21-27 авг. Нова седмица пълна само с добри новини за всички деца и мамиииииииии

Наде, за 19 899 път ти казвам- наложи си спокойствие и пълен непукизъм- това е гаранцията на мааалко по- доброто раждане. Направи го с увереност и настроение- ще видиш щерка си бе Това е полунашега- полунасериозно, защото аз съм секцио и с двете, но след известно четене по форумите и маймунското раждане на Деси вече ми се иска да родя трето и то по нормален път

ВАлче, аз ме е страх за бебето /е не че като чух една как се дереше в родилното на МД - не ми се приплака, но заради бебка бих направила всичко.../ - много ме е страх да не объркат нещо и да стане нещо лошо. Иначе то пък и друго е вярно - ако ти  еписано да се удавиш, няма да се обисиш, но пък и в чаша вода ще го направиш...
Та права си - решила съм вече да не се юркам от притеснение, пък дано това ми добро настроение продължи и утре-....

Подписа ти е страхотен! Ама супер, пишете ме е мен бабиероса Нандалина Бременлоса Второса ЧАкоса ЛУдоса Дъщероса...

Ето да се повеселиш с чужди раждания
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122253.0

Наде,днес ми звучиш много весело,браво,все така да си  !Предстоят ти много хубави моменти.
Аз да ви питам нещо,че взех,та се притесних.Винаги,когато съм притеснена или уплашена,някак си "ме стяга гърлото",сигурно ви е познато,все едно имам бучка в гърлото.от известно време обаче взе да става страшно в такива моменти.Днес малко се посдърпахме с мъжа ми и аз направо не можех да си поема въздух,наистина.Така се уплашихме.Чак ми причерня пред очите.Започнах да дишам бавно през носа и ми мина.За четвърти или пети път ми се случва.Възможно ли е да съм станала астматичка на дърти години.Брат ми беше с много тежка астма като дете и много ми приличат на неговите пристъпи това,което ми се случва.Дали пък да не ида на лекар?!

ВАленце, това не еастма - а като "захласването" при малките деца и бебетата.
Аз напр. кашлях когато бях нервна - перди работа... отдавна не ми се е случвало...
Бе това психоконтрола е страшна работа- аз от страх, че нямам как да се обадя щото не съм се уговорила твърдо - виж ме и при 5мин контракции не мога да родя
Просто не знам какво да те посъветвам - освен да не се плашиш - щото организма ти няма да допусне да се самоудушиш, пък независимо колко си бясна!
Аз и затова не приемам твърде на сериозно - "захласването" - за мен е немислимо да се умре от само задушаване - а и не съм чувала за "захласване" завършило фатално!
ТАка, че просто не се паникьосвай - това с дишането през носа е добър номер! Порбвой и да се разсееш с нещо - напр да си намокриш с ледено студена вода лицето...

Наде, Наде, къде си се засилила да раждаш от сега?
И как така не може да напъваш бре?
Напъваш както когато ходиш в тоалетната! Абсолютно по същия начин и със същите мускули. С първото дете лекарката ми беше казала да се напъвам права или клекнала, разхождайки се със система в ръка... И ако на онова странно съоръжение (магарето) ти е неудобно, искай каишите, като им кажеш така и ще ти донесат. Когато раждах Мими имаше нещо с каишки, за което се хващах и направо си беше удобно. За Насе като ми казаха, че съм с разкритие и ме сложиха на родилната маса - бре, няма ги дръжките? Ами сега? И взех да се пазаря, казвам "абе миналия път имаше едно нещо с каишки тука, ако искате да напъвам, дайте си ми го!" И след малко го донесоха и така... То е нещо като едни стойки с каишки, приличат на онези в автобусите, дето висиш на тях. Като се държиш за тях се надигаш и се напъваш съвсем нормално, иначе легнала не знам дали въобще някой успява да се напъне. Понякога на филми дават жена да се държи за нещо, вързано на таблата на леглото, нещо подобно са и тези работи.
Няма да се притесняваш, ако трябва ги поискай още предварително, да са налице.
При второ раждане нещата вървят много по-бързо и по-лесно.

И няма да мислиш глупости, щото ще дойда и ще те натупам!!!


Мамо Иги, зарежи големите мъже да се оправят сами като големи, гушвай малкия на голо само по памперс и се кърмете. Той може да изсуче 20 г кърма, ама докато суче, ще стимулира да се образува ново млекце. Тва с лактогонните такива и онакива не функционира. Насе като не засука и кърмата за 2 месеца ми спря, колкото и да не спирах да цедя. То чайове ли не пих, то ядки ли не ядох, то какво ли не - рецептата е спокойствие и бебо да суче.
Лъчо поне може да суче, гушни го при теб в кревата и му предлагай редовно, също и в полузаспало състояние.
Изкарайте 3 дни така гушнати на спокойствие и ще имаш кърма.

Наде, пак емоциите са ти в повечко последните дни, но ти си ни силна и смела, а и още малко остана, с теб съм, много те мисля и чакам снимки на тапети с мечета.
Иначе от това което знам е, че секциото е най-щадящо за бебето.За упойката-аз съм твърдо ЗА епидурална упойка, доста бях чела и питала за нея преди да родя, познавам мами раждали с епидурална, определено по разказите им съдя, че спестява доста болка.Казваш,че не можеш да напъваш, знам ли, обмисли го, според мен и да не те боли като се амбицираш, ще напъваш не по зле отколкото без упойка.Объркано стана, обобщавам-съветът ми е да си говориш предварително за епидурална, пожеланието ми-най-безпроблемно и безболезнено раждане и здравичко, прекрасно мило момиченце, красиво и силно като теб  !

Я, да се изкажа и аз за епидуралната упойка, от моя личен опит с единственото си раждане, пък, Наде, ти сама ще си решиш. Когато тръгнах да раждам, първо видях, че ми изтичат водите през нощта. Грабнахме се и хайде в Т Киркова. Като ми почнаха контракциите се примолих за упойка. И те се съгласиха веднага. Дойде една лекарка, май беше завеждаща Родилно, прегледа ме и с компетентен глас каза: "Това е за епидурален катетър". Преместиха ме на масата за раждане и какво ми биха не знам, но ме хвана до главата. Усещах си само главата и ръцете. По едно време пристига една д-рка, със силен руски акцент и почва да крещи: "напъвай, напъвай". Хубаво, ама аз не мога да напъвам, щото все едно нямам тяло, и само си бърча челото. Поглежда ме пак, и вика: "кой я измисли тая упойка на 10 см разкритие. Видя ли сега, момиче, изпроси си форцепс". Аз нито разбирам какво става, нито нищо. Измъкнаха бебето с форцепс, мернах го само едно малко и свито, а д-рите го грабнаха и избягаха. Оказа се, че Белослава се е била малко позаклещила, а аз нали не мога да напъвам.
Така, че за мен си НЕ бих избрала повече епидурална упойка. Ако имам второ или секцио, или не знам 
Дани първия път как си го раждала? Защо са направили форцепс?

А защо държиш да си при Дяволов? Ако той не може да те вземе, защо да не се уговориш с друг за секцио?

Аз също ти пожелавам най-БЕЗболезненото раждане и най-хубавото момиченце на света. Нали казват, че второто се ражда по- лесно, може пък да изкочи бързо, без много- много болка и напъване   

Здравей Наде! Конкретно на теб искам да ти кажа, че операцията при раждане не е най-приятния момент! Няма да отида на трето такова преживяване, такъв ужас изпитвах през цялото време, докато лежах на операционната маса, сама и уплашена сред непознати хора, никой от които не ти казва мила дума, защото си никоя! Аз съм обикновен човек и както се шегувах после, лежах си в гетото, при събратята си и никой за нищо не ме кертеше! ПОсле ми беше толкова лошо от упойката, а как се страхувах и за бебето дали всичко ще е наред! Като за капак тъкмо преди да родя моя позната ми разказа как не я е хванала април месец упойката и е почувствала болката от срязването, приспали са я след това и са я интубирали! И най-накрая 100 пъти май предпочитах да спя, отколкото безчуствено (само физически) да участвам в ужаса, че доктора е вътре в мен, а 3-4 минути рови, рови и не може да достигне бебенцето, накрая истерично крещеше на анестиолозите да натискат отгоре откъм стомаха за да преместят малко бебето надолу, всичко това го усещаш и е много неприятно, дори болезнено, а това че скачаха на стомаха ми вече си беше и гадно направо! Е сега какво ще кажеш? Не се навивай, че секциото е по-добре! А после как боли първите 24 часа в реанимация, на моменти ми се струваше, че ще подлудея, хапех си устните, защото болкоуспокояващото не ми действаше! Болеше ме вече и от лежането неподвижно на гръб, като свредел ме въртеше и кръста където ми слагаха спиналната! Всичко това не ти го пиша за да те плаша, а да ти разкажа за какво си мечтаеш! Наистина не е за предпочитане! Не случайно Дяволов може би ти казва да не те срязва, той по принцип не е противник на секциото! Искрено ти пожелавам всичко да мине бързо и по-малко болезнено! И да знаеш, че когато човек се готви за някакъв голям ужас, обикновено нещата се разминават бързо и леко! Нека така е при теб! Опитай да се овладееш, много си изпускаш нервите и всеки път се чудиш за какво да се тормозиш и да се втренчваш! Това не е в твоя полза! Успех ти желая!