Майка ми не иска да си тръгне

  • 7 670
  • 93
  •   1
Отговори
  • Мнения: 30
Здравейте имам проблем, които от години не мога да реша.
На кратко ще ви разкажа, моята история майка ми и баща ми се разделиха когато бях на 12, от тогава тя се грижи за нас(мен и по малкия ми брат) и имахме тежък живот. Никога не съм се разбирала с нея , имало е и моменти в които сме се разбирали.
Тя винаги ми натякваше , че заради нас страда и е нещастна и винаги се прави на жертва.
На 18 се омъжих и вече имам 2 деца, мъжа ми е много добър човек и винаги мълчи за всичко, стига всичко да е наред и да няма проблеми.
Майка ми прави неща които, не съм искала от нея и после казва, че всичко е заради нас.
Проблема е там, че от 3 години насам тя постоянно идва у нас и живее при нас , под претекст ,че идва да работи намира си работи и не остава за повече от месец на работа.  Опитвах всякак да й покажа, че не е желана у дома и че, вече е време да ме остави да живея, своя живот ( винаги се е опитвала да контролира и да се меси в живота ми ) .
Но не иска да си тръгне и не защото, не разбира а защото така иска,тя знае и разбира много добре и за това винаги се прави на болна , много е вулгарна непрекъснато хули всеки трудно е да я издържа човек , много е мързелива и непрекъснато е в леглото сякаш е болна на легло. Пред хората винаги говори , че ни помага че не може без нас ,както и ние  без нея ( което изобщо не е вярно аз я издържам напълно, само цигари не й купувам,  когато я няма не й звъня, тя звъни за чуе децата ) .
Пред хората и навсякъде се прави на жертва , прави се че е болна постоянно ходи на лекар приема и купува лекарства които не пие , казва че й е зле от тях .
Единственото което не съм опитвала, това е да я изгоня директно,  защото съм желовит човек и ме е срам, защото все пак ми е майка а смятам че това е крайно неуместно и доста грубо и си мисля трябва ли да се стига до там?!
Всякакъв разговор с нея води до кавги и искарва всички около себе си виновни .
Живее в свои измислен свят ( може би тук трябва и психолог , но тя е добре )
Вече не издържам моля ви за съвет приемам всеки съвет и всяка критика.

# 1
  • ...на безопасно
  • Мнения: 3 021
Ангажирай мъжа си с отпращането й. Той не и е роднина, а и няма да имаш угризения.

# 2
  • Мнения: 30
Ще пробвам дано пък стане 😥

# 3
  • Мнения: 8 844
Здравейте имам проблем, които от години не мога да реша.
На кратко ще ви разкажа, моята история майка ми и баща ми се разделиха когато бях на 12, от тогава тя се грижи за нас(мен и по малкия ми брат) и имахме тежък живот. Никога не съм се разбирала с нея , имало е и моменти в които сме се разбирали.
Тя винаги ми натякваше , че заради нас страда и е нещастна и винаги се прави на жертва.
На 18 се омъжих и вече имам 2 деца, мъжа ми е много добър човек и винаги мълчи за всичко, стига всичко да е наред и да няма проблеми.
Майка ми прави неща които, не съм искала от нея и после казва, че всичко е заради нас.
Проблема е там, че от 3 години насам тя постоянно идва у нас и живее при нас , под претекст ,че идва да работи намира си работи и не остава за повече от месец на работа.  Опитвах всякак да й покажа, че не е желана у дома и че, вече е време да ме остави да живея, своя живот ( винаги се е опитвала да контролира и да се меси в живота ми ) .
Но не иска да си тръгне и не защото, не разбира а защото така иска,тя знае и разбира много добре и за това винаги се прави на болна , много е вулгарна непрекъснато хули всеки трудно е да я издържа човек , много е мързелива и непрекъснато е в леглото сякаш е болна на легло. Пред хората винаги говори , че ни помага че не може без нас ,както и ние  без нея ( което изобщо не е вярно аз я издържам напълно, само цигари не й купувам,  когато я няма не й звъня, тя звъни за чуе децата ) .
Пред хората и навсякъде се прави на жертва , прави се че е болна постоянно ходи на лекар приема и купува лекарства които не пие , казва че й е зле от тях .
Единственото което не съм опитвала, това е да я изгоня директно,  защото съм желовит човек и ме е срам, защото все пак ми е майка а смятам че това е крайно неуместно и доста грубо и си мисля трябва ли да се стига до там?!
Всякакъв разговор с нея води до кавги и искарва всички около себе си виновни .
Живее в свои измислен свят ( може би тук трябва и психолог , но тя е добре )
Вече не издържам моля ви за съвет приемам всеки съвет и всяка критика.

Положението ти е ужасно. Просто й кажи, че не е част от вашето семейство и затова не може да стои постоянно у вас.

Последна редакция: сб, 12 сеп 2020, 13:09 от Ън

# 4
  • Мнения: 2 003
Като начало - научи се да не се поддаваш на манипулациите й. Когато се оттървеш от чувството за вина, ще прогледнеш и ще спреш да си жалостива. В теб все още живее малкото момиченце, което иска да е обичано и признато от майка си. Погледни на нея като на възрастен човек, от позицията на вече порастнала жена и се запитай такава ли трябва да бъде една майка?!
  Когато отговориш сама на себе си на този въпрос и приемеш, че вече си порастнала и можеш да продължиш напред - тогава вече ще можеш да отрежеш и спреш и манипулациите и хленченето и вичко.
  Това не става лесно и понякога е нужна намеса на психолог. Като начало опитай в темата на Людмил Стфанов - тук в Семейни отношения.

# 5
  • Мнения: 8 988
В теб е проблемът, ти не си успяла да наложиш граници. И трябва да бъдеш директна и непоколебима. Иначе, ще си развалиш семейството. Ти трябва да избереш едно от двете - или оставаш дете, или възрастен човек с отговорност за собствените си деца. Няма място за такова съвместно съжителство.
Наистина отиди на психолог да ти помогне, има си техники и начини, те тъкмо с това се занимават. Проблемът ти е разрешим.

# 6
  • Мнения: 159
Сядате заедно с мъжа ти и й казвате да се изнесе, друг начин няма. В това няма нищо лошо и не трябва да се чувстваш виновна.

Тя има ли си свое жилище?

# 7
  • Мнения: X
Майка ти има ли си свой дом иначе? Какво ще стане ако по телефона й кажеш, че с мъжа ти вече не желаете да се самонастанява в дома ви (но по телефона още преди да ви е цъфнала на прага)? Вероятно ще се разсърди и ще се фръцне за дълъг период, но от това ще има полза - ще е сърдита и няма да ви безпокои. Едва ли ще се домъкна с все дисагите ако преди това сте й заявили, че не я искате, нали? И просто трябва твърдо да отстоявате тази линия на поведение и да не се поддавате на никакви манипулации, които със сигурност ще опита. Тук да поясня, че не става въпрос да се държите грубо с нея, а просто с твърд, нетърпящ възражение тон да поставите граници, касаещи вашето семейство и вашия дом. Идеята да поговориш с психолог е чудесна и според мен направо належаща.

# 8
  • Мнения: 2 039
Отървете се от чувството за вина.Вие сте голям човек и имате задължения към съпруг и деца.Добър е съвета да вмените ролята на "Лошия" на съпруга.
Имам опит с манипулативен родител и ще ви кажа ,че няма да е лесно.Трябва да бъдете твърди и категорични.Разбирам,че сте в чужбина щом отсяда при вас.Ако си намери работа ,следващия път и наемете някъде стая.

# 9
  • София
  • Мнения: 8 004
Опитвала ли си да кажеш в прав текст, че би искала да си тръгне? Ако не разбира от намеци, редно е да се каже в прав текст.
Не бих ангажирала мъжа да се разправя с нея, а просто авторката да си постави условията недвусмислено.

# 10
  • Мнения: X
Авторката каза, че майката прекрасно разбира, че е нежелана, но не й дреме. Явно разчита, че дъщеря й и зет й са твърде мекушави и никога не биха предприели драстични мерки

# 11
  • Мнения: 6 242
С такъв човек се процедира по следния начин:
Първо се намеква, после се натвърдва, ако все още няма резултат, се придава и начална скорост. Няма нужда от подробности, неща като "ама тя е болна, ама тя е загрижена, ама.... не знам си какво" са само евтини манипулации. Да си отива у тях си, със сигурност си има жилище и няма да живее под моста, в работоспособна възраст е, може да се издържа. Може да и се помага дали финансово, дали с грижи като има нужда, но останалото- да търпиш такова чудо в дома си, че и да му се подчиняваш, е чиста проба безумие.

# 12
  • Мнения: 4 244
Къде живее брат ти? В предишния ти дом? Той семеен ли е? Има ли вероятност и той да не иска да живее заедно с майка ви и тя да не знае къде да се свърти? Защото вече пречи на децата си.
Не бих се учудила, ако при майка ти се установи депресия, съдейки по това, което описваш - лежи, чувства се болна, не може да се справи с работа за повече от месец. Докато се е грижила за вас е била мобилизирана, а сега има нужда от помощ. Според мен нещата не опират до парите, които ѝ даваш. От друго има нужда. Думите ѝ пред външни хора, че ви помага, са просто израз на желанието ѝ да бъде полезна наистина (според силите ѝ), да бъде нужна някому.
Така виждам аз нещата. Добре би било да сте отделно, но не прекъсвайте връзката с тази, която ви е родила и отгледала (в един период и сама). Потърсете психологическа помощ.

# 13
  • Мнения: 30
Опитвала съм да говоря с нея по много начини и винаги с добро , понякога съм била и груба . Не бих искала да прекъсвам врътката си с нея все пак ми е родител а и само нея имам като близък човек . Работата е там , че тя се възползва от това , на мен ми е трудно да я изгоня направо защото все пак сме имали тежък живот.
Има си и дом а брат ми живее при приятел тои не е семеен . Именно за това се обърнах към вас за да намеря някакво решение . Благодаря на всички за съветите , искрено съм ви благодарна.
Опитвах и да я накарам да си намери партньор в живота, но тя е толкова капризна, че и най малкия недостатък да има един човек тя го зарязва на момента. Извинявам се незнам как се отговаря на всеки по отделно нова съм в сайта.

# 14
  • Мнения: 746
От написаното майка ти изглежда да е проклет, инат човек, но дали тази проклетия не е вследствие на това, че се е развела с баща ви още докато сте били малки с брат ти и се е наложило сама да ви отглежда. Това може и да и се е отразило, щом казваш и че сте имали тежък живот като цяло.
Не искам да я оправдавам, все пак не я познавам, но възможно ли е да се чувства по някакъв начин пренебрегната от теб и брат ти, а все пак ви е отгледала сама и сега да чувства някакъв яд от типа на "ето, аз ги от гледах, грижих се за тях, а те сега показват раздразнение от присъствието ми, не ме искат..."
Струва ми се, че сегашното и поведение е малко като на дете, може и да и се иска сега тя да е детето, за което някой да се грижи и затова така да се държи, да търси внимание по този начин.
Ти най-добре познаваш майка си, но дали трябва да късаш връзка с майка ти. Сега и ти имаш деца, ако един ден децата ти не искат да те виждат и се чудят как да се отдалечат от теб-дали ще се почувстваш добре.
Но пък казваш, че с нея на глава не можеш да излезеш. Помисли вариант, който да е удобен доколкото е възможно за всички страни.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт