По-лесно ли е да си мама в чужбина, отколкото в Бг?

НикиФин, чакай да порасне малко човечето и ще видиш колко повече възможности имаш. Дето има една дума то е още бебе. Ей ги на моите вече и претенции проявяват как ще си прекарат уикенда

...да ме простят останалите момичета които като мен живеят в Италия,ама при мен положението е наистина такова.Децата не ги водят никъде,освен от градина в къщи и то не пеш а с колата.Най много да ги изведат примерно до супермаркета,ако трябва да напазаруват и то пак с колата.Някои от родителите които аз познавам,забавляват децата си ,качвайки ги във столчето на колелото и правейки няколко кръгчета в околностите.Евентуално правят с хлапаците някое и друго кръгче на въртележката с кончетата,после се спрат ,вземат някой сладолед на хлапето и го изяждат на пейката в парка.Върха на културните мероприятия е да заведеш хлапето на стадиона да гледа някой мач на любимата ти скуадра(отбор),където отвсякъде крещят разни чичковци обиди и псувни по играчите.Т'ва е,ако има късмет,защото имам и познати,които отглеждат децата си в още по-голяма изолация от света и като им отидеш на гости две-три годишните им деца се крият зад полите на мама и остават там докато не си тръгнеш.Тази година в Торино беше зимната олимпиада,ние с мъжа ми бяхме единственните които отидоха да видят за какво става въпрос,ходихме на концертите вечер,обикаляхме разни галерии и изобщо се забавлявахме.Сами.Защото нито един от нашите приятели не го интересуваше какво става в собствения му град.С децата и женурята се бяха изпокрили по къщите и не си показаха носа.А имаше иначе народ с деца и колички,което страшно ме зарадва.Торино беше приказка...просто никой не държеше да го види
Аз до сега не съм чула някой да заведе сина или дъщеря си да гледа някое театрално представление.Далече съм от мисълта че всички тук живеят по същия начин,има и интелигентни хора,които държат наистина децата им да отраснат с друга ценностна система и да възпитат интерес към културата в малките си,но масата отглежда деца тоцвхно по този начин.Има и разни площадки,но не са на гъсто както в БГ ,и за да стигнеш до такава трябва доста да повървиш.Няма дори едни скапани люлки и пързалка ,където да го полюлэш,особенно в централната част на Торино са неоткриваеми.По кварталите има чат пат.
Аз съм привилигирована в това отношение,защото съвсем близо до нас са яслите и един парк с люлки и катерушки.
Когато излезем с племенниците на мъжа ми навън(аз никога не ги извеждам с кола),правят по 100 метра и вече са капнали от умора.Просто нямат навик да вървят пеш.Маршрута им е дом-градина-къщата на баба им-дом,като за предвижването винаги се ползва кола,въпреки че не е толкова далеко и могат да вървят и пеш,поне понякога.На люлки и пързалки не ги водят ...да не говорим че със сигурност понятието театър е съвсем непознато за тях.
Браво Феямче ,единственото което мога да кажа е че страшно ми допада начина ти на разсъждение.
За гледането на деца,аз съм от майките които мисли че отглеждането на деца е неверояно лесна работа,образованието им също,трябва единственно нестата да им се представят по интересен начин за да се създаде стимул,а има ли стимул,всичко е песен.Градините и яслите са нещо страшно полезно и там децата се научават не само какво е ред,дисциплина респект към по-големите,но и развиват различни умения ,които в домашна среда е невъзможно да усвоят.Аз съм за пускането на децата по ясли и градини,дори мама да не работи.

.... А за парите - хубаво е да ги има, но трябва да се намери границата, защото задоволяването на всички капризи в по-далечен план може да доведе до огромни проблеми за всички

За ученето на дъщеря ти,създай и стимул!!!Това е най важното.Стимулираш ли я и на въже би провървяла след седмица!