Какво правите, когато сте объркани и може би депресирани?

Дидиа,
Мисля, че не си права...
Това, че имаш мъж, който те обича и деца, не те прави автоматично щастлив човек. Все пак, ние сме личности, имаме си своите стремения и тегоби и те са извън семейния уют... 
"Другите са по-зле. Аз какво толкова искам от живота?!" - тази реплика е пълна глупост и не може да те спаси от депресията... 

И аз съм така от едно известно време - , но се опитвам някак си да го преборя , но понякога ми е изключително трудно....

Общо взето не много. То и какво може да се направи, чашак да отмине момента. Ходиш на кино и срещи с приятели, намираш си занимания.Ако обаче се говори за голям период от време...лекар ще трябва

Не приемай за даденост обичта на децата и мъжа си. Намери си ново хоби, учи език, рисувай, ший гоблени - всичко това ще помогне, ако депресията ти е от еднообразие и скука.
Ако, обаче, се чувстваш вързана към семейството, недооценена, притисната от рутината - измъкни се за 2-3 дена, ако можеш. Природата лекува и пречиства! Отиди на някое красиво ново място, запознай се с интересни хора, остани насаме със себе си, пофлиртувай с мярка (ако мислиш, че ще помогне), забрави за ежедневието си и ще погледнеш на живота с други очи.
Поне на мен би ми помогнало...

Да започнем от тук.  Защо?

Плача и ми минава, разговарям със себе си, виждам си страховете и притесненията и след като съм си ги формулирала и изяснимла за себе си някакси ми минава и спира да ми пречи въпросното нещо... понякога просто ям шоколад.. А когато изчисля, че е заради предменструалния синдром, а в повечето случаи е заради това - чакам да ми мине и като ми дойде и изпадам в еуфория... Иначе човек трябва да провери ,ако депресията продължава дълго - може да има сериозен хормонален или физиологичен проблем, хубаво е да се провери за причината...

сега видях, че темата не е за нещо по принцип, а имаш явно конкретни проблеми.. Виж, ако причината не е хормони, може да е на психологическа основа...научи се да разговаряш със себе си, преодолей и осъзнай травми от детството, разбери на какво се дължи чувс9твото за непълноценност..може да си изморена просто от ежедневие и битовизми и да имаш нужд от разнообразие..може да е нещо по-сериозно - да не обичаш мъжа си и дда не искаш да си го признаеш, или не харесваш работото си или просто не чувстваш, че това е, което искаш да правиш..не знам, просот изолирай причина или причини, поради които не се усещаш на място...може следствие на грешки във възпитанието да имаш ниско самочувствие или не зна и аз какво..просто се целя на посоки...най-важното - остани насаме със себе си, поплачи си, ако нямаш навика да пишеш си го създай - много помага... и да - отиди си на село, на планина или на родното място, в родното легло, остани там малко сама...Все трябва да изплува проблема, който те тормози... Успех... Ако искаш ми пиши на лични... Ако имаш нужда от разговор по лични въпроси с непознат, пред който няма нужда да се прикриваш и правиш на щастлива...   

Някъде бях прочела "Човек е това което мисли!"-  постарай се да гледаш по-ведро на нещата,по-оптимистично.Това ще ти помогне според мен освен ако нямаш някаква конкретна причина да се чувстваш по този начин!

Лора,аз лично мисля,че ако децата и мъжа ти пречат за реализация  в професията,ако те откъсват от приятелите и мечтите ти просто нямаш семейство,а живееш в някакъв нереален свят.А що се касае за "Другите са по-зле. Аз какво толкова искам от живота?!" съм съгласна,че е пълна глупост.Говоря за друго:Депресия получаваш /според мен/ когато губиш цел,мечти,когато пред теб няма нищо,когато се луташ в мислите си и няма кой да те разбере ,да ти подаде ръка.Писах,че се глези защото имам приятелки,които имат всичко и всяка постигната цел ги отдалечава от живота,имам кола,къща и т.н. и изведнъж губиш себе си в материалните преходни неща.Да бъдеш добре не значи да имаш всички материални блага.Добрето включва и неща,които не се купуват с пари,които съхраняват твоята личност.Стременията и тегобите извън семейния уют - просто не зная какво точно имаш предвид - ако това не са професия,хоби и други развлечения,ако в тях забравяш най-скъпите ти-ще доиде време и ще разбереш,че "не всичко което блести е злато",ще разбереш,че си разпиляла чувства и време,обич напразно.
                   Ами ако имаш всичко пък погледни и тук във форума колко болка има и мамите воюват,борят се всеки ден и се опитай да помогнеш на хората,които имат нужда дори от добра дума.Ако мислиш само за себе си и занимаваш всички около себе си с "твоята депресия" си е чист егоизъм.Какво би се получило от семейство ,в което всички вкл. и децата са депресирани и имат своите "независими" стремления и тегоби извън семейния уют?Ами защо всъщност се мъчат в семейство,там има и отговорност за другите.По добре да хващат шапките и всеки кой на където иска.Така няма депресия,няма досада и си напълно щастлив,само,че в един миг установяваш,че си напълно сам.И е много късно да компенсираш.А в самота трудно се живее. 

Искам да ви кажа, че спорът относно това какво е щастието, е напълно безмислен. Това  е така, защото ЩАСТИЕТО е различно за всеки. За теб е едно, за мен друго, за трети трето!

Често пъти това е реакция на хора, които сами не са успели да се реализират  такива, каквито са били представите им и прехвърлят вината на човека до себе си или просто избиват комплекси. Може би мъжа ти го прави , защото по някакъв начин не се чувства господар на положението? Всъщност много ми е трудно да гадая по такава оскъдна информация, но го казвам, защото съм минала през подобно нещо. Оправия няма, защото обидите с времето се трансформират в ненавист.

Напълно те разбирам ,напоследък и на мен запо4на да ми се слу4ва все по 4есто да изпадам в такива дупки,но за щастие бързо ми минава. Изясни при4ините сама за себе си и си мисли за пове4е положителни неща ,въпреки вси4ко живота продължава и незнаем какво може да ни донесе утрешния ден.  Успех ти пожелавам.   

Може би в този случай е добре да намериш друго поле за изява...Ти би трябвало да познаваш силните си страни.Да се отдадеш на нещо (дори това да е клуб по танци),където ще си оценена или поне ще успееш да релаксираш.
Може би трябва да го накараш да разбере,че нито ти,нито това,което правиш за него му е даденост.Това че си омъжена за него,не означава,че си длъжна да отговаряш на всички негови изисквания-да е перфектно чисто вкъщи,да си сготвила като мама...и знам ли още какво...
Ако в момента не работиш,това сигурно влошава нещата.Не ти ли е възможно,да се върнеш по-рано на работа?