Дребни пари назаем и чужди покупки

  • 10 922
  • 175
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 12 865
Не казвам нищо. Просто плащам по моя инициатива, когато другият няма кеш, а иска да купи нещо.
steliosi ..
За мен след като нищо не казваш, не ти искат пари - "можеш ли да ми услужиш" например, е, ами може да не ти ги върнат. Излиза, сякаш ти черпиш, макар и ти да не си казала нищо, особено ако сумата не е фрапираща. Не го прави, според мен. Ако някой няма пари, не е малък, да изтегли от банкомат, хайде сега.
Ти да не си им майка на тия колеги, да им даваш дребни за закуска.

Дядо ми навремето е фалирал, защото е станал поръчител на заем на приятел. Взели са му къщата и е останал със семейството си на улицата. Та, внимавайте с добрината! Малки, големи суми - всеки да си прави сметката.

Последна редакция: пт, 14 авг 2020, 18:03 от Uncommon

# 31
  • Мнения: 2 281
Аз отчитам наистина забравилите. Просто съм повтаряла грешката с няколко души, че и потретвала. Там ми е станало ясно, че не е забравяне. Та за такъв тип хора питам.

# 32
  • Пловдив
  • Мнения: 14 685
На някои авантата явно им е по-важна от това, да нямат репутация на авантаджии. Wink

-----

Да, както сочи и примерът на Uncommon - внимавайте. Заеми и поръчителство - САМО с отчитане на риска да останат изцяло за ваша сметка. Т.е. за суми, които няма да ви съборят. Когато даваш или поръчителстваш, трябва да си готов да прежалиш сумата.

Скрит текст:
Някои хора - не в темата - струва ми се, мислят, че поръчителство означава нещо като да заявят пред банката: "аз съм сигурен, че той е много сериозен". Нищо, че уж на теория знаят или им е обяснено какво е. После - ама що търсят мен, да търсят него. Поръчител не се става току-така. За заеми - същото.

# 33
  • sofia
  • Мнения: 8 945
В схемата нямам пари в момента на покупката съм влизала само с колежки, с които си миткахме заедно по магазините. Винаги ги връщаха и то в кратки срокове. И на мен ми се е случвало  да нямам в брой, а пък в магазина нямат пос-терминал и да ми даде колежка. Задължително й казвам последа ме подсети за парите, защото забравям.
Онези, тарикатите, се разпознават и при мен само веднъж им минава номера.
Като правило, заем давам в размер, който мога да прежаля, иначе не.

# 34
  • Мнения: 3 591
Да, проблемът ми е, че така съм свикнала /научена ли, не знам/, ама не мога да видя как колега или приятел бърка и не може да плати и аз да се направя на ударена и разсеяна.
Или напр. мерим заедно шапки /сега на морето/ и аз да си купя, пък тя - не, ами - не мога.

И мъжът ми затова ми прави забележка. Според него всеки трябвало да се простира според чергата си, той е такъв и не се заглежда по неща извън неговата черга. На него на очите не му се иска, както се казва. Е да, ама аз съм друг човек, с широки пръсти, и аз си искам и неща, които не мога да си позволя, и тия хора като мен ги разбирам. Но това е друга тема...

Въпрос на почтеност е да си връщат услугата, според мен.
Ако решението е да спреш да услужваш - ами тъпо е Sad
И да, не подсещам и не си ги търся....

# 35
  • Пловдив
  • Мнения: 14 685
Аз, честно казано, не смятам, че трябва чрез заеми ("услужване") да се стимулират хората да си купуват неща, които не могат да си позволят вътре в "чергата" си, ако случаят е такъв. По-скоро е уместно да се избягва пазаруване заедно, ако това те притеснява. Другият вариант е подарък, "черпене". Но не може и да се подарява безкрай. Може да не съм разбрала правилно, де.

# 36
  • Мнения: 2 281
Ако твоята черга е широка, а пък на приятел - не, разбираемо е да се случи, но в конкретна ситуация. Ако се повтаря, не е коректно, според мен. На мен еднократно би ми станало неудобно, какво остава да ме глезят често. Замисли се за какви приятели става въпрос. Виждала съм от тази порода.

# 37
  • Мнения: 363
В интерес на истината има една приятелка, с която сме си страшно близки и често се е случвало да и купувам или доплащам нещо в магазина, понеже разполагам с повечко от нея.
Никога не съм го следяла това -тя ми се издължава с отношението си.

# 38
  • Мнения: 8
Аз лично в тези ситуации се дразня на некоректността на някои хора и това, че смятат че си им длъжен едва ли не.За почерпките ясно, който реши да черпи няма какво да му се връща.Но когато поискаш пари , смятам че трябва да ги върнеш.Аз самата избягвам да искам и ми е неприятно, но ако ми се наложи ще ми е гадно ако не ги върна.Особено ме дразнят някакви случаи като този- имах една позната с която веднъж бяхме излезли, тя си накупи обвуки за 150лв, книги и т.н.На следващия ден и трябваха пари за нещо, аз и дадох 10 лв.Да може да са малко и повечето хора да ги е срам да си ги искат, но аз си ги поисках.Започна се едно увъртане, измъкване, заминавала не знам си какво.Най-накрая ги върна с 300 зора.Е извинете, но да пръскаш пари налява надясно може, но да не върнеш на човека, който ти е услужил е нормално.Е такива хора просто не ги понасям и тук изобщо не е за парите, а за циганското поведение.Да не казвам на колко съм дала книги, които са били ценни за мен и пак се започва едно увъртане, да не ги връщат , все едно като си ги дал вече са техни.За мен това е грозно поведение и вече на никой не искам да давам нищо.

# 39
  • Мнения: 3 591
Различни са хората - някои с повече пари други с по-малко, някои връщат, някои черпят, а аз винаги държа да черпя обратно следващ път! Иска ми се да е двупосочно, както при всички други взаимоотношения. Но сякаш напоследък ми се струва, че взимащите станаха повече от даващите.  А все са хора, които познавам от толкова години. Досега не съм се замисляла и нямаше, но мъжът ми замрънка и явно е прав 🦧

# 40
  • Мнения: 36 666
Вчера чух историята на един измамен (пиша без да разкривам подробности) - взел кредит заради свой приятел и онзи едва се съгласил да го върне. Бил уж много затруднен. И след малко време "затрудненият"  попитал същия човек дали не може пак да му вземе няколко хиляди, защото имал страшна нужда и от това му зависел живота...
Аз не бих взела кредит за друг човек, даже вероятно ще реагирам лошо, ако някой посмее да поиска такова нещо от мен, а също ако ми обяснява колко е зле (още повече че за мен  това са празни приказки, за да се предизвика съчувствие).
Обаче по-податливите на манипулация се връзват и затова има много измамени.

# 41
  • Мнения: 3 591
Аз от поръчителство винаги много съм се притеснявала и съм се съгласила един единствен път, всичко беше наред, но въпреки това отказвам.

# 42
  • Мнения: 15 960
Пари назаем давам докъм 150-200 лв, колкото мога да прежаля, бих си ги поискала, ако се отплеснат. Иначе хиляди лв, да тегля кредит вместо някой или поръчителство- абсурд.

# 43
  • Пловдив
  • Мнения: 14 685
Да не казвам голяма дума, и аз кредит за друг мисля никога да не тегля и поръчител да не ставам.

Преди години роднина беше отправила едно такова искане към нас с брат ми да теглим кредит с мотив лечение, понеже тя в пенсионна възраст и нямало да и отпуснат, но го оттегли, и добре, че го оттегли, даже не се стигна до уточняване тя няма ли все пак да ипотекира свой имот, вместо да се задължаваме само ние (може би щеше, просто не се стигна до по-нататъчно обсъждане). С лечението не знам какво стана, понеже и контактите с тази част на родата не са вече особено интензивни, дано всичко да е ОК.

# 44
  • Мнения: 4 518
Пари не си търся. Преди (в училище) и 50 стотинки си исках, ако са ми казали, че ще ми ги върнат, но това беше прекалена проява на принципност, която имаше за цел да покаже, че каквото кажа това е (що се отнася до мен, разбира се) и инат. Много рядко искам пари на заем, по-често от роднини и се връщат веднага. Мъжът ми не е така, за жалост, милия не може да си сметне парите и преди често е искал на заем. Върнахме всичко почти веднага като се сгаджосахме.
Е сега се сещам, че един приятел поиска на заем 200лв при предишното падане на правителството. Не сме си ги поискали, няма и да ги поискаме.
Предпочитам услуги да ни "връщат". Ние тичаме за всички и всичко, но на нас когато ни потрябва помощ почти няма кой...

Общи условия

Активация на акаунт