Беше ми наближил термина, когато една вечер почувствах леки болки в корема като при менструация. Това трябва да са първите контракции зарадвах се и зачаках да се засилят болките, да минат няколко часа от първите контракции за да потегля за болницата. Седях и си играх карти цяла нощ в очакване, но вместо родилка осъмнах без никакви болки. Беше ми писнало да чакам и почувствах разочарование че и днес няма да раждам. От здрав разум все пак отидох до болницата за преглед. Не разчитах много че ще ме приемат, но щом ме погледна докторът възкликна "разкритие 8!" /за нераждалите -10см e максимума, а се счита че най-силните болки са след 2см./ Качих се в родилно отделение, където разгледах обстойно коридорите и прозорците, докато акушерката не ме изкомандва да легна. Дойде доктора и пукна околоплодния мехур. От тук до раждането минаха около четирдесет минути, в интерес на истината беше болезнено. Винаги съм се притеснявала за момента на напъните - гледала съм толкова филми в които жените пъшкат ужасени по един час и няколко души им бършат потта. Ами нямаше такова нещо.. на третия напън излезе Бебок три килограма и половина. Погледнах часовника и това беше
Така че смело напред и гледайте по-малко страхотии. Не е лошо да си информиран, но е лошо да си пренаплашен.
Нека ако има други с подобни изживявания да споделят