Гаргамела, за детето ти не знам, но защо не учиш съфорумки на португалски... или на френски, ще се заформи по-голяма група 
- Публикувана: 3 септ. 2006, 00:04 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2006, 12:52 ч.
За работещи родители - как да дадем добър старт
еремита, "въпреки това" беше по повод на другата тема... "Защо децата ни малко успяват"
пп.: Това ми напомни на един плакат (по-скоро черно-бяла принтерска разпечатка), лепната на един уличен стълб и която всяка сутрин ми се "лепва" за погледа, на която с огромни черни букви пише: "Мормоните за кризата в морала"...представям си колко морални неща мога да науча от мормоните
...и направо си умирам някой пастор да разсъждава за това, как ако не се моткам по цял ден пред детето си по пеньоар и с тенджера в ръка, ще погубя безвъзвратно връзката с него ... Айде холан! (както са казали холандците) 
Гаргамела, за детето ти не знам, но защо не учиш съфорумки на португалски... или на френски, ще се заформи по-голяма група
Ама вие сериозно ли? 
Един ползва Гугъл на 2 годинки, друг чете на 3....
Уфффф то мойто горкото явно ще си е тъпичко кат' майка си
Един ползва Гугъл на 2 годинки, друг чете на 3.... Уфффф то мойто горкото явно ще си е тъпичко кат' майка си
Моя цветовете не познава, пък какво остава за буквите и цифрите. Но знае, че като е с мама сме двама, а като е с мама и тати сме трима....май мога да кажа, че може да брои до три и то осъзнато 
...... на игра започнахме с количките, които са в гаража....сега пробвам тоя метод за цветовете, има желание.По т.1 - Да. Имам идеята да му покажа практическото приложение на това, което учи. И така да му стане интересно.
По т. 2 - Не. Ако прояви интерес ще се отзова.
По т. 3 - Не. Целта ми е да прекарваме спокойно времето заедно (щото на моменти изтрещявам)
По т. 4 - На уроци. Не ставам за преподавател, виж, ако татко му намери време, може много работи да го научи......тук май се припокриват нещата с първа точка.
По т. 5 - Пак е вързано с 1 и 4......пускаш мухи, пък където клъвне
По т. 6 - Сега се уча. След почивка два месеца и два дни ходене с ОГРОМНО нежелание и ревове ми заяви със злобен тон, че ще счупи главите на гопожите...ще се качи на покрива и ще скочи и ще им счупи главите
Днес (даже за мое учудване) отиде без рев, тръшкане и дърпане....
И понеже след месец ще излизам в болничен за раждане мисля да мине на половин ден или да го спра.....та каквото сабя покаже.
Четох и предната тема, следя с интерес и тази.
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"? Не само, че може, но е необходимо, за да се развият индивидуалните качества на детето.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо? По специално за първи клас, бих искала да има предварителна подготовка, например да знае да чете, да смята, да пише буквите, за да се чувства уверена в себе си, да не се стресира, да не се отказва при трудности. Какво означава "ако проявява интерес", ами ако не проявява, това означава ли, че трябва да я оставя ненаучена? Стремя се да пораждам интереса, не я насилвам, но все гледам да играем на нещо тематично, да смятаме по време на играта например.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви? Това, че тя ходи на градина, а аз и татко и на работа, не го приемам като нещо необичайно, което после трябва да компенсирам. По скоро се стремя като сме заедно да се забавляваме, да си говорим, да ходим на места, където ще ни е интересно.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
За момента на уроци не ходим, занимава се със спорт, аз я заведох в залата, аз избрах спорта по моя преценка, на нея и хареса, треньорката също я хареса, сега ходи с желание. За по-нататък бих я пратила на уроци, аз ще помагам.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
По скоро уменията ми са свързани с професията ми.
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него? Тя е толкова словоохотлива, че почти не ми се налага да я питам, говорим си за всичко, свързано с градината, негативни неща за градината не говоря, стремя се да види позитивното.
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"? Не само, че може, но е необходимо, за да се развият индивидуалните качества на детето.
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо? По специално за първи клас, бих искала да има предварителна подготовка, например да знае да чете, да смята, да пише буквите, за да се чувства уверена в себе си, да не се стресира, да не се отказва при трудности. Какво означава "ако проявява интерес", ами ако не проявява, това означава ли, че трябва да я оставя ненаучена? Стремя се да пораждам интереса, не я насилвам, но все гледам да играем на нещо тематично, да смятаме по време на играта например.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви? Това, че тя ходи на градина, а аз и татко и на работа, не го приемам като нещо необичайно, което после трябва да компенсирам. По скоро се стремя като сме заедно да се забавляваме, да си говорим, да ходим на места, където ще ни е интересно.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
За момента на уроци не ходим, занимава се със спорт, аз я заведох в залата, аз избрах спорта по моя преценка, на нея и хареса, треньорката също я хареса, сега ходи с желание. За по-нататък бих я пратила на уроци, аз ще помагам.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
По скоро уменията ми са свързани с професията ми.
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него? Тя е толкова словоохотлива, че почти не ми се налага да я питам, говорим си за всичко, свързано с градината, негативни неща за градината не говоря, стремя се да види позитивното.
Моята дъщеря е много малка, затова няма да се включвам по въпросите, не че нямам мнение 
Алиса ме накара да се размисля (как на 3.5г им обясняват за сърдечните камери и клапите) - точно това е проработило чудесно за съпругът ми. Леля му е учителка по физика, когато той се е родил, тя е била неженена и по-свободна, и доста се е занимавала с него - обяснявала му е с думи прости всеки един процес, за който той се е сетил да пита - за облаците, за двигателите, за дъжда, и т.н.
Той твърди, че на момента нищо не е разбирал (трябва да е бил на 3-4-5), но е бил запленен от тези истории, и ги е запомнял дума по дума. Казва, че след време - в друга ситуация, когато стане въпрос за гръмотевици (например), си е спомнял веднага - и всичко се е намествало, ясно и логично. Досега си спомня как му е показвала неща (със запалена свещ и парченце хартия, което се издига от по-топлия въздух - за да обясни вятър).
Онзи ден ги намирам да стоят с Мариана (18 месеца) и да гледат съсредоточено едно листо (тук си е есен), и той да и обяснява за хлорофила и как тези клетки били от малкото видими с просто око. Определено и е рано, де, пак ще я разказваме тази история.
Но той не може да общува с нея като с бебе (аз съм лошата работеща майка
; той я гледа от 5 месеца до 1.5г, когато намерихме детегледач).
Алиса ме накара да се размисля (как на 3.5г им обясняват за сърдечните камери и клапите) - точно това е проработило чудесно за съпругът ми. Леля му е учителка по физика, когато той се е родил, тя е била неженена и по-свободна, и доста се е занимавала с него - обяснявала му е с думи прости всеки един процес, за който той се е сетил да пита - за облаците, за двигателите, за дъжда, и т.н.
Той твърди, че на момента нищо не е разбирал (трябва да е бил на 3-4-5), но е бил запленен от тези истории, и ги е запомнял дума по дума. Казва, че след време - в друга ситуация, когато стане въпрос за гръмотевици (например), си е спомнял веднага - и всичко се е намествало, ясно и логично. Досега си спомня как му е показвала неща (със запалена свещ и парченце хартия, което се издига от по-топлия въздух - за да обясни вятър).
Онзи ден ги намирам да стоят с Мариана (18 месеца) и да гледат съсредоточено едно листо (тук си е есен), и той да и обяснява за хлорофила и как тези клетки били от малкото видими с просто око. Определено и е рано, де, пак ще я разказваме тази история.
Но той не може да общува с нея като с бебе (аз съм лошата работеща майка
; той я гледа от 5 месеца до 1.5г, когато намерихме детегледач).
Ето следните въпроси оставям за дискусия -
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Не само може, но и трябва. Такива са моите убеждения и намерения (колкото и да е рано, след като дъщеря ми е на 1г10м)
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Бих предприела онова обучение (развитие), което отговаря на потенциала на детето. Ако не му се чете - никакво четене.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, не чувствам такова задължение. Даже напротив. Е, това го изпитвам и сега, понеже я виждам един ден седмично. Стремя се повече да отделяме време за развиващи занимания, а не развлечения.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Зависи, дали мога аз да я науча. Както наблюдавам, има чувство за ритъм и музикалност, които ние не притежаваме. Ако поиска да има музикални занимания, ще трябва да е нещо извън семейството.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Не, не искам. Най-важното за мен е тя да иска, аз само помагам.
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Не е на градина, но след 6 дневна раздяла питам: Какво е правила и какво е научила. Също във варианти, какво е видяла, какво е яла къде е ходила... такива неща.
1. Може ли домашното обучение да се съчетава с "официалното"?
Не само може, но и трябва. Такива са моите убеждения и намерения (колкото и да е рано, след като дъщеря ми е на 1г10м)
2. Бихте ли правили "изпреварващо" обучение - тоест бихте ли научили детето си предварително на неща, които така или иначе се покриват от системата (но не знаете как)? Например бихте ли го научили да чете преди първи клас? Защо?
Бих предприела онова обучение (развитие), което отговаря на потенциала на детето. Ако не му се чете - никакво четене.
3. Чувствате ли се длъжни да свръхкомпенсирате със забавления наложителната раздяла? Ако да, какви?
Не, не чувствам такова задължение. Даже напротив. Е, това го изпитвам и сега, понеже я виждам един ден седмично. Стремя се повече да отделяме време за развиващи занимания, а не развлечения.
4. Ако искате да научи нещо извън градината, на уроци ли бихте го пратили или бихте го учили сами?
Зависи, дали мога аз да я науча. Както наблюдавам, има чувство за ритъм и музикалност, които ние не притежаваме. Ако поиска да има музикални занимания, ще трябва да е нещо извън семейството.
5. Искате ли да научите детето си на своите специални умения (свързани с професията и не само - ако можете да свирите на пиано, ще го учите ли? Ако знаете португалсти? Ако умеете да отглеждате цветя? Ако сте историк, да речем?)
Не, не искам. Най-важното за мен е тя да иска, аз само помагам.
6. Какво го питате, когато го вземате от градина? Как коментирате градината пред него?
Не е на градина, но след 6 дневна раздяла питам: Какво е правила и какво е научила. Също във варианти, какво е видяла, какво е яла
къде е ходила... такива неща.