и при нас е така всяко лято ходи при баба си,после за около седмица две разбира че при нас номера не минават,но ми коства много нерви
- Публикувана: 26 авг. 2006, 23:00 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2006, 03:19 ч.
2 месеца при баба за лятото....и .....сега е ад!
Здравей скъпа Роси!
Исках да се включа в темата доста по-рано, но Интернетътъ беше се скапал.Може би вече си се справила с проблема, но все пак бих искала да споделя с теб и своя опит.Аз живея пък със свекър и свекърва, така че постоянно има за какво да се ядосам, но с времето се научих да приемам нещата по позитивен начин и да не упреквам свекървата, защото много скоро и аз изпадам в подобна ситуация (най-често правя същата грешка)!!! Просто хората са различни и разбирането им за това, кое е хубаво и кое не, е различно – така е и с бабите, и с майките – всяка ще постъпи така, както намери за добре! Наблюдавала съм свекърва си, за да разбера, защо детето ми се противопоставя, след като е било при нея.Тя зарязва всичката си работа, за да може да обърне внимание на детето(а децата се нуждаят точно от това – в по-голямата част от денонощието).Бабите се отдават изцяло на внучето и са готови да играят с него, да го утешават и гушкат, да го”изтърпяват”, когато е непоносимо и всичко това го правят със спокойствие!(Понякога малко му поотпускат края, но...какво да се прави, нали и ние един ден ще станем баби...) В повечето случаи при мен е точно обратното – аз гледам да ошетам,да си свърша работата, насърчавам го да се заиграе сам, ама не става както аз искам – той е наврян все в краката ми и ми “помага” да ошетаме по-бързо, от което аз доста често се изнервям.Вярно – необходимо е да си гледам работата, но от нея ПО-ВАЖНИ СА НУЖДИТЕ НА ДЕТЕТО!Не казвам, че трябва да я зарежем, но трябва да се научим да вършим важното пред спешното.Както казва д-р Рос Кембъл в книгата си “ДЕТЕТО - КАК ДА ГО ОБЕЧАМЕ ИСТИНСКИ”:"В краткия живот, с който разполагаме нямаме достатъчно време, за да бъдем контролирани от спешното, а трябва да можем да вършим важното!"Трабва да покажем на детето , че го ОБИЧАМЕ и РАЗБИРАМЕ, а от там нататък всичко ще си дойде на мястото.Горещото ти препоръчвам да прочетеш тази книга!Там са казани най-важните неща!
И така, съветът ми е: вместо да се гневиш на свекърва си за стореното, просто се отдай изцяло на детето си за известно време, докато напълниш емоционалния му резервоар с обич, прегръдки, игра, въобще внимание, за да омекне като восък в ръцете ти и да можеш да направиш от него каквото поискаш!!!Миля, че това е разковничето! Ти трябва да изпреварваш бабата(те), за да не те изпревари тя!!!Детето знае много добре при кого какви номера могат да минат, НО ОСТАВА БЕЗСИЛНО ПРЕД ИСТИНСКАТА ОБИЧ И ВНИМАНИЕ! Затова давай смело напред!Ама не се изкушавай да подкупваш детето с играчки!!!Когато е необходимо, прояви твърдост, но гледай и нуждите на дедето от внимание да са задоволени!Дори когато понякога (или по-често) не ти е до това...
Желая ти много търпение, спокойствие и успех в трудната задача по отлеждането и възпитанието на истински човек!!! Извинявай за многословието! Дано това, което съм написала, ти бъде от помощ занапред!
Исках да се включа в темата доста по-рано, но Интернетътъ беше се скапал.Може би вече си се справила с проблема, но все пак бих искала да споделя с теб и своя опит.Аз живея пък със свекър и свекърва, така че постоянно има за какво да се ядосам, но с времето се научих да приемам нещата по позитивен начин и да не упреквам свекървата, защото много скоро и аз изпадам в подобна ситуация (най-често правя същата грешка)!!! Просто хората са различни и разбирането им за това, кое е хубаво и кое не, е различно – така е и с бабите, и с майките – всяка ще постъпи така, както намери за добре! Наблюдавала съм свекърва си, за да разбера, защо детето ми се противопоставя, след като е било при нея.Тя зарязва всичката си работа, за да може да обърне внимание на детето(а децата се нуждаят точно от това – в по-голямата част от денонощието).Бабите се отдават изцяло на внучето и са готови да играят с него, да го утешават и гушкат, да го”изтърпяват”, когато е непоносимо и всичко това го правят със спокойствие!(Понякога малко му поотпускат края, но...какво да се прави, нали и ние един ден ще станем баби...) В повечето случаи при мен е точно обратното – аз гледам да ошетам,да си свърша работата, насърчавам го да се заиграе сам, ама не става както аз искам – той е наврян все в краката ми и ми “помага” да ошетаме по-бързо, от което аз доста често се изнервям.Вярно – необходимо е да си гледам работата, но от нея ПО-ВАЖНИ СА НУЖДИТЕ НА ДЕТЕТО!Не казвам, че трябва да я зарежем, но трябва да се научим да вършим важното пред спешното.Както казва д-р Рос Кембъл в книгата си “ДЕТЕТО - КАК ДА ГО ОБЕЧАМЕ ИСТИНСКИ”:"В краткия живот, с който разполагаме нямаме достатъчно време, за да бъдем контролирани от спешното, а трябва да можем да вършим важното!"Трабва да покажем на детето , че го ОБИЧАМЕ и РАЗБИРАМЕ, а от там нататък всичко ще си дойде на мястото.Горещото ти препоръчвам да прочетеш тази книга!Там са казани най-важните неща!
И така, съветът ми е: вместо да се гневиш на свекърва си за стореното, просто се отдай изцяло на детето си за известно време, докато напълниш емоционалния му резервоар с обич, прегръдки, игра, въобще внимание, за да омекне като восък в ръцете ти и да можеш да направиш от него каквото поискаш!!!Миля, че това е разковничето! Ти трябва да изпреварваш бабата(те), за да не те изпревари тя!!!Детето знае много добре при кого какви номера могат да минат, НО ОСТАВА БЕЗСИЛНО ПРЕД ИСТИНСКАТА ОБИЧ И ВНИМАНИЕ! Затова давай смело напред!Ама не се изкушавай да подкупваш детето с играчки!!!Когато е необходимо, прояви твърдост, но гледай и нуждите на дедето от внимание да са задоволени!Дори когато понякога (или по-често) не ти е до това...
Желая ти много търпение, спокойствие и успех в трудната задача по отлеждането и възпитанието на истински човек!!! Извинявай за многословието! Дано това, което съм написала, ти бъде от помощ занапред!