Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Мнения: 11
marsie, отнемаше ми цялата енергия в ученическите и студентските години, когато можеше да имам и друг живот и да се развивам в нещо, а това е значителна част от живота. Сега точно биха ми попречили в определени ситуации, например ако заради тях не се справя с нещо или не мога да направя нещо, ще изляза виновна, защото никой няма да знае за тези мои "различия" (които са всъщност истинската причина).
Също например, нямам шанс някъде, където конкуренцията е голяма, например в голям град, в чужбина и пр. Имам работа единствено благодарение на това, че завърших нещо, което го няма в родния ми град и имах късмет, че търсеха човек с такава диплома.
За рисуването не става въпрос за финанси, а че нямам талант, тези неща ги споменах само, за да стане ясно, че нямам никакви специални умения, заложби и т. н., с които да компенсирам и пр.

# 16
  • соросоиден либераст
  • Мнения: 9 069
Защото си се втренчила в себе си, ти се струва, че на другите им е лесно. Няма такъв филм

Специално аз мога да кажа, че съм се чувствала като теб, ако не непрекъснато, то доста пъти

# 17
  • Мнения: 11
Ами например като дете мислех, че всички сме еднакви и всички имат същите трудности, усещания и т. н., но ги преодоляват с някаква (за мен) свръхчовешка воля и се чудех защо само аз нямам такава. Много по-късно разбрах, че тези "битки" ги водя само аз и чак тогава дойде обяснението за разликата в резултатите.

# 18
  • Мнения: 3 980
А какво очакваш от другите да направят за теб , ако разберат тези твои характеристики, които мислиш че имаш ?
Да не мислиш, че всеки ще се наведе да те погали и да ти даде път пред себе си , защото си безсилна и пр. ?
Глупости и половина. Колкото повече слабости показваш , толкова повече ще пострадаш. Мислиш, че безсилните ги носят на рамене и им постилят червени килими? Глупости. Седни на пътя и всички ще минат през теб и
ще те прегазят. Дам , после може и да кажат ах горкия, а може и изобщо да не се занимават с отминали неща .
Безсилието не е предимство, недостатъците не са оръжие, съжалението не е отстъпване на мястото.

Според мен прави колкото можеш, не се сравнявай, не се самосъжалявай, не очаквай да ти кажат @ох горкия@ ... карай си в твое темпо твоя си живот и не си го давай. той е безценен.
Успех.

# 19
  • Мнения: 11
Благодаря за коментарите ви, темата я написах, не защото планирам нещо да се промени, така съм си карала досега, така ще си продължи и занапред, просто исках да разбера дали съм единствената с такъв проблем на такава възраст и дали е нормално така да се развият нещата и така да се чувствам, предвид описаните обстоятелства.

# 20
  • Мнения: 434
Пак не отговаряш конкретно какво толкова ти черпи енергията. Дислексия ли имаш? Дикалкулация? Ако си  HSP може информацията която улавяш да те изморявя. Все пак си успяла да завършиш нещо. За всяко нещо има решение. Ако трудно четеш има програми, които ще ти го прочетат, ако трудно пишеш има програми с които диктуваш и текста е написан. Ако губиш концентрация, ами прекъсни и почни да вършиш нещо друго и после се върно обратно на първото. Не се бори с "недостатъка" ,  а ходи под ръка с него.
Повечето хора рисуват за удоволствие, а не защото имат талант, както и други неща - спорт, шиене, танцуване, пеене... абе каквото искаш. Ако нещо не е станало в един момент не значи че никога няма да се случи. Всичко зависи от теб. Познвам жена , започна да рисува на 65г. Няма талант, но и доставя удоволствие и така си преработва емоциите. Друг познат, пълен инвалид, парализиран от врата надолу. Управлява си стола с пръчка в устата и работи, да работи . По същия начин си управлява и копютъра.

Пречките сами си ги поствяме в главата.

# 21
  • Мнения: 11
Давам само като пример: Много по-бързо мога да разбера, запомня (и то трайно) нещо, ако го чуя или видя. Но много пъти неща се дават за самоподготовка. Във всички тези случаи на мен ще ми отнеме примерно половин ден за нещо, което иначе може да стане за минути. И това всеки път в такива случаи, в други случаи - друго.
Като студентка например, имах чувството, че ни преподават отзад напред, подробности, без първо основата. Никой друг от състудентите ми не споделяше същото мнение и нямаше такъв проблем. Също не мога да науча (тоест да ми останат като трайни знания) отделни, несвързани помежду си факти, или неща, които не мога да си представя конкретно и подробно. Да, може би много хора в някаква по-малка степен са така, но определено нещата, които са били голяма спънка за мен, за никой друг не са. Много пъти съм се оплаквала за нещо, но никой не споделя същото мнение.
Тоест на мен постоянно ми се е налагало да се "нагаждам" към неща, които за останалите са били като "направени точно за тях".

# 22
  • соросоиден либераст
  • Мнения: 9 069
И аз съм така цял живот

Несвързани факти няма смисъл да учиш

# 23
  • София
  • Мнения: 27 678
Аз помнв факти, но какво от това. За сметка нс това съм малко непостоянна и мързелива. Особено когато не съм работила дълго време, ми е трудно да се вкарам в работен режим.
Всеки, абсолютно всеки има затруднения. Ако не е едно, то е друго. Не си мисли, че на другите им е по-лесно и могат да огреят навсякъде.

# 24
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 15 371
При някои хора визуалният център в мозъка е по-активен, при други е друг. Щом не можеш да свършиш факти, за да видиш “общото” работи по синхронизацията на дясното и лявото мозъчно полукълбо.

Всеки се напасва и хаби за това ресурси. Кой повече, кой по-малко.
Успешното напасване е условие за еволюцията.

# 25
  • Мнения: 11
Тогава защо всички тези особености и трудности, които съм описала в темата, са дадени като "симптоми" на споменатите в заглавието диагнози, щом са нормални и много хора ги имат? И защо като чета за това, имам чувството, че се разпознавам и е точно за тези неща, за които винаги съм се чудила защо само аз съм така?

# 26
  • соросоиден либераст
  • Мнения: 9 069
Иди на специалист! Той ще ти каже

Около 30 лв. е цената, най- много 50

За един час, ще е достатъчно да опедели дали наистина имаш проблеми и диагнози

Последна редакция: вт, 01 дек 2020, 21:12 от Роузи

# 27
  • Мнения: 3 980
мен като ме заболи глава може да си помисля , че имам високо кръвно ... мога и да се оплаша за това.
какво очакваш ако си както предполагаш според симптимите ?
какво ще се случи с теб за по-добро например ?

# 28
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 15 371
Аз кой знае какви симптоми не прочетах.
Ок, за свръхсетивността разбрах.

Другото са според теб повечето усилия, които влагаш, сравнено с другите около теб.
За мен това не е симптом, а липса или неправилно прилагане на стратегии за усвояване или обработка на нова информация. Написах ти какво да правиш. Търсиш упражнения за интеграция на мозъчните полукълба.

За свръхсетивността също ти писаха и други потребители какво можеш да направиш.
С фунията не става. Трябва сама да направиш нещо.

Не всеки, който върви с поглед забит в обувките си, е аутист, избягващ зрителен контакт. Същото е и с твоите “симптоми”.
Да, имаш някакви трудности, но и всички ние имаме някакви. Въпросът е как гледаш на тях и какво правиш.

Ако смяташ, че една диагноза ще ти премахне проблема от раз, то мисля, че ще се разочароваш. Дори и да ти сложат диагноза, ти трябва да работиш по себе си, за да се “нормализираш” или по дипломатично -да станеш като другите, с които сега се мериш.
Същото важи и ако си без диагноза. 😁

Въобще, по-добре работи по самочувствието си, приеми се такава каквато си, обичай се! Започни оттам.

# 29
  • Мнения: 208
За СИД не знам, но за ХАДВ и аутизъм със сигурност отговора е НЕ. Подкрепям мнението на Бео.

Общи условия

Активация на акаунт