Дано да е така ,защото ако са бели провала ни е вързан в кърпа на първо време 
- Публикувана: 18 септ. 2006, 08:23 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2006, 19:43 ч.
Адаптация в яслата. Как?
Ще следя темата. И Емма тръгва на ясла след една седмица.
Отсега й говоря, че ще ходи на ясла, ще си играе с много деца, ще има различни и интересни играчки... Не знам дали си внушавам, но от два-три дни иска повече да се гушка с мен, сякаш разбира, че няма да сме заедно по цял ден
Отсега й говоря, че ще ходи на ясла, ще си играе с много деца, ще има различни и интересни играчки... Не знам дали си внушавам, но от два-три дни иска повече да се гушка с мен, сякаш разбира, че няма да сме заедно по цял ден
Предполагам, че тази асоциация е неизбежна, ако детето често е ходило по болници и особено ако са го дупчили и други такива гадости... Моята дъщеря, слава Богу, няма такъв опит и колкото и често да е ходила при лекарката си (млада, красива и винаги усмихната), я възприема много добре и не прави паралел между цвета на престилката й и каквото и да било друго на тоя свят 
Като не ходим при нея по цяло лято, чак й домъчнява и пита няма ли да идем да я видим, че може да й е домъчняло за нас 
А щом кихне или се удари и я държи малко по-дълго болката, важно заявява "Трябва да ме заведеш при д-р Груева!"
Но вие не се предавайте на отчаянието, което лесно може да обземе всяка майка във вашата ситуация! Децата свикват мног по-лесно, докато са малки. Опитите да се прати дете на градина на 4г. често са по-печални от тези да се преодолее една кратка криза на 1,5 - 2...
Като не ходим при нея по цяло лято, чак й домъчнява и пита няма ли да идем да я видим, че може да й е домъчняло за нас А щом кихне или се удари и я държи малко по-дълго болката, важно заявява "Трябва да ме заведеш при д-р Груева!" Но вие не се предавайте на отчаянието, което лесно може да обземе всяка майка във вашата ситуация! Децата свикват мног по-лесно, докато са малки. Опитите да се прати дете на градина на 4г. често са по-печални от тези да се преодолее една кратка криза на 1,5 - 2...
Еее... така погледнато, то детето всеки цвят ще научи, ако жената си има само в един цвят престилки... Не е ли всеки ден различна, то все ще я запомни с лошо Ако точно бялата е проблем, мисля, че наистина идва от ужаса от инжекции, бъркане в гърлото и др. подобни.
Помня колко мразех една сестра от поликлиниката, защото точно тя идваше да ми слага инжекциите. Като малко по-голяма установих, че живее наблизо и всъщност е приятелка с баба ми, но категорично отказвах да я поздравявам Най-големият кошмар преживях на "дърт заман" точно като пусках малкото на ясли. Оъивам с документите при директорката и тя ми казва "А, ето и г-жа Димитрова, тъкмо ще ви запозная" и ми представя едната от сестрите на ясленската група. Тази жена ми заприлияа на онази зла жена със спринцовката и аз се почувствах на 3 години. За мой срам. изпитах такава силна антипатия, че и до ден днешен ми е по-трудно да я приема и винаги разговарям с нея с някакво странно чувство. А даже и детето отдавна не е при нея, но пък си я обича и до сега...
Ако точно бялата е проблем, мисля, че наистина идва от ужаса от инжекции, бъркане в гърлото и др. подобни.Помня колко мразех една сестра от поликлиниката, защото точно тя идваше да ми слага инжекциите. Като малко по-голяма установих, че живее наблизо и всъщност е приятелка с баба ми, но категорично отказвах да я поздравявам
Най-големият кошмар преживях на "дърт заман" точно като пусках малкото на ясли. Оъивам с документите при директорката и тя ми казва "А, ето и г-жа Димитрова, тъкмо ще ви запозная" и ми представя едната от сестрите на ясленската група. Тази жена ми заприлияа на онази зла жена със спринцовката и аз се почувствах на 3 години. За мой срам. изпитах такава силна антипатия, че и до ден днешен ми е по-трудно да я приема и винаги разговарям с нея с някакво странно чувство. А даже и детето отдавна не е при нея, но пък си я обича и до сега...
Май си зависи от детето и от това колко е привързано към майка си.
Аз тръгнах на работа много рано - след 4 месеца и оставих Боян много малък на отглеждане при баба ми. Така той не се привърза чак толкова.
Когато тръгна миналата година, беше много спокоен. Свикна много бързо и плака само няколко пъти в началото. Сега от време на време се глези и не иска да става сутрин. Веднага обръщам другия край - "Тати ни чака с колата да ни вози". Реакцията е незабавна и винаги помага - скача като ужилен и бърза да излезе. Докато стигнем до колата, вече няма значение къде отиваме и е в добро настроение.
Аз тръгнах на работа много рано - след 4 месеца и оставих Боян много малък на отглеждане при баба ми. Така той не се привърза чак толкова.
Когато тръгна миналата година, беше много спокоен. Свикна много бързо и плака само няколко пъти в началото. Сега от време на време се глези и не иска да става сутрин. Веднага обръщам другия край - "Тати ни чака с колата да ни вози". Реакцията е незабавна и винаги помага - скача като ужилен и бърза да излезе. Докато стигнем до колата, вече няма значение къде отиваме и е в добро настроение.
Калина е от типа деца, дето, ако отидеш в тоалетната, реват пред вратата, докато не излезеш. Като си на зор е много разсейващо... 
С ужас си мислех как ли ще е на яслата. Днес беше за трети ден, обуваме пантофките и тя сама хуква към децата. Другите реват, тръшкат се, не могат да ги откъснат от майките им, а моята ми казва "чао" и забравя за съществуванието ми. Като я вземам, другите пак реват на вратата, чакат майките си, а моята си играе унесено и трябва госпожата да ми я доведе, защото иначе не ме забелязва. Вярно, тръгва си със същото желание, с което отива сутрин. 
Тези дни беше за по час на ден. От другата седмица ще я оставям за малко повече, 2-3 часа, а от по-другата за цял ден. Дано да свикне също толкова лесно.
Аз не говоря, че ще я оставям или, че отиваме на ясла, а че отиваме да си поиграем на едно място с много деца и нови играчки. Също така, когато я вземам,, винаги и нося по някое малко подаръче- гризки, бисквитки, книжка, малка играчка, балонче, дрешка или просто откъснато цветенце.
(Е, тъй като сме за трети ден, засега само книжка, гризки и дрешка.)
С ужас си мислех как ли ще е на яслата. Днес беше за трети ден, обуваме пантофките и тя сама хуква към децата. Другите реват, тръшкат се, не могат да ги откъснат от майките им, а моята ми казва "чао" и забравя за съществуванието ми. Като я вземам, другите пак реват на вратата, чакат майките си, а моята си играе унесено и трябва госпожата да ми я доведе, защото иначе не ме забелязва. Вярно, тръгва си със същото желание, с което отива сутрин. Тези дни беше за по час на ден. От другата седмица ще я оставям за малко повече, 2-3 часа, а от по-другата за цял ден. Дано да свикне също толкова лесно.
Аз не говоря, че ще я оставям или, че отиваме на ясла, а че отиваме да си поиграем на едно място с много деца и нови играчки. Също така, когато я вземам,, винаги и нося по някое малко подаръче- гризки, бисквитки, книжка, малка играчка, балонче, дрешка или просто откъснато цветенце.
(Е, тъй като сме за трети ден, засега само книжка, гризки и дрешка.)
Дъщеря ми нямаше никакъв проблем с адаптацията, ходи с голямо желание! Всяка сутрин обаче, докато пътуваме към яслата, двамата с баща й и обясняваме, как това е поредният страхотен ден, в който ще се забавлява с децата. Пляскаме с ръце и викаме щастливо 
, в резултат на това , тя така се въодушевява , че едвам я удържам...... Бяга към вратата и вика, че децата я чакали 
!
, в резултат на това , тя така се въодушевява , че едвам я удържам...... Бяга към вратата и вика, че децата я чакали !
София ходи една седмица на ясла и естествено легна болна,но не това ме притеснява .Забелязвам много странна промяна в поведението й -сякаш е друго дете.Почти не се усмихва,непрекъснато е кисела или направо си плаче и не се отделя от мен дори за миг.През нощта се буди със страхотен рев и не можем с баща й да я успокоим по никакъв начин.Честно ви признавам ,че съм доста притеснена.Никога няма да си простя ако една ясла и нанесе психична травма.......ако трябва ще се откажа от супер примамливото предложение за работа което имам ,но ще си гледам детето у дома.
fofi Ние бяхме по същия начин от две седмици ходене на ясла, не се усмихваше, реве яко, изпада в истерии СТРАШНА РАБОТА
И това от втората седмица, едната г-жа е много гадна и мисля, 4е вси4ко идва от нея
Става насън, вдига матрака и реве 
Много депресирана Аз също много се притеснявах, в 4етвъртък и беше последен ден, в4ера по4ти цял ден не е говорила, днес е много по добре 
И това от втората седмица, едната г-жа е много гадна и мисля, 4е вси4ко идва от нея
Става насън, вдига матрака и реве Много депресирана
Аз също много се притеснявах, в 4етвъртък и беше последен ден, в4ера по4ти цял ден не е говорила, днес е много по добре
В яслата на дъщеря ми в Плевен нещата са решени така - от горе, тоест - позволено е в първите дни майката да седи с детето докато то свикне... И на място се решава колко дни да стои - някои по-дълго - седмица две, други по-малко. Аз бях там две сутрини...И то за по час - видехме ли я, че се заиграва аз тайно излизах и идвах да я взема на обяд... първата седмица няваше проблем - плачеше само ако децата я бутат или и се радват, но не от самата ясла... на втората осъзна, че ще я оставям и почваше да мрънка още като види сградата и така още две седмици... но не е имало големи драми и сълзи - в момента, в който я оставях - лелите я грабваха и забаламосваха с игра и тя спираше да мрънка... самите лели разказваха, че много страда за мен, но тихичко такова, с никой не се заиграваше може би повече от месец, седяла си в едно ъгълче, играела с играчки, но не дава на никой да я пипне.. И може би след около два-три месеца вече стана друг човек - играе с децата, активна е в заниманията и т.н. Аз съм много да се въведе този подход с постепенното свикване във всички ясли. така и майката постепенно се откъсва от детето и не страда толкова... Аргумента на тези, които са протев това е, че другите деца като видят, че детето е с майка си вйтре се сещат за своята и почват да мрънкат ... Но аз не забелязах такова нещо във времето, в което седях там... Децата по-скоро ми се радваха, идваха да се закачат и т.н.
fofi, аз съм била така като малка с яслата - и до голяма степен е заради неподходящ подход на лелите! В яслата, за която по-горе разказах отношението е наистина човешко - гушкат ги, успокояват ги, забаламосват ги, заиграват ги.... а като малка съм била адски плачлива след ясла - дърпала съм си ръцете и съм викала - махнене ги махнете ги, изнервяла съм се за всяко нещо.. Говори с жените, обясни им, че детето е по-чувствително и че мн зле преживява нещата, ако може да са по-човечни и да и обърнат внимание...