Защо децата ни малко успяват? - Седем причини.

Аз ще напиша как си представям да действам........

Значи, като запиша детето ще се постарая да науча колкото се може повече за останалите деца, за родителите им, за учителите...........Ако трябва и по клюкарски ще си запиша.........че то не е едно нещо........Телефона на класния ръководител.........Задължително след като си взема детето ще разпитам класната как се е държало, чувствало, нещо по- особено
( това вероятно всеки прави )..........ще организирам съвместни писания на домашни .....у дома ще събирам децата.........така ще мога да видя как детето ми общува с тях, взаимоотношения по между им .......пък и това вероятно сплотява децата.........ще се опитам да поддържам връзка с останалите родители............
Ми това е.......... смятам редовно да организирам домашни и учене на наш терен, докато е в началните класове..........

secretgarden, дано ти стигнат силите
Искрено ти желая да успееш.

Деметра, аз не виждам чак такава рязка граница около третата година. Дотогава - детето има нужда майка му да е непрекъснато до него, после изведнъж няма такава нужда... и аз съм го чела, ама като гледам по Ането - абе същото дете си е, не се е променило изведнъж.
И на две години, и сега на 3 и 9 месеца - има потребност от общуване с мен, ама хареса ли си даден човек, може спокойно да ме "зареже" и да прекара часове, та и дни наред с него.
Бавачката й например беше точно такава; детето, дето думкаше по вратата на тоалетната с викове "Майката! Майката!", изведнъж почна с удоволствие да ми вика на вратата "Чао, мама".

Причина 3. Случайно развитие в периода на предпубертета

В детското развитие съществува период (приблизително между шестата и единадесетата година), през който децата рязко променят своето поведение – те вече не са двегодишните бунтари, нито пък пет-годишните пакостници. В повечето случаи децата се съгласяват с твоето мнение и откликват, ако ги помолиш за нещо. Всъщност тези години са предназначени да задълбочават връзката между родителя и детето; да заздравят (и дори да изцелят) техните взаимоотношения.

Според мен (а и според много специалисти в областта на детското развитие) възрастта преди пубертета е една от най-пренебрегваните от страна на родителите. Тъй като през тази фаза децата навлизат в един сравнително умерен период на поведение, родителят смята, че вече си е свършил работата и започва да слага по-голям акцент на други дейности, вместо на грижата за децата. Майките решават, че вече «са си изпълнили дълга» и се отдават на работа (понякога дори и през късните часове). Бащите предпочитат телевизора пред това да развиват взаимоотношение с децата си, вярвайки че всичко при тях е ОК. По този начин се допуска пренебрегване на ЕМОЦИОНАЛНАТА ГРИЖА за детето. Липсата на подхранване на емоциите чрез даване на внимание, липсата на смях заедно, липсата на разговори на различни теми или лишаването от гореща подкрепа, може да доведат до «пресъхване» на емоционалния резервоар на детето.

И тогава настъпва периодът на пубертета. Точно тогава родителят се сеща, че е време да изгражда взаимоотношение със своето дете, но прозорецът на възможност вече се е затворил. 

Факт е, че най-сериозните емоционални проблеми при децата се създават през етапа на началната училищна възраст и предпубертета. Нещо повече – най-високата смъртност при децата, причинена от родителска небрежност е именно през този период. В училище пък децата са разтревожени по-скоро за това как се развиват взаимоотношенията с мама и татко (които най-често просто не са наколо) и с връстниците, отколкото за «досадните уроци».

А сега, позволи ми да сложа в ръцете ти ключовете за ефективно влияние на детето през етапа на предпубертета:

• Говори! Поради стремежа си към индивидуалност, детето може да започне да страни от теб, но това съвсем не означава, че не иска да си говорите. Истината е, че малчуганът се нуждае от тези разговори повече откогато и да било. Опитай се ти първи да започваш диалога и не се цупи, че виждаш ли, “детето не ти обръща внимание” – вярно е по-скоро обратното. Освен това е задължително да се планира присъствието на един от родителите в следобедните часове (ако това е практически възможно). Изключително важно за бъдещето на детето и за естеството на изборите, които то ще направи занапред, е да се навърташ наоколо и да го обгърнеш с вниманието си;
• Помни, че детето не може да бъде родител само за себе си. Ти все още си неговият инструктор и водач;
• Прозорецът е широко отворен – не го затваряй! Ведъж щом детето е навлязло в пубертета, възможността да повлияеш на правилните или на неправилните решения, които то ще вземе е минимална. Не чакай да дойдат кризите в юношеството, понеже може да се окаже прекалено късно;
• Вземи решение да бъдеш близо до детето си, както емоционално, така и физически. Най-голямата нужда на детето си ти самият, а не твоите подаръци. Предполагам, че разбираш разликата между Дядо Коледа и един родител! 
• Погрижи се по възможност след училище или поне по време на уикендите някой от вас, родителите (най-добре и двамата), да остава с детето. Разговорите са особено необходими, а също и игрите заедно;
• Не поставай своята кариера пред емоционалното здраве на детето си.

следва продължение

Ok, значи имаме консенсус по въпроса с училището.
Какво бихме могли да направим?
Участие в училищните настоятелства и непрекъсната ангажираност с това какво се случва там - на всички нива. Кооперация и съпричастност с учителите, съвместни нициативи родители-учители. Пример: какво пречи някой 10ти или 11ти клас да вземе под крилото си някой дом за деца, лишени от родителски грижи? По-малките също могат да се включват в подобни неща. Важното е нещата да не се представят така, че да звучат скучно, авторитарно и като наложени отгоре. Напротив, децата сами могат да бъдат подтикнати към такива дела.
Мисля си примерно за връстниците на брат ми (13 г), какво би ги заинтригувало - състезание за най-як блог... защо не? свързано е с интернет, компютри, нещата, които ги вълнуват...
Училището трябва да е място където се развива креативността, а българското никога не е било такова. Казвам го, защото съм учила и в небългарско училище 2 години и разлика имаше от земята до небето. Ох, много мога да пиша, ама офисът ме зове.

Виж, с третата причина съм съгласна.

Анда, Сашко се промени след четвъртата година, ако изобщо може да се каже, че е имало рязка граница. Но от личния си опит у дома едва ли можем да обобщаваме.
Тези граници ги спрягат психолозите, чийто поглед се простира по-надалеч от един (или три) случая.
Иначе съм съгласна, че възрастите не са фиксирани, а по-скоро служат за ориентир.

За мен най- важната задача на пубертета е да детронира родителите като авторитети.........детето да набере увереност в себе си и да започне да изразява съвсем собствени идеи, мнения, дори противоречащи на родителските.....и да почуства свободата да порасне вярвайки на себе си...........и да експериментира..........дори с половата си  принадлежност......бих позволила на сина си да позалитне и по момчета, ако иска да се провери себе си........

В същото време има неща, за които не бих отстъпила........никога

Тук не е така, детето винаги приема родителя за авторитет, освен ако родителя не е загубил това си качество отдавна. Детето няма нужда да детронира родителите си, дори му е необходима опорна точка, а това е техния авторитет пред него. То има нужда от своите родители, а в пубертета най-много.


Тук вече си права, авторитетен не значи авторитарен родител. Свободата трябва да я има, но в определени граници и те да важат за всички и за родителите и за децата. Не за едните да може, а за другите да не може.

E , разбира се , че има значение дали е ранен или късен пубертет, но оттръсквайки се от него, детето трябва да излезе като самостоятелен човек......а не някой , който  пита майка си дали може това или онова

Тогава да, съгласна съм, не може самостоятелен човек да търси мам аи татко за всичко.
Но и родителите трябва да пуснат порасналите си деца и да им дадат самостоятелност.
Има много майки, които цял живот са вкопчени в синовете си. Много е трудно на съпругите на тези синове по-късно, когато имат вече собствено семейство.

А през пубертета, когато родителя отсъства емоционално, опорната точка и авторитетът стават най-нахакания в компанията, пласьорът от ъгъла и т.н.
Третата причина е вярна.

Точно това искам и аз.
Само че, нашето училище никога не е учило децата на това и се съмнявам, че нещо ще се промени. По мое време да си научиш урока наизуст и да не създаваш проблеми на учителя ти гарантираше отличен и прекрасна диплома.
Не мисля, че проблемът е основно в родителите. Проблемите идват от това, че всички "издишат" - и родителите, и децата, и училището, и учителите, и програмата, и учебниците. И обществото ни.

Когато видях кой е този Стоян Георгиев, някак ми се отщя да му чета статията. 
Имам алергия към пасторите. 
А това, за лидерите, направо ме изприщи. 

Точно така се почуствах снощи; отне ми малко време да намеря г-н Георгиев из гугъл, още не съм изчела изследването в оригинал, ама заключенията му ме дразнят.

За мен най-важен е личният пример -- ако аз стоя и чета книга, вероятно и дъщеря ми ще обича да чете; ако я водя с мен всяка седмица да помагаме на възрастни хора, или на по-бедни деца - вероятно е да възпитам у нея чувство за милосърдие и желание за безкористна помощ (в това отношение американците са несравними).  Ако ме вижда, че имам образование и професионална реализация, ходя на работа с желание, и успявам да съчетая семейството с останалите си задължения - ще израстне с мисълта, че жените освен домакини, може да са много други неща.  Включително "лидери," ама това е тема на друг разговор...

За ходенето на майката на работа - мисля, че е изключително важно, особено за дъщерите. И не просто да ходи на работа, а да има желание да постигне нещо, да се реализира извън семейството, не просто да допринася към бюджета.
Ако майката поставя работата на втори план и няма някакви цели, какъв ролеви модел ще е тя? Как дъщерята ще иска да постигне нещо, как дъщерята ще успее въобще? Как ще стане да речем блестящ палеонтолог или добър лекар, ако майка й е зарязала специалността си и това се смята за правилно? Нещо не се връзва.
А татковците? И те са важни, защо пък те не останат три години вкъщи?
Ходете на работа, за бога. И вземайте момиченцата си някой път да видят какво правите.