразя да съм ревла, сълзливите неща обичам да си ги изживявам сама без да ги споделям с целия свят, но днес ще ме изтърпите, няма как. Налага се заради едни прекрасни дечица от дома "Св. Параскева" в София, които посетихме заради ентусиазма на  Роси, Еми, Мариета и още един куп момичета, които са страхотен "двигател" на една много добра енергия, но за тях ще пиша друг път, когато ми дойде вдъховението.
А сега за днешното ми посещение в дома.

08:55 часа - стоя на спирката и чакам Еми, все още нямам буца заседнала в гърлото си, по-скоро нетърпение да видя децата
09:00 часа - Еми пристига с кола пълна с памперси и какво ли не
09:10 часа - вече сме пред дома - 5-6 майки, които мълчаливо пристъпват, всяка със своите представи за дома, всяка със своите си мисли, не си говорим много, четем си мислите и без поглед дори.
Тук времето спира, или по-точно започва да лети, защото се качваме нагоре по стълбите и виждаме малките муцунки, които се хвърлят да гушкат Еми (познават я вече ). Някои са в креватчетата си, други щъкат нагоре надолу, 2 дечица са болнички и са изолирани в отделна стая .
Пристъпваме леко, някои се разревават - все пак сме внушителна група , други се гушват в нас с охота и чувството е все едно сме се познавали цял живот. Може да звучи странно и пресилено, но е така.
След това разтоварваме памперсите и си преглъщаме сълзите предателки (аз, де) и отиваме на двора при по-големите дечица, които глезим с бонбони и балони. И те се гушкат в нас, и времето лети, а накрая си тръгваме мнооооого бавно, и на нас не ни се тръгва, и дечковците не ни пускат... Обаче сме им обещали, че пак ще дойдем много скоро, така че...

Та, това е. Не е като да нямам буца и сега в гърлото си, не ми излизат от ума тези дечковци...., но трябваше да напиша това, за да знаете, че там едни деца ви чакат за игра и гушкане и със сигурност всяко едно посещение има гоооолямо значение за тях!

ПОЗДРАВЛЕНИЯ,  MardiGras      
Страхотен пост! Със сигурно е можело и по-дълъг да е  . Много благодаря за споделените емоции
Утре чакам Еми, за да ходим задено 

А днес цял предиобед си водя монолог със Станси!
Станси, искам да ти кажа, че въреки, че не се познаваме - изпитвам стахотно уважение към теб! 
 Направи няколко НЕВЕРОЯТНИ СТЪПКИ!
1.КОФТИ ПОСТ - 2. РАЗМИСЪЛ - 3. СЪЖАЛЕНИЕ - 4. ПРОМЯНА

Страхотно!!! В много други случаи сигурно човек щеше да си отстоява позицията, не защото я сичта за права, а  " за да не пада по гръб". Малко са хората, които  си признават грешката, а още по-малко са тези, които и действително показват, че съжаляват! А в това няма нищо слабо, напротив - МНОГО СИЛНО И ИСТИНСКО действие е! И именно затова те уважавам!
ПОЗДРАВИ ОТ СЪРЦЕ   

Линде

ники в перник днес питаше за теб Малка закачка

Знаеш ли радвам се,че най-накрая се престраши Защото невероятно много ни помагаш,но съм убедена,че сега осъзнаваш защо си го правила наистина И  ще го правиш още,нали

Хайде,нагушкай Кайо

Всъщност това е най-същественото. Сълзите преди това, сълзите след това, раздялата, тежките мисли, всичко си заслужава да се преглътне заради споделените мигове с тези дечица, които толкова се нуждаят от топлина и обич......

Еми, благодаря ти, че ме побутна да направя това, което отдавна ми се искаше   

Хайде и аз
Престраших се....
Няма да ви лъжа, че беше стресиращо до известна степен.
Условията в дома са много добри, а за персонала нямам думи Изключително всеотдайлни жени
Детските очички, усмивчиците, протегнатите за гуш ръчички, щастието което се вижда по лицата им, когато им обърнеш внимание няма да коментирам - ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПИТА. Просто с думи не става.....
Имаше известно разминаване между представите ми и това, което видях. Очаквах че ще ива повече деца с увреждания и повече дечица от ромски произход, но не беше така. Главата ми не побира как може да малтретираш и изоставиш такива прекрасни дечица и при толкова много хора, чакащи осиновяване, те да са още по домовете Тромава процедура, липса на отказ от биологичния родител - няма значение - фактът си е факт
Очаквах, че като отидем там и те ще се залепят за нас, като лепенки. И да и не. Радваха се много на вниманието, закачаха се, искаха да ги гушкаме, но когато оставиш някое, то почва да си се занимава със своите си неща, не прави драми, не се тръшка, че си гушнал друго.

Всичките до едно са прекрасни
На пръв поглед изглеждаха и щастливи по своему

После си тръгнахме. Плакаха малко, но пак без излишен драматизъм Просто се примириха и се загледаха тъжно след колите.
После плаках аз. Представих си какво ги чака от тук на татък Когато станат на 3 ги местят от това сравнително хубаво местенце. Изпращат ги в домове с по- големи деца и това се повтаря по няколко пъти. Нямат нищо стабилно в живота си, нямат приятели за дълго, нямат си собствено креватче за дълго... Системата ги подхвърля от дом на дом като някаква вещ

Момичета трябва да отидете да ги видите! Тези деца имат нужда от много повече от дрехи и играчки. Имат нужда от малко внимание. Имат нужда от това, да се чувстват човечета, от които някой се интересува, а не просто бройка в някакъв списък. Дори и веднъж... Дори и за кратко.... 

Здравейте и от мен!
Знаете ли - винаги съм била много зле  в писането и сега адски много съжалявам защото не мога /а и не би трябвало/ да предам поне малко от това,което се случи в този прекрасен дом и с тези прекрасни деца.
Децата наистина са прекрасни. В интерес на истината аз също очаквах че ще има повече деца с увреждания/съжалявам но още не съм готова да се срещна с тях/ а те се оказаха едни прекрасни малки същества - очакващи да ги прегърнеш и да поиграеш с тях.

Незнам.... просто ТРЯБВА ДА ОТИДЕТЕ МОМИЧЕТА.

Еми и останалите момичета, това е за вас 

Момичета,в Пловдив,Стара Загора,Перник,Видин,Варна,Кюстендил също ходят майките.Хайде бъдете с тях

Гласувам с първа опиция
Даже бих взела детенце с мен!Винаги съм искала да знае, че трябва да бъде добър и благороден!

Момичета, в събота мисля да отскоча в дома Св.Параскева (просто ми е по-удобно почивните дни)
Иска ли някой да ми прави компания?С кола съм!

Много ми се искаше да се престраша и да дойда, но и този, и следващите 2 уикенда са ми ангажирани. Имам памперси обаче, също мога да взема някое гърненце, кремчета?
Ти кога се каниш да тръгваш? Това нали е дома в Овча купел? Да се опитаме да минем за малко или да се видим с теб рано сутринта (8:30-9)?

В момента не мога да поровя сега, за да видя колко са големи дечицата там, за да знам какво мога да подготвя. Мисля, че са бебоци, нали? Пък дано започна и да идвам скоро, поне понякога.

Аз днес говорих с Еми и също ще дойда в събота.  Само ако можеш да ми обясниш как да стигна до там. На картата ми излизат две улици с това име.

Пишете ми на лични къде живеете.За мен е най-удобно да ви чакам на кръствоището на К.Величков и Сливница 
Домът се намира във Фондови жилища 

Да- ходенето в домовете е важно. Важни са прегръдките и целувките, обичта, която им предаваме и те на нас. Има обаче, нещо много важно и отговорно, което ни прави длъжни да им го дадем-Модела на поведение, модела на общество, модела на семейство- неща до които нямат досег в дома. Дори при малките е джунгла. Всеки се бори да е на пързалката, за камиончето, за бисквитата на другото дете. Ще кажете нищо различно от нашите деца- и ще сте прави. Само, че на нашето дете можем да покажем как да се справя в тези ситуации, както с набезите, така и с чувствата си. В дома нито имат това за цел, нито го правят. Децата за това се наричат "Институционализирани", защото живеят в общество откъснато от социума дори когато домът е на пъпа на града. Ние трябва да заведем обществото до малките им глави и да има покажем моделите. Те имат нужда и от това важно и отговорно действие, което държавата колкото и добре да започне да се грижи за тях не може да им достави по никакъв начин. Ние сме хората. Няма място за сантименталност, когато си помислиш, че едно прекрасно малко същество (от св. Параскева например) ще излезе от малкото си прекрасно убежище и ще попадне безпомощно и объркано в дом номер седем или подобна малачка на души. Просто трябва действие. За съжаление нямаме възможност до толкова да сме често с децата, че да бъдат подготвени за "дом номер седем"(това за мен е нарицателно на "неправилния" дом- такъв, какъвто не трябва да бъде никой детски дом). Всъщност едва ли е възможно и възрастен да подготвиш за там. Но ако сме показали обществото на едно дете, то ще го носи в съзнанието си и ще търси този модел. Защото той е по- привлекателен- добрите хора са този модел.
Така, че не се колебайте. Оставете сълзите и сантимента у дома. Вземете си усмивките и торбата с приказките. Подаръци не са нужни. Срещу пакет вафли от два лева ще получите сърцата и вниманието на младите госпожици и господа. Покажете им своето сърце и те ще знаят, че съществуват хора и зад оградата.
Днес раздадох пакетче носни кърпичка на децата в св. Параскева да си играят и уж да си бършат носовете. С цената на десет стотинки спрях хленченето преди обяд и боя на пързаката Не трябва много. Трябва много повече.

много е трудно, все още са пред очите ми тези малки слънчица, толкова са малки и мили а отсега живота ги смачква, най хубавите им години ще са изпълнени с болка, не знам дали някое дете ще иска да тръгне с теб ( като ходихме нямаше такива проблеми) но на теб може да ти се прииска да вземеш всичките, трудно ми е да пиша и се ядосвам на тези майки дето са захвърлили така децата си.