Здравейте...
Пиша в този раздел, въпреки че не става въпрос за дете, тъй като тук са всички теми за това и тук могат да прочетат темата ми запознати/компетентни по въпроса потребители...
Аз съм на 25+ години, но се боря с някои проблеми още от дете, но не знам причината за тях. Съответно винаги съм се чувствала виновна (и ми е било вменявано такова чувство чрез критика) за различията си и това много се отрази на самочувствието ми и живота ми.
До пубертета съм била 1:1 с описанието за хиперактивност и дефицит на вниманието, като съм чела за това, се разпознавам на 100%. След пубертета до сега всичко е точно, както описват ХАДВ при възрастни.
И като дете полагах огромни усилия да доближавам поведението си възможно най-близко до "нормалното", просто винаги съм била много чувствителна на критика и най-вече на самокритика. Отделно имах и строги родители и също по времето, когато бях ученичка, всички се водеха еднакви и всичко по-различно се водеше личен избор.
Писала съм и СИД и аутизъм, защото има и още, което наподобява тези неща, макар и слабо.
Винаги ми е било много, много трудно да контролирам емоциите си, наистина е нещо фрапиращо и ми вреди. Другият проблем - прекалено силен звук за мен е болезнен, докато за другите е поносим, не знам дали е проблем със слуха или е СИД, нямам установени проблеми с ушите или прекарани заболявания. Също някои видове дрехи ме дразнят и не ги нося... ако съм с такива, може да изглеждам добре, но ще съм такова кълбо от нерви, че няма да има никакво значение как изглеждам.
И така цял живот, всеки ден съм водела невидима борба и война с тези неща. Като дете - да се удържа да седя мирно целия час, да съм средоточена... След това пак за внимание, организация. Отделно с "ураганите" емоции.
Всичко това ме е изтощавало, цялата ми енергия отиваше за това.
И когато, въпреки всичко, не съм успявала, съм била упреквана, все едно е въпрос на характер, личен избор и слаба воля.
И понеже наистина съм се борила с всички сили с всички тези физически причини и усещане, съответно не ми е личало /много/, съм била "съдена" като здрав човек и винаги в мен е имало чувство за вина, защото тогава и аз мислех, че е въпрос на воля. Но тази "борба" ми попречи да разгърна потенциала си, да постигна нещо и това много ми тежи...
Пиша в този раздел, въпреки че не става въпрос за дете, тъй като тук са всички теми за това и тук могат да прочетат темата ми запознати/компетентни по въпроса потребители...
Аз съм на 25+ години, но се боря с някои проблеми още от дете, но не знам причината за тях. Съответно винаги съм се чувствала виновна (и ми е било вменявано такова чувство чрез критика) за различията си и това много се отрази на самочувствието ми и живота ми.
До пубертета съм била 1:1 с описанието за хиперактивност и дефицит на вниманието, като съм чела за това, се разпознавам на 100%. След пубертета до сега всичко е точно, както описват ХАДВ при възрастни.
И като дете полагах огромни усилия да доближавам поведението си възможно най-близко до "нормалното", просто винаги съм била много чувствителна на критика и най-вече на самокритика. Отделно имах и строги родители и също по времето, когато бях ученичка, всички се водеха еднакви и всичко по-различно се водеше личен избор.
Писала съм и СИД и аутизъм, защото има и още, което наподобява тези неща, макар и слабо.
Винаги ми е било много, много трудно да контролирам емоциите си, наистина е нещо фрапиращо и ми вреди. Другият проблем - прекалено силен звук за мен е болезнен, докато за другите е поносим, не знам дали е проблем със слуха или е СИД, нямам установени проблеми с ушите или прекарани заболявания. Също някои видове дрехи ме дразнят и не ги нося... ако съм с такива, може да изглеждам добре, но ще съм такова кълбо от нерви, че няма да има никакво значение как изглеждам.
И така цял живот, всеки ден съм водела невидима борба и война с тези неща. Като дете - да се удържа да седя мирно целия час, да съм средоточена... След това пак за внимание, организация. Отделно с "ураганите" емоции.
Всичко това ме е изтощавало, цялата ми енергия отиваше за това.
И когато, въпреки всичко, не съм успявала, съм била упреквана, все едно е въпрос на характер, личен избор и слаба воля.
И понеже наистина съм се борила с всички сили с всички тези физически причини и усещане, съответно не ми е личало /много/, съм била "съдена" като здрав човек и винаги в мен е имало чувство за вина, защото тогава и аз мислех, че е въпрос на воля. Но тази "борба" ми попречи да разгърна потенциала си, да постигна нещо и това много ми тежи...
което сама разбираш, че няма нищо общо с това какъв човек си , а със самите тях. Всичко различно някои хора ги дразни, кара ги да се чувстват неудобно, но проблема си е в тях. Да се оправят тъпите нехранимайковци.