Опознай свекървата, за да я обикнеш!

Хич даже не се пъча, ама ако пуснеш търсачката или разгледаш страниците в този под форум, ще видиш, че подобна тема има отпреди няколко дни. А честно казано, не виждам какво ново може да се каже. Отношенията "снаха-свекърва" са стари колкото света.

Valent, не приемай постинга ми като заяждане!

Ами аз като 2 пъти ще съм свеки..... ......Така ли ще мислят за мен ? И как децата ми са "минали от другия състезателен отбор' и аз съм дърта квачка?
Кажете какво да направя  за да не съм такава???

Имало една снаха, чиято свекърва много я дразнела. Тъй като и снахата имала син решила да си записва в тефтер всичко, с което свекървата я дразни, та един ден да чете и да не прави нейните грешки...
Минали години отворила тефтера снахата и се зачела... И си казала "Хъм...права е била мама."... "И за това е била права."

А сега сериозно:

За мен всичко е мнооооооого лесно. Ето как имах перфектни отношения със моята свеки:
1. Нищо не искаш от нея: нито да ти гледа децата, нито да ти помага в домакинството, нито да ви дава пари...НИЩО. Ако предлага нещо от гореизброените - учтиво отказваш в 90% от случаите, изключения: за празници - пари, при неотложни нужда да гледа децата за 1-2 часа.
2. Не живеете заедно. В случай, че като ти дойде на гости реши да сготви, измие чинии, изчисти или нещо подобно. Благодариш учтиво, отказваш и натъртваш, че тя е НА ГОСТИ.
3. Гостувания, покани, семейни празници и прочие разпределяш по равно м/у двете роди. При нас беше така - Коледа с на мъжа, Велик ден с моите.

Работи, трябваха ми почти 2 години да я възпитам, но работи. Нещо повече и на нея й хареса така и се разбирахме.

мили момичета ,
на мен ми предстои да стана свекърва в съвсем обозримо бъдеще .Имам син на 24 год.През последните 15 год.всеки спечелен от мен лев е инвестиран в неговото образование.На почивка не съм ходила от детските му години .По време на отпуските , си намирах временна работа .Ще изплащам заем още 10 години .Боли ме като чета написаното ,от някои от Вас по въпроса.Не е ли нормално след всичко това , да получавам помощ ,когато това се налага .Нали в резултат на моите усилия ,той ще има добре платена работа и ще осигурява добър статус на бъдещото си семейство . Или греша...

Грешиш. Поне според мен де и съжалявам, че ще ти го кажа, но:

Не грешиш само за това - грешиш изначално като си решила да посветиш живота си и да се лишиш от всичко в името на сина си /първа грешка/ и като сега очакваш отплата и благодарност за нещо, което си направила по собствено желание /втора грешка/.

Първо си се жертвала, а сега очакваш той да се жертва за теб. И ако жертвайки се ти си направила своя избор /можела си и да не го правиш/, то с какво основание очакваш сега детето ти да се жертва за теб?

Пък може аз да съм погрешноп възпитана - знам ли?  Но ще дам на дъщеря си това, което мога без да съм 'жертва' и един ден няма да очаквам нищо като благодарност и помощ или отплата за това, което чувствам за мой дълг да сторя сега.  Същото съм получила аз от моите родители.

Дали грешиш не мога да отсъдя. Представи си обаче, че по същият начин е отгледана и бъдещата ти снаха и нейните родители очакват отплата и издръжка на старини. Тогава какво ? Младите вместо да раждат деца да ги отглеждат и образоват, ще ви осигуряват добър стандарт на вас, щото смятате че да ви длъжни.
Децата не са ни длъжни. Те не са наши, те са свои си. Не са ни избирали за родители. Бог ни ги е дал да ги отгледаме и подготвим за живота, да могат да се развиват и един ден да дадат свой здрав `плод` и така да се множи човешкия род, за добро. Всеки, който отглежда деца с мисълта, че има кой да го гледа на старини и децата са му длъжни ще преживее много разочарования. Както се получава и с моята свекърва, между другото.
Ако пък си отгледала и възпитала добър и отговорен към семейството човек, няма от какво да се притесняваш, няма да те остави в нужда. Човек просто трябва да си знае мястото и да не претендира за чуждото

П.С. Както е видно от лентичките съм бъдеща тройна свекърва. Горното написах в присъствието на здравия си разум, който се надявам че ще запазя и за времето, когато ще имам снахи, които ще са щастливи със синовете ми, а ние с моят любим съпруг ще се наслаждаваме на втората си младост без деца. 

gal4e, може ли някой от твоите синове да вземе моята Дариа? Като гледам и за 3-мата става. Даже още от сега бих ти я дала - няма как да не станат добри съпрузи и достойни хора.

Поздравления   

Много офф

Кой искаш?
Петър - тъмно рус, бял със сивосини очи
Матей - тъмно рус, бял със сини очи
Кристиан - чаровник с кестенява коса, кафяви очи

Избирай 

Най-малкия е мой тип мъж  Обаче ако ти я дам от сега може младите сами да се харесат и да се вземат  Така де - важното е, че няма да трябва да ни издържат на стари години и да ни 'уважават'. От друга страна гаранция - няма да давам съвети на дъщеря си как да си гледа къщата и мъжа, ни ще й се обаждам по телефона през 5 минути... Щото планирам и аз по това време да си живея живота някъде мда

 

До една голяма степен, благодарение на усилията ти, сина ти ще има по-добър живот, но...все пак всичко това - работата му,бъдещето му и т.н. зависи и от него. Все пак, когато раждаме деца, го правим с ясното съзнание, че занапред ще се лишаваме от много неща, ще се жертваме заради тях. Това е наше задължение. И нямаме право на избор. Всеки родител е длъжен да прави тези неща за детето си. То това става от самосебе си - когато то расте и го възпиташаваш, искаш да има всичко и то от най-доброто. И ако след време живеем с мисленето, че сме дали живот и че са длъжини сега да са ни признателни, нито ще се разберем с тях, нито с бъдещите им семейства. Точно заради това възникват противоречията между снахи и свекърви - майката на мъжа винаги си мисли, че щом му е дала живот и го е отгледала, сега не само той, но и жена му трябва да са й благодарни и да са съгласни с всичко. А пък всяка жека иска да има до себе си един силен и самостоятелен мъж и да вижда, че той може да се грижи за семейството и че ще даде всичко в името на съпругата си и децата им, защото тук кръговратът продължава -сега е негов ред да се лишава и да се раздава за децата си.

Ох, наистина се радвам за мъдростта, която блика от тази темичка!
Но:
Ето тук вече излезе наяве "разликата в поколенията", както и разликата между хората от едно поколение. Вие забелязали ли сте, че повечето семейства от поколението на нашите родители са давали едва ли не децата си на осиновяване при бабите им? Защото са раждали твърде млади и неподготвени за родителски задължения. Това е една от основните причини, всъщност. Има и още, но тази ми се вижда най-ярката. И ето ти с един куршум, два заека! Първо - те си остават с чувството, че цял живот някой ще ги замества и второ - в действителност загубват много време след това да осъзнаят какво е родител, поради своята незрялост. Искам дебело да подчертая, че моята майка е живяла на 500км от своята и ни е изгледала само с баща ми. Никога дори не ми е намеквала, че очаква да се грижа за тях - напротив - тя иска да си се "приберат" по-тихичко, за да не ни ангажират с грижи!!!! Само че такива са явно малцина родители. И какво се получава: ние, които живеем във времена, в които ни се налага да осмисляме живота от съвсем млади, в един момент се явяваме доста по-зрели от родителите си на тази възраст. И ако те са били възпитавани, че се грижат за тях, за да се грижат после те, за да им предпишат после еди кое си - ние сме наясно, че не в това е смисълът да имаш дете и съответно не се чувстваме ДЛЪЖНИ да го правим, защото не го очакваме и от нашите деца. Ето го конфликтът - примерно аз не смятам, че свекърва ми е ДЛЪЖНА да прави нещо за сина си, просто знам, че АЗ бих го направила....  
Нека обаче не бъдем прекалено сурови към предхождащото ни поколение! Хората се променят, както ни разказа Иса. Не се знае какви мисли ще ни споходят след години, когато се почвстваме слаби и имаме нужда от защита и грижа! Всеки си представя как ще си живее старините в обикаляне и почивки, а болестите - къде ги забравихте? Аз силно се надявам да имам шанса да живея така, както ми се иска - в противен случай, силно се надявам на 60 години да мисля така, както днес!!!
Бих обобщила моето мнение в едно изречение: Каквото посееш, такова ще пожънеш! Харесвам в себе си това, че съм огледало на отношението на отсрещния към мен! За съжаление това е трудно разбираемо за околните...

Аз смятам, че ако едно дете е възпитано да уважава родителите си и без да го караш ще се грижи за теб. Няма да те остави в нужда. Аз лично не съм родила сина си с идеята някой ден да ме гледа.

Всеки има собствен път и ако ти испуснеш нещо в живота си не мисля, че е логично да очакваш и детето ти да изпусне същото.

Аз също някой ден живот и здраве се надяам да съм свеки и се надявам да не преча. Поне ще се опитам