Ето я и следващата публикация в Лекс.бг по въпроса:
https://news.lex.bg/%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%bb%d0%b8-%d0%b4 … 1%82%d0%b2%d0%be/
Аргументите в полза на "не може" са свързани И с това, че детето приема винаги по опис и на теория няма как да бъде увредено от приемането, може само да има полза и отказът от тази полза може да се окаже съвсем истински "отказ от права", в пълния смисъл. Но ако таксите и разноските са за сметка на наследника (детето), а не на наследството, и са високи - ето възможна вреда.
![Wink](/img/emojis/faces/wink.png)
Другата теза е - наследството само по себе си не е "право" в смисъла, който има предвид СК, и при очевидно превишаване на пасивите над активите е безсмислено приемане по опис и е допустим отказ - разбира се, с разрешение на съда. Тук може да се възрази: а ако не са били известни всички активи и се появят данни за нов, след като вече има отказ?
![Wink](/img/emojis/faces/wink.png)
Във всички случаи би било добре да се уреди изрично това, разбира се, за да няма неясноти.
В техния случай, на авторката, оставам с впечатление, че те не са искали да се отказват, защото земята покрива размера на задълженията. Или греша?
Иначе за голямо дете, което наближава 18, не виждам проблем просто да изчака да навърши 18 и да се откаже лично - ако преди това не е подадена молба за приемане по опис, де. Това извън случая в темата.