ДЕЦА! - проблем за работодателите!

Така е.
Аз по същите причини не съм работила вече 9 год. и имам 2 деца. В момента търся работа. Пускам СV-та наляво и надясно, обаждат ми се 30-40% от фирмите. Отивам уверена и със самочувствие, започвам едно убеждаване, че децата ходят на градина, има кой да ги гледа и не са никакъв проблем. Явно се справям, защото от повечето места пак ми звънят. Но мен не ме устройва обикновено- ангажираност през почивните дни, започват в 8 или работят до 10... На едно място ме устройваше идеално работното време, но заплатата беше доста под минималната Но да ти кажа с повече упорист се намира. Пък и с това ходене по интервюта с времето така се ошлайфаш, че винаги имаш готови отговори на всеки въпрос
Ще намерим работа Не всички работодатели са такива цербери
Аз имам нещо като скрит коз- имам предимство пред по-младите момичета... вече съм родила деца и не ми предстои тепърва излизане в майчинство, а на тях може да им се случи във всеки момент

Рени е права (особено за това последното).
Все пак през майчинството жената също трупа опит.
Много от нас (останала съм с такива впечатления от форума) по време на майчинството си не спират да работят, изкарват още някоя специалност и т.н. (примерно, аз претендирам, че за вече близо 3 г. вкъщи съм напреднала много повече - изкарах 2-ра магистратура, имам още 1 ниво на гръцки, работя 2 неща от вкъщи), а и опитът с децата е неимоверен (реакция при непридвидими ситуации, оцеляване под стрес  и др.).
А и фактът, че децата вече са на градина, е достатъчно силен коз, че се оправят сами (какво означава "щели да боледуват и да си вземаш болнични" - то и без да има човек деца може да си урежда болнични през седмица, а за децата може да имаш бавачка, баби и т.н.). Един вид вече имаме родени и що-годе отгледани деца и няма да отсъстваме по бременност и майчинство (а и в някои страни нямат право дори на интервю да се интересуват дали имаш или планираш да имаш деца - това е част от неприкосновеното лично пространство).
А относно заплащането на труда в БГ, не ми се коментира - имам познати със солидно образование, престижно звучащи професии и хубави длъжности, които за същите тези длъжности получават буквално смешни суми. Но... това е въпрос на политика и дано от другата година нещата се пооправят (реално по света би трябвало с моето образование да вземам парите, които сега изкарвам от 3 места, само с 1 работа на 8 часа и на никой да не ми държи сметка имам ли деца и колко са големи), ама какво да се прави .

много ми хареса това!

Ами така е бе хора. Вие ако сте работодатели и имате нужда от сигурен човек да ви работи, няма ли да предпочетете да НЕ Е мама с  дете в ясла? Поставете се на мястото на работодателя преди да се възмущавате. Лично право си е на работодателя да назначи когото си иска. Приемете, че и работодателите имат права, не само вие

Така е. Работодателят има права! 
Ама аз също имам такива! И ако по закон ми се полага да мога да си взема болничен при нужда, то кой има право да ме ограничи в това?
За себе си мога да кажа, че не смятам да си вземам болнични за щяло и нещяло. Мъжа ми работи на смени, а и майка ми също може да помага когато детенцето е настинало и трябва да е вкъщи. Ама ако сина ми е сериозно болен (не дай Боже ) и работодателя ми прави проблем  ако трябва дори и ще напусна, защото семейството ми винаги е на първо място.
Та в този смисъл- да не би работодателя да очаква да предпочета работата пред детето си? И ако "не толерират" болнични, аз какво... да прелитам като пчеличка от работа на работа?

Защо пък да не е мама с дете в ясла?
Това не винаги означава, че ще е постоянно в болнични. Имам позната, която няма ни дете (т.е. вече детето й е голямо), ни коте, но пък има позната лекарка и е перманентно "болна". Имам и много познати мами с малки деца, които отсъстват от работа само ако дечицата им са наистина сериозно болни (иначе ги гледат баби, прабабаи, бавачки и др.).
Дори според мен една мама с малко дете би била по-отговорна към работата си, защото за нея работата е сигурност и доходи и би й било много по-трудно често да си сменя работодателя. Един човек без ангажименти гледа основно собствените си интереси, нужди и дори прищевки и му е много по-лесно да поизостави "досадните задължения" и да не се старае много-много.
Че като сме с малки деца, да не би да не трябва да работим и задължително ли трябва да сме по 24 ч. с отрочетата си?!
Нещо логиката на работодателите ми куца  .
Пък и всеки нормален човек боледува. Дори мамите май боледуваме по-рядко, защото покрай хлапетата не можем да си го позволим като екстра  .

А и лично за себе си, откакто работя (вече 7-8 г.), съм ползвала болнични само през бременността (трябваше да лежа) и пак работех от вкъщи. Т.е. не съм зачезвала от работа без уважителна причина и не бих го правила, а понеже на този етап нямам намерение да бременея поне 10-тина години, значи съм перфектния кандидат за работа  .

Аз не мога да проумея защо всички смятат, че именно майката ще ползва болнични, ако детето й се разболее - нали има 2-ма родители?! В нашето семейство и мъжът ми ползва болнични и гледа Мони, когато се наложи. Двамата преценяваме ситуацията - когато единият е в невъзможност да отсъства от работа, тогава болнични взема другия. Защо всичките болнични трябва да се трупат на 1 човек?! Естествено, че на работодателя няма да му е приятно, ако служителят му отсъства перманентно.
А това за бременността и болничните е много вярно - постоянно стават злоупотреби! Не говоря за случаите, в които се налага да се лежи, най-често се вземат болнични просто така, "да си почине от стреса" бременната - а после по цял ден се разхожда и седи по кафетата. Ако съм работодател, не бих толерирала такова поведение, нито бих търпяла такава служителка. Предварително ще знам, че когато същата се върне на работа, след като си изкара пълното майчинство, ще намери начини пак да получава болнични, като този път оправдание ще бъде детето.
Когато бях на интервю на настоящата си работа (преди 5 г.) ме попитаха "Планирам ли да имам деца в скоро времи?", на което отговорих съвсем откровено - "Не и в близките 2 години, но след това - да!". Взеха ме на работа, а аз действително изчаках 2 години, преди да почнем с опитите за бебе. След това не са ми правили никакви проблеми по отношение на отпуски, майчинство и болнични.
Коректност и от двете страни е необходима!

Това е доста крайно. По тая логика дай да не назначаваме и жени в детеродна възраст с по-малко от 2-3 (или може би 4?) деца. Също и татковци с малки деца, и, разбира се не и хора над 40 примерно, щото там също има риск да ги хванат разни болежки...... Не мисля, че е правилно и редно да се прокарва паралел между детето в ясла и това доколко даден човек е сигурен. Малко са майките, които не са си направили сметка, че ходейки на работа няма да имат възможност да отсъстват за всяко кихване на детето. Другото е теория на вероятностите - винаги може да се случи работодател да попадне на некоректен служител (както и обратното)...

   
   Подкрепям пенелопа. И при нас са злоупотребявали някои момичета - започва работа, работи един - два месеца и    Взема си болнични всеки месец и след това е в майчинство 2г 
   Ако сте работодател ще я вземете ли после пак на работа? И не е ли нормално, като назначавате  друг на нейното място  да попитате за деца и всичко друго от което сте си патили 
   Относно болничните - при нас, всеки, който има нужда си ги ползва. Отпуска си имат и лятото и зимата.
   Не   Предпочитам майка с малко дете, което ходи на ясла, отколкото млада госпожица, която може всеки момент да забременее 
   

Не приемам нито злоупотребите с болнични, нито презумпцията, че една работеща майка е в ущърб на работодателите. На мене лично ми харесва как са уредени нещата в САЩ - по време на интервю нямат право да ти задават въпроси от личен характер, така че това дали ще казваш имаш ли или нямаш деца си е личен избор.  Аз казвах, след като ме вземат на работа.  Когато една майка реши да работи, тя прави максималното за предварителната подготовка - напр. къде ще са децата, когато тя е на работа, и кой ще ги гледа, ако са болни. На мене лично работодател не ми е правил проблем да си остана у дома за някой и друг ден с болно дете, но все пак се старая да доказвам, че майчинството не дава ефект върху качеството на работата ми.

  Иса,мисля,че по този въпрос ти е отговорено точно и така е в цял свят.Минаваш изпитателен срок,ако ставаш получаваш и съответното заплащане,а не мизирни стотинки ,с които просто не можеш да живееш.И каква е ползата да си върхът след като получаваш 100 лв,че отгоре на всичкото и претенции за деца.За сведение ,когато всичко протича нормално, не е необходимо да се излиза в болнични по време на бременността.Защо някои излизат през цялата бременност?Елементарно:Първо защото някои имат проблем и второ и да работят и да не работят взимат 100-200 лв /200 са си направо много/.Да не говоря,че работодателя не плаща болничните и не виждам къде са му загубите.
                      А по въпроса за САЩ няма да коментирам колко болнични ползвам или колко време съм по майчинство .Ще кажа само едно : След като българка живееща там може да си позволи детегледачка от БГ целогодишно и и поема всички разходи /не говоря за екскурзиите ,на които са я водили за да опознае страната  а тя не е колкото БГ/ и са и плащали заплата на месец ,толкова колкото тук и е годишната  СЧИТАМ,ЧЕ СА СИ РЕШИЛИ ТЕЗИ ВЪПРОСИ И РАБОТОДАТЕЛИТЕ НЕ СА УМРЯЛИ ОТ ГЛАД като са наели майка с дете на 1г 7 м.
                    Да дадат на майката /добър работник разбира се / заплата ,която може да осигури стабилен човек за гледане на детето и и няма да отсъства.А то не става "с трици маймуни да ловиш",че отгоре на това да плача,че работодателя трябва да търси заместник.Тези,които познавам /работодатели/ и са дали добро заплащане на подчинените си са напълно спокойни,че служителите им си пазят мястото и намират кой да се оправя в къщи с деца и почистване.
                    Така,че не виждав връзка между майчинството и "лошата работа",а по скоро между мизерното заплащане на труда на майката и желанието на работодателя да те превърне в зависим слуга.
           

По въпроса за САЩ, Didia: някои работим точно колкото да покрием таксите за частна детска градина на децата поради липсата на държавни такива. Знаем, че започваме "отначало" и нямаме особени претенции за заплащане. Водим на екскурзии само себе си. Е, не стигаме чак до такова разточителство да ходим всяка година в България  . И все пак работим. Въпрос на мотивация.

Напълно съм съгласна!

Би трябвало да има закон, подплатен със солидни глоби, който да забранява на работодателите да задават въпроси за семейно положение /съпруг, деца, планове за деца и т.н/


Така най-лесно ще се избегне дискриминационното отношение към бъдещите и настоящи майки

Няма никаква дискриминация! Просто всеки си гледа интересите!