Имам нужда от съвет/книга как да се справя с това поведение?

Тандури, много ти е вкусен никът. Май не всичко става по книги. Чела съм много, но запомних думите на докторката. Никакво внимание на бебето - то трябва да е подсушено и нахранено. Доста време отдели да ми обясни това - Излизай на разходки с голямото, малкото е добре и на балкона. Цялото внимание на голямото. При мен беше по-сложно - 1то момиче, 2то - момче. Майка ми държеше да я вземе при нея, да не се буди нощем. Не я дадох. Първите дни ставаше с нас, да преобличаме бебето. После се наложи да й купя количка със собствено бебе - може да звучи смешно, но дори тези пари за мен бяха проблем. Наричаше го Мърляв, мръсен, защото се е наакал.

Това правех долу-горе и първата година ревност нямаше, но ела да видиш сега - малкото вече е над годинка и иска цялото внимание, а баткото се чувства недооценен и отхвърлен. Макар че аз му обръщам внимание, но по различен начин от бебето, и той явно не може да възприеме това. Иначе се обичат двамата.
Моята надежда е, че ще отмине, но ще следя темата за адекватно предложение.

Имам си един в къщи, същия.
Когато родих бебето беше почти на три. Лежах в болницата около седмица и той ми беше сърдит и не искаше да ме вижда. Това поведение което описваш си го имаме и ние, но ние сме от по-строгите и всяко неспазване н правилата следва наказание. Не мисля, че е емоционално наранен, сега като пропълзя бебето и започна и тя да прави бели разбра, че правилата са за всички. Не се страхувай да го наказваш, но с любов. Детето винаги трябва да знае, че е обичано!! Децата на тази възраст с и без братя и сестри се мъчат да привличат внимание и да става на тяхната.
За мен много е добра книгата на Джеймс Добсън "Да възпиташ момчета", там той говори, че психиката на мъжете и жените е различна и към едно момче трябва да се подходи по различен начин. Можеш да я намериш в Християнската книжарница на Цар Симеон 45. Той е много добър психолог и има доста книги за възпитание и семейство.
Желая ти успех!!

Същия проблем е в къщи. Само дето още не е дошло бебето. Цецо го тресе абсолютна лигня от около месец. Започна да ни удря и двамата, крещи и мрънка постоянно за всяко нещо. Питам:
-Искаш това?
-Не!
-Добре!
-Искааамм!
-Е, нали каза, че не искаш?
Мълчание нацупено.
-Питам последно, да или не?
-Пфуу!    Досадно му е до го питам даже 
Чупи всички играчки. Като ме удари, веднагически се светва какво е направил и идва да целува удареното място. Казвам му, че трябва да ми се извини и че съм му сърдита. Извинява се.
Започва да усеща, че няма да бъде центъра на вселената вече, макар наистина да не страда от липса от внимание и обич в къщи. В градината абсолютно примерен, играе с децата, сърди се като го взема рано, иска да остава повече, не се цапа като се храни там, за разлика от в къщи, там яде по две порции, в къщи три хапки. За да ми привлече вниманието даже взе да се нааква в къщи нарочно!
И аз не знам какво да правя!

migito, за тази книга, сигурна ли си за автора, защото утре ще отида да я потърся?

Не знам, аз си мисля, че да не обръщам внимание на бебето не е решение или ако е решение е само временно.
Аз четох страхотна книга за ревността между децата ( ще ви пусна линк с темата, която бях пуснала по повода, ако на някой му е интересно), но за отношенията родител- по-голямо дете не се чувствам подготвена.
Аз честно казано не знам как да обръщам по-малко внимание на малкото сега, защото заради жълтеницата се храним на час, час и половина, каот сложим, че и изцеждам, докато сменя памперс и е дошло време за ново хранене. Няма как да го избегна това сега.
Мисля, че малкия се чувства обичан, но просто от време на време иска да се "уверява", че може да ни привлече вниманието.
Как да наблегнем на положителния стимул за добро поведение? А да включваме ли действие-последствие и ако да, до каква степен? А тайм аут? Ние използвахме досега похвата на Супернани с "непослушно място"  ( naughty spot) дали да продължаваме така или да опитаме нещо друго?
Ще се радвам на всякакви предложения!

Tandoori , давай линка
А на баткото обясни, че бебето е малко и безпомощно и има нужда от грижи. Помоли го да помага, не насила, обаче
Моя син така беше "оглушал" преди години, беше на 5, без да има ново попълнение вкъщи. Даже се притесних и го водих на ушен лекар Голям майтап. Просто си изключва човека, в смисъл "говори си, не ми пречиш"
Децата чуват избирателно.
Относно удрянето, то вероятно е реакция на появата на бебето. Бъдете твърди в позициите си, нека има правила за всички в семейството и да се спазват. Не го оставяйте да прави каквото си иска, покажете му границите, още повече, че децата имат нужда от тези граници, иначе се объркват още повече.
И не спирайте да му показвате, че го обичате , без да го глезите прекалено.

А при нас му казват "thinking chair"...
Аз също ще следя темата.Ние сме си трима,но поведението на сина ми не е по-различно.Аз го възприемам като неговия начин да ме "накаже".Наблюдавам същата разлика в поведението му към мен и баща му.Понеже с баща си прекарва по-малко време,когато са заедно го слуша повече.А с мен е свикнал "да съм на разположение" по всяко време.И в първия момент,в който бях затрупана от повече ангажименти и не можех да му отделя същото внимание,започна да ме наказва с подобно държание.
Опитвам се да използвам положителните стимули (Примерно:Ако си прибереш играчките,ще отидем да купим нови стикери или книжка./Вместо:Ако не си прибереш дрехите,няма да гледаш детско филмче.)Тогава и детето сякаш остава с положителна нагласа.И мисля,че в тази възраст децата се поддават повече на изкушения,отколкото на закани.Не винаги работи естествено.

Къде мога да намеря подробности за похвата?
10Х

Тандури, сега като чета какво си писала, си давам сметка, че и при нас го имаше момента с "оглушаването". На мен лично много ми помогна книгата "Smart Love" на William J. Pieper. Тя не е конкретно за ревността, но дава друг ъгъл за обяснение на поведението на децата и начини за справяне. Много съм доволна

Елина беше равноправен участник във всичко покрай бебето.
Дойде с нас до болницата (не че беше нарочно...просто нямаше къде другаде да е:)), после ни взеха двамата с тати.
Когато се прибрахме, в първите часове ми беше сърдита, защото не и давах да си играе с Диана като кукла, но след това се обяснихме какво е това "бебе" и как се борави с него.
Разказах и как и тя е била толкова малка, показах и снимки и винаги когато е поискала да правим заедно бебешките неща съм казвала ОК, въпреки, че понякога си беше голяма лудница...при къпането особено, но пък погледнато от страни е забавно...та се опитвах да гледам малко отстрани на цялата работа:)

Не знам дали това поведение е реакция към малката.
Много три годишни го правят. Според мен си е просто период..някакво бунтарство такова.
И при Елина го имаше, но ние не сме от много деликатните когато става дума за удряне...
Има си неща, който са забранени и това е едно от тях. Реакцията ни винаги е моментална..според случая, но така че да разбере колко е недопустимо това.
Когато започне да оглушава...оглушавам и аз.

За мен беше важно тя да разбере, че появата на още едно дете в къщи по никакъв начин не променя отношенията ни или пък нормите, които са били преди това.

Успех!!!
Знам, че ще намериш начин щом го търсиш:)

Tandoori честито попълнение  
...бих ти предложила практическо решение, но не знам дали е осъществимо при вас, предвид (вероятно) отдалечеността ви от фамилията. Колкото и нелогично да изглежда на пръв поглед - ако временно включиш още едно дете в семейството (братовчед, приятелче, което да ви погостува няколко дни или често да присъства за някакъв период) - баткото ще се "прегрупира" в правилния лагер   т.е. вероятно е на другото дете още по-малко да му се иска да се съобразява с бебето, и твоето момченце ще получи импулс да го предпазва и защитава, да се изфука, че е батко...ще разчупиш този модел на съперничество и малкия ще се усети като важна част от фирмата, т.е. семейството. На този етап може би е рано...не знам...може би като дойде времето за активни разходки, ще ти е по-лесно да го направиш. Децата искрено си завиждат едно на друго за братчетата и сестричетата. Моят например иска 7 братчета и 2 сестричета  . Засега  

Леле, майско майче, ти си станала двойна мама, а аз чак сега видях!
Да ви е жива и здрава момата с прекрасното име!
Специални поздрави на Калинката!
 

Аз нямам опит с ревнуващо дете, но искам да ти кажа, че нашето момче се държи по същия начин като Калин и като Цецо на Афродита. Както казва Реза, не е задължително да е от ревност. Може пък да е по-добре да се опиташ да не обясняваш всичко с ревността и наличието на второ дете. Така ще погледнеш по-обективно на отделната ситуация и да реагираш само спрямо нея.

да,този е авторът. Имам я книгата, но не ми направи кой знае какво впечатление. Може да се изказвам много смело и самохвално, но нещата, които прочетох, си ги знаех и отпреди. прегледай я, преди да я вземеш.

Ето линка:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=82218.0
Ако някой намери книгата на БГ, да каже как се казва, защото и други хора ме питаха, ама нямам идея дали  преведена. Аз поне не успях да я намеря.
А за удрянето, случи се еднократно и определени ние реагирахме веднага, защото такова поведение си е недопустимо отвсякъде.
Много ми хареса " говори си, не ми пречиш" 

Добре, с този похват( на положителните стимули) не мислиш ли, че има риск в последствие малкото да не иска да реагира, освен ако не получи нещо в замяна? ПОнякога и аз го използвам, но винаги се притеснявам да не се обърне срещу мен в последствие.
Като че ли аз предпочитам действие-последствие ( т.е ако не направиш еди какво си - последствието е еди какво си, а ти си избери)

Във всички книги на "супернани" го има описан похвата. Доколкото знам ги има преведени в БГ 

Непременно ще я погледна, даже още сега си я поръчвам .
Благодаря ти!   

Аз се опитвам да правя точно това, което казваш ти в началото.
Направи ми впечатление това, което казваш "За мен беше важно тя да разбере, че появата на още едно дете в къщи по никакъв начин не променя отношенията ни или пък нормите, които са били преди това. ".  От една страна аз искам същото, но от друга си мисля, в крайна сметка появата на нов член на семейството все пак променя много неща, можем ли да искаме от детето да реагира по същия начин? То самото се променя, ние се променяме, нашето семейство като цяло.
Работи ли това при вас?

Ами да ти кажа той и сега е много фокусиран над това да я пази, т.е аз някакси не виждам някаква отрицателна промяна по отношение на нея. ПОмага да се грижим за нея, прегръща я, целува я, чете и приказки Непрекъснато се хвали, че е голям батко на бебе Ели, обаче към нас има промяна.
Иначе имаме тука едно детенце, което можем да включим както казваш, ще помисля по въпроса.

Благодаря за хубавите пожелания! 
Това за обективното поглеждане наистина е добър съвет Благодаря!

Абсолютно сигурна съм Джеймс Добсън, има и други книги за възпитание на деца, помоли жената да ти ги покаже всичките, много са любезни няма да ти откажат, може да си харесаш и някоя друга. Препоръчвам ги категорично!!! Човека е много добър психолог.

Това намерих в Амазон-а:

Smart Love by Martha H. Pieper
   
The Smart Love Parent: The Compassionate Alternative To Discipline by Martha Heineman Pieper and William J. Pieper
   
Smart Love: The Compassionate Alternative to Discipline That Will Make You a Better Parent and Your Child a Better Person by Martha Heineman Pieper and William J. Pieper

Коя от тези всичките имаш ти?

Ние практикуваме когато е непослушен да го лишаваме от неща които обича : "Щом  правиш това няма вафла, няма да се гледа филмче, няма да отидем на люлките...", а ако се държи много зле го пращаме в другата стая за известно време. Това за него е голямо наказание, защото много обичаме да сме всички заедно. Но за всяко дете нещата са различни, има деца които обичат да стоят сами и пращането в другата стая да не е наказание например.

А при мен вторият похват не действа.Синът ми се заинатява като магаре на мост.Според мен процесът е двустранен.Един-два пъти ще получи награда.Следващият път,когато го помоля да си прибере нещата,сигурно пак ще си поиска.Въпросът е да не изчакваме това да стане навик,а да извъртим нещата така,че следващият път,когато примерно ми поиска дъвка или да му прочета книжка преди заспиване(съвсем невинни искания от ежедневието ни),аз ще изисквам от него.Мамо,искам приказка.-->Добре,но нали знаеш,че първо трябва да си подготвиш дрехите за утре и да си измиеш зъбите. Тоест,тогава вече го учиш,че нищо не може да получава даром.Дори и за приказката преди сън трябва да направи нещо.Вярно,че рискът е голям,но тук е изборът на родителя,какви "награди" да предоставя.Не е задължително да са материални."Купуването" го дадох само за пример.Децата ни също непрекъснато изискват нещо от нас.Но и те трябва да знаят,че това,което получават не им е даденост.Някъде бях чела тези препоръки и там ги сравняваха с дресировката при животните (първо скачаш-после захарче,но не и заплаха за наказание;това съвсем общо казано,разбира се).
За мен наистина е важно,как "представям" исканията си пред сина ми,защото при наставническото "Направи това,защото иначе..." той започва само да вика или да се тръшка.И поне при моето дете също е важно,аз да започна с него действието.Може само да отворя шкафчето му и да прибера там две книжки или пръснати маркери и той се включва.Но е истина,че всеки родител търси най- верния подход към точно неговото дете.За резултатите ще си говорим и обсъждаме след 20 години,а дотогава само ще се надяваме...

Да, така съм по-съгласна . Аз явно не съм разбрала от първия постинг. Останах с впечатлението, че само материални стимули използвате. Иначе и аз го правя това ( особено с приказките преди лягане).
Между другото днес за втори ден оставаме самички тримата ( аз и двете деца) и Калин се държи значително по-добре, въпреки това си мисля, че трябва да намерим начин за преодоляване на това " търсене на внимание" без да прибягваме до някакви груби мерки.

Последната. Забравих да ти пиша, че са я издали семейно. Просто при мен търсачката намери само това. Аз имам българското издание, а сега се снабдих и с немското, че татето нещо искал да се образова (малко подир дъжд качулка, ама...)

Благодаря ти    исках да съм сигурна за автора, защото нали има и Фисхю Додсън, да не стане объркване. Купих си я вече, започвам 

Така е, аз имам негова книга - Смелостта да възпитаваш - има я на български. Другата, която търся е Детето със силна воля, но я няма в книжарниците.
Афродитта, ти коя книга откри, не можах да стигна до постихга на migito. 10Х

Не забравяйте, че в тези книги има описани и т.нар. отрицателни възнаграждения, т.е. наказания. Те също трябва да се прилагат ( с мярка и без засягане на личностното достойнство на детето, и когато то се е провинило, де ), за да действат положителните възнаграждения.
И пак всичко да е с мярка

Знаеш ли, аз май ще взема втората, защото е по- ново издание ( от Февруари 2005), а пък ми се струва, че просто е разширено издание на тази от 1999.
Сега се сетих, че имам една друга книга, дето би могла да е полезна, но просто съм забравила:
http://www.amazon.com/Raising-Your-Spirited-Child-Perceptive/dp/ … =UTF8&s=books

 Не знам дали я има в БГ, ако я има нека някой пусне линк и как се казва. Аз още днес ще прегледам (че я четох отдавна и не си спомням), но ми се струва, че ще е полезна по въпроса.

Още по-добре, че е разширено издание. Те загубените германци чак сега преведоха последната. А в България отдавна е изчерпана - позната е под заглавието "Мъдрата обич".

Не знам от мен ли знаеш за нея (помня, че сме я обсъждали), но на мен ми е като Библия. Родих се откакто я открих и за деца с темперамента на моите, особено сина ми мога да кажа, че е единствената истинска книга! Преди това, а и все още много харесвах "Мъдрата обич". След тези 2 книги просто нямам какво истински ново и "правилно" да прочета в другите, затова почти съм спряла да ги гледам.
Няма я на български за съжаление, аз масово раздавам моето копие.

А за твоята ситуация, определено смятам, че е нормално и има малко или никак общо с бебето. Поне, ако съдя по нашият опит.
Дали са ти хубави съвети, а и ти си страхотна мама, така че знам, че с малко търпение и време това ще отшуми 

Ако имаш време, погледни тук:

http://www.eileenkennedymoore.com/kids.htm

Книгата се казва: "What about me? 12 ways to get your parent's attention without hitting your sister". Не съм я чела, но има супер ревюта. Вчера бяхме на фестивал на книгата и авторката раздаваше автографи и правеше проекти за децата. Трите й щерки - плътно до нея (коя помага - коя се гушка).

Здравей, Tandoоri!
Съвет не мога да ти дам, тъй като не съм изпитала подобно нещо.Ние си имаме само едно детенце(за сега), а и още не сме стигнали вашат възраст.Но като гледам какво пишеш, мисля че книгата на Д-р Фицхю Додсън "ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ" ще ти е от полза в случая - най-малкото, за да разбереш какви промени и поведение са характерни за определената възраст.А книгата, която горещо мога да ти препоръчам е на Д-р Рос Кембъл "ДЕТЕТО - КАК ДА ГО ОБИЧАМЕ ИСТИНСКИ"(това е основата на възпитанието, според мен).Този  автор има една друга книга, която все още не съм открила "Деца в опасност".В нея се разглежда въпроса за гнева на детето и как то да се научи да се справя с него.Може да потърсиш и в тази насока - не изключвай варианта, че датето може вътрешно да ви е ядосано за нещо.
Дано по-скоро намерите решение на проблема и всичко да си иде по местата.Успех!

Мерси Албенче, ще я погледна.
А иначе малкия си "отпуши" ушите  Явно е било нещо временно 

Анжелина, книгата е "Да отгледаш момчета".
Тандори, от как сме в къщи и аз се включвам в отбора на запушените уши
също и всичко, което прави е напук и на обратно