Публикувана: 29 ноем. 2020, 12:30 ч.
Последно мнение: 3 дек. 2020, 23:48 ч.

Възможно ли е ХАДВ, СИД, аутизъм или друго да остане незабелязано до зряла възраст

3 160
38
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да преодолея трудностите при усвояването на информация и поддържането на концентрация?
Как мога да се справя със своята свръхчувствителност?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да преодолея трудностите при усвояването на информация и поддържането на концентрация?
  
  Ако изпитвате трудности при концентриране и усвояване на информация, помислете за използване на упражнения за интеграция между мозъчните полукълба. Тези упражнения могат да включват различни техники за учене и обработка на нова информация. Чрез практикуване и усъвършенстване на тези умения можете да подобрите способността си да усвоявате ефективно информация. Ако срещате трудности при усвояването на информация и поддържането на концентрация, помислете за практикуване на упражнения за интеграция между мозъчните полукълба. Това може да включва различни техники за учене и обработка на нова информация. Посвещавайки време на себе си и усъвършенствайки тези умения може да подобри процеса ви на учене.
- Как мога да се справя със своята свръхчувствителност?
  
  За да управлявате своята свръхчувствителност, можете да използвате различни стратегии, като например избягване на ситуации или материи, които ви дразнят, използване на тапи за уши в шумни среди или избор на дрехи без дразнен. Работата върху самочувствието и приемането на себе си може също да помогне за справяне с тези предизвикателства.

29 ноем. 2020, 12:30 ч.

Мнения: 11

Здравейте...
Пиша в този раздел, въпреки че не става въпрос за дете, тъй като тук са всички теми за това и тук могат да прочетат темата ми запознати/компетентни по въпроса потребители...
Аз съм на 25+ години, но се боря с някои проблеми още от дете, но не знам причината за тях. Съответно винаги съм се чувствала виновна (и ми е било вменявано такова чувство чрез критика) за различията си и това много се отрази на самочувствието ми и живота ми.
До пубертета съм била 1:1 с описанието за хиперактивност и дефицит на вниманието, като съм чела за това, се разпознавам на 100%. След пубертета до сега всичко е точно, както описват ХАДВ при възрастни.
И като дете полагах огромни усилия да доближавам поведението си възможно най-близко до "нормалното", просто винаги съм била много чувствителна на критика и най-вече на самокритика. Отделно имах и строги родители и също по времето, когато бях ученичка, всички се водеха еднакви и всичко по-различно се водеше личен избор.
Писала съм и СИД и аутизъм, защото има и още, което наподобява тези неща, макар и слабо.
Винаги ми е било много, много трудно да контролирам емоциите си, наистина е нещо фрапиращо и ми вреди. Другият проблем - прекалено силен звук за мен е болезнен, докато за другите е поносим, не знам дали е проблем със слуха или е СИД, нямам установени проблеми с ушите или прекарани заболявания. Също някои видове дрехи ме дразнят и не ги нося... ако съм с такива, може да изглеждам добре, но ще съм такова кълбо от нерви, че няма да има никакво значение как изглеждам.
И така цял живот, всеки ден съм водела невидима борба и война с тези неща. Като дете - да се удържа да седя мирно целия час, да съм средоточена... След това пак за внимание, организация. Отделно с "ураганите" емоции.
Всичко това ме е изтощавало, цялата ми енергия отиваше за това.
И когато, въпреки всичко, не съм успявала, съм била упреквана, все едно е въпрос на характер, личен избор и слаба воля.
И понеже наистина съм се борила с всички сили с всички тези физически причини и усещане, съответно не ми е личало /много/, съм била "съдена" като здрав човек и винаги в мен е имало чувство за вина, защото тогава и аз мислех, че е въпрос на воля. Но тази "борба" ми попречи да разгърна потенциала си, да постигна нещо и това много ми тежи...

# 1 29 ноем. 2020, 13:09 ч.

София
Мнения: 44 418

Възможно е да има нещо, но не трябва вие да си го определяте, а специалист.
Моят мъж със сигурност има лека дислексия, която са пропуснали, когато е бил в училище.

# 2 29 ноем. 2020, 13:26 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Всеки има някакво отклонение, кой по- слабо, кой по- силно.

Няма причина да се срамуваш или да чувстваш вина, че си различна, опознай себе си и се радвай на това, което си.

Обикновено очакванията на хората към другия са, да не им пречи Simple Smile

което сама разбираш, че няма нищо общо с това какъв човек си , а със самите тях. Всичко различно някои хора ги дразни, кара ги да се чувстват неудобно, но проблема си е в тях. Да се оправят тъпите нехранимайковци.

Обичам шантави хора Simple Smile

Различните хора, променят света. Може би ти си един от тези хора.

Ако обаче това състояние пречи на теб, иди на психолог, ще ти помогне да се справиш по- лесно с някои ситуации, да приемеш себе си, да спреш да се опитваш да отговаряш на очаквания.

И може би ще прецени, дали това състояние е пречка да водиш живота си, може да ти предложи да се прегледаш при клиничен специалист...

Успех!!!

# 3 29 ноем. 2020, 13:30 ч.

София
Мнения: 44 418

Много е важно да дадеш име на проблема си, затова отиди на специалист. Даже първо говори с личния си лекар.

# 4 29 ноем. 2020, 13:41 ч.

Мнения: X

Възможно е, психиатър би могъл да каже. Въпросът е ти какво очакваш от тази диагноза. Би ли се лекувала примерно, ако е възможно? Ще ти олекне ли, че не носиш вина за положението си, защото е вродено и не зависи от теб? Ще спреш ли да се самообвиняваш? Ако очакваш признание от другите хора или да спрат да те критикуват и да те съдят - за съжаление не ми се вярва да го постигнеш. Ще продължат.

# 5 29 ноем. 2020, 15:32 ч.

Мнения: 1 760

Гледах по едно предавне подобен случай. Жената едва на 35 разбира, че е аутист и то когато ѝ се ражда дете и вижда, че то има същото държание, както тя навремето. Положителното е, че тя не се опитва да го промени, ами проявява пълно разбиране. Така че, винаги има смисъл да се знае истината.

# 6 29 ноем. 2020, 15:32 ч.

Мнения: 692

Може да си HSP, Highly Sensitive Person, по това, което описваш без дефицита на канцентрация и хиперактивността. Може да имаш от няколко неща по нещо. Не е проблем . Не се опитвай да се впишеш в рамките на другите. Имаш качества, които другите нямат и можеш да ги използваш в твоя полза. Напр. хиперактивните са много работоспособни и вършат много работа и това ги прави желани на работното място. Имала съм такива колеги. Ами като те дразнят дрехи, не ги носи. И аз изглеждам добре в тясна пола и високи токчета, ама не се издържа така на работа и нося дънки и пуловер. Материи, които боцкат или са изкуствени не нося, колкото и да ми харесват. Ако те дразни шум, не ходи на шумни места.
Познавам хора, които избягват заведения заради шума, не могат да ядат, ако има музика в ресторанта. Други, които ходят през зимата със сандали, защото им е топло, не се вписват в стандартните групи, но пък са хипер интелигентни. Хората са различни.

Слушай себе си и собсвеното си тяло. Приеми се такава, каквато си. Имаш качества, развивай ги. Следвай себе си.

Какво точно ти е попречило да разгърнеш потенциала си?

# 7 29 ноем. 2020, 16:34 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Пиши в групата на специалистите, там има психолози, които могат да дадат по- добър съвет

# 8 29 ноем. 2020, 16:34 ч.

Мнения: 11

Да разгърна потенциала си ми попречи тази ежедневна борба да изглеждам "нормално". Просто почти всичката ми енергия отиваше за това. Отделно родителите ми изключително много държаха на "успеха в училище" и то по абсолютно всичко, и така не можах да имам хоби и да се развивам в нещо странично. Живеехме и в изключителна бедност и нямаше кой да се занимава да ми купува консумативи или да плаща уроци (още повече, че не съм имала някакъв талант/потенциал). След това - висше, но не уцелих специалността и не посмях да я сменя. Така пак "отложих" да имам хоби, бях заета да гледам как ще завърша, а и пак заради тежки финансови проблеми. Като малка много обичах да рисувам /въпреки че нямам талант/, но като ученичка спрях, тогава ме хвана депресия, след това не намерих мотивация да правя нещо, което е останало в детството и за което нямам талант, макар да ми харесва. Нямам никакви таланти или специални умения. А за нещата, които харесвам, е прекалено късно и трябват средства, които нямам. Мислех да уча графичен дизайн, но за кога, досега не съм учила абсолютно нищо в тази област и нямам понятие. Или фотография - професионалните апарати, обективи и т. н. са много скъпи, а и от това си нямам понятие. Снимам си с телефона (който също не е с кой знае колко добра камера) и това е... А и има разлика между това на човек просто да му харесва нещо и това да е много добър в него. А относно това, че не трябва да се опитвам да се "вписвам". За съжаление живата реалност е друга. Ако човек не е харесван от никого, няма да е достатъчно конкурентен за работа, или ако има нужда от помощ/услуга от приятел, а няма такива, изобщо това влияе на живота и начина, по който той протича и развива. Тук изобщо не става дума за това да се харесваш "на всички" или да оправдаеш очакванията на някого.
Не мисля, че който и да е лекар, дори и психолог, би обърнал внимание на такова нещо, вероятно ще ми каже просто да не мисля за такива неща и да имам повече самочувствие и такива. И наистина, макар и психолог, няма откъде да знае на мен какво и как ми е било...

# 9 29 ноем. 2020, 16:34 ч.

София
Мнения: 44 418

Не се самосаботирай! Ето, аз си поддържам Инстаргам профил, ей така, за кеф и хоби - снимам дрехи, аутфити, парфюми. Каквото - такова.

# 10 29 ноем. 2020, 17:45 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Отклонение, проблем, нормалност...
Спри да мислиш в подобни категории и не позволявай някой да те дефинира с диагнози.

За дрехите, шума и емоциите, Марси е права, това е висока чувствителност.
Избираш дрехи, които не те дразнят, за шума има тапи за уши.

Можеш да рисуваш и без много средства, не е задължително директно с графичен дизайн да започнеш, започни с молив да рисуваш, може като терапия да го ползваш.

Работи по самочувствието си!
Имам приятелка с дете аутист и родителите също ходят на терапия. Там са й казали, че и мъжът й има аутистичния черти, ама ей на, на висока позиция в мултинационална компания е.

Просто странностите си ги е използвал като предимства, не като препятствия.

Преди 30-40г не диагностицираха толкова много аутизъм и си има доста хора, които се оправят в живота и без да са минали през терапии. Не си сама!

Виж, възпитанието и подкрепата от семейството са много важни.
Евентуално и това ще трябва да отработиш с терапевт, ако смяташ, че сама няма да успееш.

# 11 29 ноем. 2020, 18:14 ч.

Мнения: 11

asyalein, от странности до странности има разлика. Аз не виждам как конкретно моите мога да ги "използвам". Факт е, че трябва да отделям от жизнената си енергия, за да ги преодолявам. Животът не е приказка и не е задължително всеки, който страда от нещо, да е "компенсиран" за това. Поне аз не съм.
Това за изискванията на родителите ми и за хобитата почти няма връзка с темата, единственото общо е, че ако не ми се налагаше да се справям с тези проблеми (за които е темата), вероятно щях да се справя с всички други външни обстоятелства, защото такива всеки има - едни или други.

# 12 29 ноем. 2020, 18:27 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

Напротив, изискванията на родителите ти в детството ти имат пряко отношение - фокусирала си се върху негативите си, нямаш самочувствие, не се оценяваш сама.

Хобито не е гаранция за щастие, успех и т.н
Аз хоби нямам, но имам супер много интереси и никога не ми е скучно!

Незнам какви са ти странностите, но мъжът на приятелката ми напр. има тяло тип круша, доста е заоблен в корема. Вместо да кашира по някакъв начин с дрехи това, доколкото е възможно де, той си купува дъждобран тип бояджийски костюм от една обща част с някаква малоумна шапка и така върви из Алпите 🤣
Не разбрах какъв цвят, но приятелката ми каза, че е приличал на минион 😆
Обаче не му пука!!!

# 13 30 ноем. 2020, 13:39 ч.

Мнения: 631

Нищо ти няма, че кой обича боцкащи дрехи или бузумно шумна музика освен пубертетите.

# 14 30 ноем. 2020, 18:32 ч.

Мнения: 692

По -конкретно би ли споделила какво се налага да правиш ежедневно, за да изглеждаш "нормално" та отнема чак толкова енергиа че не оства за нищо друго? С някакъв дефект ли си родена. Ако имаш такъв лекарите ще ти обърнат внимание.

Боже, толкова си млада, жовитът е пред теб и сега започва, а разсъждаваш като 70-80 годишна баба. Не търси пречки, а търси решения. Хората на по 50+ години завършват второ и трето висше и тотално сменят курса . Аз лично 3 пъти го смених. Емигрират в други държави и почват от нулата без език и признати квалификации.
А относно рисуването- не е необходимо да струва много. Има в толкова уроци. Един блок и акварели или акварелни моливи или дори обикновени моливи не струват чак толкова.

Препоръчани теми

Детето ми още не може да прогвори

Развитие на дете на 1 и 3 месеца

За сперидан

Нужда от детски ревматолог

Причина:

Причина: