Бие децата!

удрянето по какъвто и да е повод определено дава точно обратния сигнал - щом мама го прави, значи е ок, и аз ще постъпя така
аз на твое място бих прекратила всякакво биене на шкафове, ръбове, играчки и каквото там е "лошо"
опитай се вместо да насочваш вниманието му към това колко лошо нещо е направил, да ми дадеш положителен пример как се постъпва
ако той е ударил съседчето по главата казваш например - недей, миличък, да удряш ваньо (например:)), я виж колко е добричък и как те обича, хайде да го погалим по ръчичката (или нещо в такъв дух, съчинявам си сега
ако не действа, отклоняваш вниманието - да идем да видим цветето, камъчето, пясъка (все ще измислиш нещо )
след време ще забрави и ще си промени поведението
обаче най-важното е да се въоръжиш с канско търпение, да не се ядосваш и да действаш спокойно и уверено
успех

Викториа(1г и 5 м) също се опитва понякога да бие някое дете. Обяснявам и, че така не е хубаво да се прави, и само да милва детето примерно, или мен, защото аз съм най-често на среща й. За сега действа това. Когато се удари, просто целувам удареното място, и казвам, че ще мине.

ЩЕ следя темата с интерес, защото ние освен, че бием, от известно време и хапем. И то лошо хапе!!! Тази вечер ухапа по пръстчето едно бебе на 6м..... това вече ме влуди!

И аз ще следя темата с интерес, защото моята племеница често удря, блъска, крещи на сина ми. И се страхувам той да не стане като нея. За сега се опитвам да реагирам така, че де й обяснявам, че така не може, че него го боли и плаче - но не би. Доста инатливо дете е. Понякога вземам сина в другата стая, а понякога я шльпвам по дупето. Ефект никакъв. Честно, не ме е грижа как ще я възпитат, просто се страхувам, че моето дете ще започне да се държи по същия начин.

Ти си една щастлива майка! Няма повод за тревога, жено! Веднага информирай мъжа си и му кажи колко си зле за да не разбереш, че детето ти е истински мъж. Какво, да не ги бие ли?! Да го бият те?! Ти гей ли искаш или мъж?! Стегни се малко - вие понякога правите проблемите на хората.

Сега е моментът да купиш боксова круша на детето си, слагай му бинтове да се учи (ръкавици и без това в този размер няма) да удря хубаво. Един ден може да стане бизнесмен, патриот и меценат.

Имате ли си куче? Вземи му малко ротвайлерче да се бият и хапят. Двама малки звяра вкъщи - какво щастие те чака само ако знаеш!

Анита, мисля че сама много точно си определила причината. Не одобрявам биенето на шкафове, в които детето само се е блъснало - на какво го учиш - да изкарва агресията си навън, да търси вината в другия, да решава проблемите и болките с бой?

Когато детето ми падне и се удари, казвам, Случват се такива неща, гушкам я, целувам удареното, казвам, че ще мине бързо; ако сама е предизвикала удара, обяснявам защо се е случило и как да се пази следващия път. Ако друг я удари случайно, винаги подчертавам, че не е искал, че случайно е станало. И когато се ударя аз примерно, първите й думи са: "Нищо, ще ти мине". Винаги проявява съчувствие, когато друг се удари или плаче. Скоро едно дете на площадката (по-малко от нея) я удари през лицето и аз изтръпнах, като помислих как тя ще му върне удара, а тя се изправи срещу него и му викна в лицето "Не се прави така!". Много ме зарадва.

Когато детето ти удари друго дете - не бий твоето. Обърни първо внимание на другото, извини се, погали го (така детето ти вижда, че внимание получава не агресорът, а жертвата). После седни с твоето, гушни го, обясни му, че не е хубаво, че детето го боли, че никой няма да иска да си играе с него, ако се бие. Потърси причината за агресията (може примерно да му е взело играчката, да го е ударило без да иска). Помоли го да се извини, да прояви жест на внимание към другото. Покажи му как да се държи добре, а не наказвай лошото с друго лошо. Дай му обич и нежност вместо агресия и ще видиш как постепенно ще преодолее собствената си агресивна реакция, която те ужасява сега, и ще намери друг начин да се справи с фрустрацията от удара. А дали не копира и други модели на агресия около себе си? Огледай се добре и опитай да намериш и други причини в средата, в която расте.

Според мен важно е всеки път да обясняваш на детето, че не постъпва добре и   как се чувства удареното дете. И така, докато не престане да бие децата. На твое място аз не бих го удряла или шляпвала

Моята пък вчера ощипала едно дете в яслата.А ходи там само от 4 дни.

и ние сме така ,доскоро му вземаха играчките и го бутаха,сега той взема,че и удря 

и аз не мога да се справя,всеки път обяснявам ,но  ефект няма,дори като му кажа НЕ,той ми прави на пук , нито с добро,нито с лошо става 

и ми се струва,че колкото порасва,толкова по-зле ще става

Моят син пък бие мен, а не децата Децата него го бият. Вече не знам как да постъпвам и какво да казвам

Ти шегуваш ли се 

Аз ще и кажа какво ще стане в яслата Ще се намери някой по-бабаит от него да го отупа едно хубаво и ще спре да се бие ей така, за спорта

Имам една приятелка, на която момиченцето беше такъв побойник - всички наред. Обаче като тръгна на ясла и явно някой я беше поступал и престана да се бие просто ей така.

Нашият малчуган се научи в детската щом някой го закача,бута  или се опитва да му вземе нещо и го рита по краката. Ами да ви кажа нямам кой знае какво намерение да го карам да спре да прави така - искам да се научи сам да си отстоява позициите, а не всеки ден да се прибира и да се оплаква, че някой го е бил. Хубавото е, че не посяга пръв и без причина.

Личи си, че мъж го е писал. Съпругът ми разсъждава по същия начин. Само си мечтае как синът му ще бие всички деца наред в училище и определено се кефи като като посяга. Вчера синът ми щеше да убие няколко малки котета. Дори кучетата бягат от него защото той ги щипе и им дърпа ушите. СТава много смешно защото той ги гони и иска да си играе с тях, ама те само като го видят и бягат. А пък как изпояде жената на един приятел. Тя толкова му се радваше, а той я капеше като бесен. И това си го прави от как се е родил, никой не го е учил. Най-малкият проблем му е че взема играчките на децата, шишетата,  храната... Не знам дали осъзнава какво прави. Понякога си мисля че, но понякога мисля, че е нарочно, защото го прави когато му се скарам примерно - почва да ме хапе и да ми бие шамари. Наистина не знам как да процедирам. Разбивал ми е устата, носа... Плеснах му шамар веднъж след като ме зашлеви яко  и за момента подейства - разбра, че не трябва и повече не го направи в близките минути. После май забрави. Но ми стана много мъчно за него щото след тоя шамар като ме види сериозна и явно пак го очаква и си затваря очите. Повече никакви шамари, но не мога да не призная, че за момента това наистина подейства, поне разбра какво ми е причинил със шамара си.

Детето е с тежък характер може би - не казвам, че не си права. Предлагам ти да спреш да му се дръвчиш за да не стане на 16 и да те подминава с тупаници. Не знам дали знаеш, но Бургас е малък град и ако сега му даваш да бие всичко живо след години ще му треперят, а жените ще го гледат като Седрик Бардон.

Анита, съжалявам, но именно вие сте го научили на агресия. Значи забравяте всякакви такива биеници на шкафове, и защо ги наричате лоши?

Аз не бих нарекла един шкаф - лош, само защото детето се е ударило в него. На всеки се случва да се удари или да пострада. По-добре детето да разбере, че само си е виновно, да се научи къде ходи, а не че шкафът му е виновен за това.

Също си мисля, че ще му трябва малко време и ще се отучи от този навик.

NikiFin, на твое място бих се заела сериозно с мъжа си... 

  Съпругът ти и joro01 страдат от маниакални комплекси за малоценност и като гледам малодушието с което описваш ситуацията , шансовете на детето да се оттърве от стереотипа на баща си не са големи . На твое място не бих оставила нещата така .

Какво да се заемам, той си е прав за него си. Сигурен е, че неизбежно в училище момченцата ще се бият защото те навремето са се били и вариантът ти да биеш е за предпочитане от другия - теб да бият, че и после да ти се подиграват за това, че не можеш да се биеш. Моят съпруг е добричък по природа и в началото много си е патил, щото са го били. Ама се изучил и почнал да ги трепе наред. От личен опит си е изградил това мнение. Децата могат да бъдат много жестоки. Дори да не се бият, могат да се обиждат. И какво правиш ако те засегнат. За децата едно умно затапване все още няма значение. Остава само ти да обидиш обратно или да го ступаш. Но квито и обиди да си разменят е един момент май неизбежно ще се стигне до бой. Но съпругът ми иначе никога не се е бил без повод, всъщност е бил много кротък и безпроблемен. И сега си е такъв. Ама аз ква бях... понеже не можех да се бия, ама не можех  и да не правя бели. Та гледах да си правя белите така, че да не се знае, че съм аз. Ако пък ме хванеха си плюех на петите и дим да ме нема  

Всъщност съпругът ми е много свестен човек, добър и хората го уважат. Бил се е само като дете, но вече разбира се не го прави. Ще се радвам ако синът ни израстне такъв отговорен, лоялен и разумен като баща си.
Сега да не не ми интерпретираш думите, че ще си уча детето да се бие и да ми наскачате като в темата ми за Непослуното дете 

Ами чудесно е , че разумен мъж се кефи при мисълта че детето му ще се бие , явно някъде ми куцат представите за отговорност и разум , сори за което...

Моето също е момче и много съм мислила по този въпрос. Смятам, че ако има безрезервната подкрепа на родителите си, и вече има изградено самочувствие и увереност, няма какво толкова да го уча как да се разправя с другите деца.

Естествено, че не искам всички да го бият, разбира се, трябва да отвърне, ако го ударят, но определено ще го науча да гледа с пренебрежение на тези, които познават само юмручената сила.

Истински мъж не се става с бой, а с акъл и чар.  

Не знам какво личи, но е време жените да престанете да моделирате децата си върху собствения образ при положение, че полът им е мъжки. Аман от лошо възпитание. Какво, хубаво ли ще ти стане ако се превърне в педераст детето?!

Да бие. И ти ще го биеш. Това е възпитание и се случва откакто свят светува. Стига глупости. Наказвай го от време на време - връзвай го за радиатора например и не му говори една седмица.

Жоро, моля те признай си, че се бъзикаш и ни гледаш сеира, защото, ако наистина ги мислиш всички тези неща, които пишеш...освен да си намериш добър психиатър, друго не мога да ти препоръчам.

Хубаво е да си правиш майтап, но някои хора ти се връзват.  

Колкото и да възпитават майките, момчетата подсъзнателно или не, копират бащите си, така че ще съм много щастлива, ако моето момче прилича на баща си.

 
Ти , човеко, не си наред      

Не е ами, отдавна е доказано! 

Абе, защо му обръщате внимание тогава, оставете го да си говори сам...
Агент-провокатор такъв!
На въпроса. И Калина взе да раздава шамари. Не сме удряли мебелите, шляпвали сме я много рядко по дупето или ръчичката. Предполагам, че е някакъв период и чакам да отмине. Досега все тя ядеше шамари от другите деца, не им отвръщаше, така че малко ме беше страх как ще се оправя на яслата. Знам, че звучи гадно, ама ми се иска като я удрят- да отвръща. Не да удря първа, но и да не се оставя да я бият.

Според мен причините едно дете да бие другите са различни. При нас беше така до съвсем скоро. От десетина дни има промяна. Пробвах по доста начини- говорих, обеснявах че другото дете го боли, че ще плаче, ... и т.н. нищо ни помогна. Една вечер се ядосах много и му казах, че ако продължава да бие децата :1.няма да има приятели . 2. Няма да ходим да играе там където е "тайфата" му т.е. децата с които му е най-кеф да си играе.  3- Ако удари дете го прибирам в къщи. На другата вечер - 30 мин след като бяхме излезли блъсна и то не много силно едно дете с колелото. Прибрах го в къщи веднага и му обесних, че е наказан, че няма да играя с него, няма приказка, няма филмче- може да си играе с играчките си , НО сам. Плака много когато си тръгвахме, после се примири... След това няколко дни без тайфата и му обеснявах спокойно- защо не ходим там. Започна да разрежда боя, започнах да поощрявам. И така от около седмица не е бил дете - да не ме чува дявала!

И мойта щерка се бие,не сме били шкафове,не съм я била аз нито съм я наказвала дори не съм и се карала.Започна откакто тръгна на ясла