Напълно те разбирам 
Нашият татко също постоянно е на път, не за толкова дълго, но за месец-два го няма,връща се да 2 седмици и пак заминава
Първата бременност си я изкарах сама,беше един месец с мен след раждането и пак замина..........Сега пак така,ще си изкарам и тази бременност сама, плюс грижите за малкият батко, и повярвай ми,никак не ми е лесно,защото сме сами
Всичките неща около къщата,пазаруването,колата,сметките,ремонтите,когато сме болни,когато сме тъжни - винаги сме сами......Аз нямам право да се отпусна(а как ми идва нанагорно понякога,само аз си знам
), защото трябва да се грижа за Алекс........ Много ми е трудно вечерите,сутрините,почивните дни,когато имам нужда нашият тати да е с нас,мама да си почине малко,тати да направи кафе на мама и да го донесе в леглото.....но,уви-мама си прави всичко,и се старая да бъда весела и усмихната,за да може Алекс да не усеща самотата ми
Но, тати трябва да работи,за да можем да се чувстваме сигурни и независими, мама се старае да се справя с всичко, никак не ми е лесно,предполагам и на теб ти е така, но ние сме си ги избрали татковците, и на нас се пада тежката задача да съхраним семействата си, да дадем на децата си цялата си любов, и да не забравя ,че ние поне сме си с децата, а те са съвсем сами-ни жена,ни деца..........Бъди силна,знаеш че не си сама, и важното е когато сте заедно,как си изкарвате,защото има много семейства,които са неразделни,но не особенно щастливи......... А и погледни го от хубавата страна - така нямаме време да се караме с тях, а само да се обичаме
Нашият татко също постоянно е на път, не за толкова дълго, но за месец-два го няма,връща се да 2 седмици и пак заминава
Първата бременност си я изкарах сама,беше един месец с мен след раждането и пак замина..........Сега пак така,ще си изкарам и тази бременност сама, плюс грижите за малкият батко, и повярвай ми,никак не ми е лесно,защото сме сами
Всичките неща около къщата,пазаруването,колата,сметките,ремонтите,когато сме болни,когато сме тъжни - винаги сме сами......Аз нямам право да се отпусна(а как ми идва нанагорно понякога,само аз си знам
), защото трябва да се грижа за Алекс........ Много ми е трудно вечерите,сутрините,почивните дни,когато имам нужда нашият тати да е с нас,мама да си почине малко,тати да направи кафе на мама и да го донесе в леглото.....но,уви-мама си прави всичко,и се старая да бъда весела и усмихната,за да може Алекс да не усеща самотата ми Но, тати трябва да работи,за да можем да се чувстваме сигурни и независими, мама се старае да се справя с всичко, никак не ми е лесно,предполагам и на теб ти е така, но ние сме си ги избрали татковците, и на нас се пада тежката задача да съхраним семействата си, да дадем на децата си цялата си любов, и да не забравя ,че ние поне сме си с децата, а те са съвсем сами-ни жена,ни деца..........Бъди силна,знаеш че не си сама, и важното е когато сте заедно,как си изкарвате,защото има много семейства,които са неразделни,но не особенно щастливи......... А и погледни го от хубавата страна - така нямаме време да се караме с тях, а само да се обичаме
