Вдъхновена от Umbra с нейните "Есета и разкази ...", предлагам...

  • 2 292
  • 64
  •   1
Отговори
# 45
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 841
.....една студена вода. Тя ядно я изля в близката саксия, тръсна буйните си коси и с решителен жест стана от масата, за да поиска "реванш" от господина, който си беше позволил тази подигравка, когато....

...ПЛЬОС!
Не беше видяла минаващия сервитьор, понесъл огромна табла, отрупана с напитки и горящо фламбе, и се опита да мине право през него. В резултат се изтърси извънредно ефектно и застина с вирнати оголени крака. Господи, какъв позор! помисли си тя. С крайчеца на окото си видя непознатия да се превива от смях.

# 46
  • Мнения: 495
Изправи се непохватно, събра остатъците от разпиляното си достойнство, отметна решително коси, нацупи предизвикателно устни и се запъти към кикотещия господин. Приближавайки го й се стори, че вижда нещо познато в него, нещо, което й навяваше някакви бегли спомени и странно.... обляха я горещи вълни....

# 47
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 841
'Боже! Как прилича на господина по химия от 6-и клас! Но това е невъзможно - похотливият дядка беше над шейсетте тогава... ' залута се мисълта й.

# 48
  • Мнения: 495
да, точно с господина по химия бяха 1:1, затова и я обляха голещи вълни, защото провали една химическа реакция, като се заля с колба H2FR3HUTR5 10%-ов разтвор, заради което лумна пожар и учениците бяха евакуирани.... Ееех, славно време беше.....

# 49
  • Мнения: 1 448
Забързаната г-жа Фернандес буквално я повлече към тяхната маса, като през цялото време бълваше ругатни. Личеше си, че беше много ядосана и отдалеч лъхаше на уиски. Погледът й остана все така прикован в Него и тя не чуваше нито думичка от това, което й говореше дъртата вещица

# 50
  • Мнения: 2 784
А тя не спираше да ругае. Когато до мозъка и най-сетне достигнаха думите на г-жа Фернандес, Аманда( ли беше? newsm78) остана втрещена. Явно все пак съпругата на шефа и беше открила за всекидневните му надвечерни занимания. И обвиняваше нея...

# 51
  • Мнения: 1 113
Тръсна с глава, опитвайки се да се съсредоточи в думите й. Да, г-жа Фернандес подозираше, че мъжът й се мърля в чужди чаршафи ... но защо, за Бога, е решила, че това са нейните. Ха-ха-ха, само ако знаеше истината ...

# 52
  • Мнения: 326
    Прииска й се да и изкрещи в лицето, че благоверният й съпруг си пада по 25-годишни мъжки дупета , но изведнъж се видя безработна, безпарична и отчаяна и с въздишка седна на скъпо тапицирания стол.
    "Така....., никога не е късно за малко истина, но тази вещица заслужава да й я поднасям често и в малки дози.".
    Мъжът от съседната маса продължаваше да я изучава. С крайчеца на окото си изведнъж тя забеляза, че той стана от масата и с пленителна усмивка се запъти към нея. "Госпожице, бихте ли.....

# 53
  • Мнения: 1 113
... дошла с мен? Аз съм лейтенант Карбузо от местната полиция. Разследваме убийство и бих искал да ви задам няколко въпроса."

# 54
  • Мнения: 495
Госпожа Фернандес смени няколко пъти цвета на лицето си и накрая за по-сигурно, отпи от коктейла си, покашляйки дискретно. След това стрелна с укорителен взор  Аманда, която все още не можеше да асимилира думите на полицая и само го гледаше с неприлично зяпнала уста....

# 55
  • Мнения: 326
- Ааааааа, хмм, за какво точно става дума? Обвинена ли съм в нещо?-  едва промълви Аманда и усети езика си странно набъбнал.
- Елате с мен. В участъка ще Ви обясня всичко - каза лейтенант Карбузо и на нея й се стори, че в очите му проблясна дяволито пламъче....

# 56
  • Мнения: 1 113
Само това ми трябваше, помисли си тя, да ме викат в полицията за разпит ... Дали пък, о, не, едва ли е възможно ... и все пак, ами ако той не е полицай, а просто е искал да я оттърве от дъртата вещица и бръщолевенето й.
Буцата в гърлото й стана още по-голяма, когато видя, че пред входа на ресторанта беше паркирана полицейска кола. Значи, все пак е истина ...

# 57
  • София
  • Мнения: 4 884
Аманда се усмихна смутено на цялата абсурдна ситуация, и махна на шефката си за сбогом. Явно днес нямаше да е денят, в който сексуалните забежки на шефа и, щяха да станат достояние на неприятната му жена.
"Полицаят" я чакаше чинно непосредствено до външната врата, скръстил ръце на гърдите си.
"-И сега какво?"- попита тихо Аманда.
"-Мисля да отидем някъде по-далеч от цялата паплач наоколо, и да си поговорим за всичко, което се случи снощи.."
"-Между другото, ако не помниш името ми, аз съм Паскал.." каза той и чаровно се усмихна.
"-Шериф Паскал ли?" попита Аманда
"-Просто Паскал.." каза мъжът, и отвори вратата на лъскавото БМВ, което беше паркирано в съседство с полицейската кола.

# 58
  • Мнения: 326
Аманда си помисли "Ама, какво всъщност се беше случило снощи?"
Беше в онази лъскава дискотека "No exit" докъм 3 часа, а после си повика такси. Е, вярно подробностите в дискотеката й се губеха, но това сигурно се дължеше на многото сухи мартинита, които беше изгълтала.
"Паскал, Паскал - що за име?"  - помисили си тя. Котаракът на съседите й се казваше така. Черната ангорска топка не пропускаше възможността да се отърка в крака й при всеки удобен случай. Е, поне един мъжки екземпляр да си падне по нея...
"Да вляза ли в колата, или просто да започна да викам за помощ?"....

# 59
  • Мнения: 495
Аманда седна на предната седалка и  притвори очи от удоволствие, вдишвайки аромата на кожен салон, примесен с екзотично ухание. Паскал запали колата, моторът приръмжа като погалена котка и бясно изфорсира. Чак тогава госпожица "Източен чар" /както закачливо се наричаше сутрин в огледалото/ осъзна, че стъклата на возилото са тъмни /ама от най-тъмните/, освен това вратите се заключваха автоматично и в момента загадъчният й кавалер точно беше натиснал съответния бутон.... Една буца застана на гърлото й и .........

Общи условия

Активация на акаунт