Не знам какво да правя

Незнам с този въпрос се замислих и за себе си, хем сте прави че напоследък много бързо махаме с ръка и разваляме нещо ,което е градено с години и връзка минала през всякакви изпитания и устояли на "климатичните бури" се разпада заради един много грубо казано каприз. Хем пък ми се струва, че не таткото е този който трябва да се прави на слаб, нали в крайна сметка те са силният пол и те са тези които трябва да са наша и семейна опора. А в следващия момент, трябва да ги чакаме да им се изправи насторението, да не ги засегнем с нещо, да не ги обидим, да им дадем време да се настроят за бащинството. Че нали и те като нас са имали 9 месеца да свикнат с новата отговорност.Ние кога ще имаме време за самотни срещи с приятелки, в които се чувстваме спокойни и не си мислим непрекъснато малкия какво ще яде, дали ще му е сменен памперса, дали ще е приспан. Аз лично не мога да се оплача от семейна помощ и подкрепа.
 Но много се нервя на мъжът ми, който след напрегната работна седмица в събота и неделя иска повече спокойствие и почивка.Когато му задам въпроса-Добре, а аз кога да си почина?-се замисля доста и му действа отрезвяващо на капризите. Не се оплаквам,наистина съм попаднала на принца за мене, във всяко едно отношение.При нас ключа е разговори и контакт между двамата-непрекъснато, на всяка тема.Колкото и тривиално да е от 3 години както живеем заедно, всяка вечер си задаваме въпроса как мина денят ти? А , твоя?
Незнам-надявам се нещата да се оправят при вас и да успеете да преодолеете кризата.
Момичетата много точно са те посъветвали да зададеш въпроси директни и искащи точен и ясен отговор.Само че трябва да си подготвена да чуеш и неща, които не ти харесват.
Успех

Ако искаш ми пиши на лични или на ICQто Предполагам, че не съм първата, дано не съм и последната, но ако мога да ти помогна по някакъв начин, ще се радвам 

1.  Проблемът е в него и той отказва да говори за това.
2.  Той вече не е самостоятелен човек, а част от семейство.  Това дали го осъзнава?
3.  Абдикирането от поста "глава на семейството" не означава, че отговорностите отпадат, а правата остават.  Означава посещение в съдебна зала и писмен договор за свиждане с детето.
4.  Той е емоционално безотговорен.  Кажи му спокойно, че вината за идентифициране и нерешаване на проблема е негов.
5.  Малко повече самочувствие!  Светът не свършва с един темерут.

Трудно, много трудно!!!! Аз така изгоних моя бившия/ той само и това чакаше -да бъде изгонен/, че и досега /гсдини наред/ не се е върнал! Реши, че му е по-хубаво да ергенува пак!!! Така , че никакъв "гювеч"!!!

нека и аз да си кажа мнението.само че няма да говоря за мъжът ти- ти сама си направи изводи.много години бях сама с детето.борих се сама.сага когато срещнах Човека и се оженихме,сина ми е много щастлив.Но аз съм в криза и депресиите ми са много често.след 1,5год.заедно снощи чак му казах причината.досега разчитах на себе си, а сега има на кого да се опра и на кого  да разчитам,но не съм на 100% се отърсила от това да разчитам на себе си.Започнах да се съобразявам и съгласявам с много неща и това ме плаши,стряска ме и ме хвърля в депресия.Нервнича,ядосвам се че съм безсилна за някои неща или защото трябва да оставя съпруга вече да се оправя.Работатат ми е много напрегната.Много изморена се прибирам и когато съм в дупка мълча като пукъл или го обиждам.Но той проявява търпение и разбиране и снощи се наплаках и му казах че не е в него вината, а просто прехода ми идва труден.Но за цялото това време нито веднъж не ме е насилвал да говори с мен,да му кажа причината за това поведение,само отбелязваше че преди да заживеем заедно не съм била такава.Просто изчака да си го кажа сама.Щом твоя работи и в почивните дни - дали не е преумората виновна до някъде.причината ми изглежда повече подобна на мойта-преумора,смяна на статута си,и отговорността за издръжката на семейството,може би иска да може да даде повече,а да няма сили и това тормози вярвай- аз бях така.Успех.Остави сам да ти каже какво му е и просто като човек работещ допълнително няма да е честно да го караш и в къщи да работи.За това пък ти си гледаш детето в къщи и си вършиш дом.работа.Лека полека ще си подредите живота.

Аз не съм толкова склонна на компромиси. Според мен твоят човек няма чувства към теб, а за разсъждения от сорта къде щял да живее ако напусне твоята къща, направо ме изумяват.
Трябва да си промениш начина на мислене и цялостната представа за себе си- ти си жена, един мъж трябва да се грижи за теб и да ти осигури най-малко спокойствие, а не перманентно страдание няколко месеца след раждането на детето ви. Ако сега е така- какво ли ще стане след няколко години??!
Аз не съм съгласна, ядосвам се само докато чета- мен ако питаш никаква аванта- да си събира багажа и да си носи проблемите някъде другаде, а ти не забравяй, че имаш детето си, което ще е щастливо, ако си щастлива и спокойна и ти, а повярвай ми някъде някой ви търси и двамата и ще бъде щастлив, когато ви намери, стига да имаш смелостта да вземеш решение. И не забравяй, че късметът обича смелите, успех, мила!! 

здравей, надявам се нещата да се подредят по желания от теб начин, аз ако съм на твое място няма да го издържа, това положение би ме изнервило много.Не можеш ли да го накараш да си вземе почивни дни и да го оставиш сама с детето примерно, да прекара малко време само с него, а ти се изнеси някъде при близки, или  той да се изнесе да си поживее сам, ако мисли че те обича -да се върне , ако не-всеки по пътя си, мисля че достатъчно време си търпяла, не трябва хората да се разделят при първата трудност, а ако има по-голяма трудност, тогава какво ще мисли той,пак ли ще умува 1 месец,  ако 1 мъж не знае дали иска да е с  мен-то тогава какво правя аз с него?

Ако няма диалог между вас нищо няма да стане.Ти ще се чудиш,той ще си прави каквото знае и доникъде няма да я докарате.Помисли за психическото си състояние.Не може така на ръба да се живее дълго време.Вземи се в ръце,сгащи го някъде и си поговорете сериозно.

С времето нещата ще се наредят за теб А ако междувременно имаш нужда от подкрепа или съвет- не забравяй, че тук ще ги получиш