За границите

Първия провалил се родител (че и полуграмотен  , на Вие с членовете ), макар всичките граници за които сте споменали да са били и в моите приоритети, макар детето ми като малко да е било 1000% послушно и добро. Не знам пубертет, осъзнаване или му е "дошло времето", но всичко е с рогата напред и така и не се установява диалог м/у нас. Приемам съвети от други майки на 9 годишни. Аз бях до тук... 

За малкия ми син не знам какво да споделя, освен, че е като сянка на сестра си и всичко се копира 1:1 от нея. А тя, че не е "цвете", вярвам разбрахте всички. С 2 думи - пълна какафония в нас. 
Оплаках се 

Та Анде - правилата (границите) не са това, което са! Нямам какво друго да кажа  , след 9г. стаж, като родител.

Същото е и при нас.
А за последното - купихме DVD и по филмче, две на ден се гледат вече там- преди на копютъра ги гледаха и ставаше страшно. Не могат и двамата да се наместят пред компа, карат се, бутат се. С два компютъра сме у дома и понякога и те не ни стигат на тримата. Та мъжа ми мъкне и служебния лаптоп като има работа.  

Шани, запиши я на някакъв спорт.........там учат на постоянство, дисциплина, пък и ще сио изкарва енергията извън къщи

- яде се само в кухнята, на масата, седнала на стол - Това се получава от само себе си. Всички ядем заедно.
- не се ходи бос вкъщи - Гледам да го спазвам. Но живеем в къща и ходенето бос в кухнята и коридора наистина не е добре. Виж в нейната стая- проблем няма.
- яде се в точно определен час- С +/-30 мин го спазвам. С правото да пропуска ядене, ако  иска
- ляга се в точно определен час- Тук обаче съм почти безкомпромисна. В 13.30 на обед и в 21.30 (+/-15-тина мин ) заминаваме към нейната стая. Може да заспи и след 1 час, но знае, че вече трябва да си е леглото. Дори няколко пъти този месец каза, че няма да спи следобед, но знае, че между 13.30 и 16 ще си лежи или чете нещо.
- когато мама каже "обличаме се и излизаме", няма мрънкане- Това не го спазвам, но нашите излизания са само за нейна разходка. Ако каже, че не иска да излиза, а иска да рисува в къщи- няма проблем.
- преди да започнеш нова игра, прибери си играчките от предишната.- Опитвам се от скоро да го прилагам. Примерно- ще гледаме филмче, когато си събереш моливите от пода.


Явно ще си взема и аз тази книга, щом има толкова положителни мнения за нея

Последното важи и при мен.
Много се тутка по улиците, но пък и ние рядко вървим, така че не ми е проблем. Предвижваме се с кола, ако вървим пеша значи сме излязли на разходка и я оставям да си се влачи и мотка.

така е по принцип, но аз се плаша от Големия спорт: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=127306.20

а се оказва, че и клонинг ми е нужен.

Отделила съм едно шкафче в кухнята с безопасни вещи, в което да си рови, докато аз мия и готвя на спокойствие. Счупи навремето една стъклена купичка, но направих от това урок: "Внимавай с това. То е от стъкло. Като онази купичка, която счупи. Спомняш ли си? Може да нараниш някого."
За книгите знае още откакто взе да се изправя: "Това са книгите на мама. Твоите са на онази лавичка."
От същия период е и дружбата с цветята. Галя ги пред него. и казвам: "Това са цветя. Те не се късат, а се милват или миришат."
Засега не сме имали проблем с тези вещи вкъщи, на гости или в градинката.

Шани,
имате ли сред роднини и познати тийнейджърка, която харесваш? Някое умно, добро и оправно момиче, което би могла да помолиш да й бъде нещо като наставница (е, казано с други думи)?
Според мен момата ти има нужда да се потопи в своя си свят, да играе малко по неговите правила и критерии, да оспори авторитета ти, който е бил вся и все - тъкмо защото е бил такъв и тя няма опит извън него.

Миаля, че е изпуснала всички шансове за големия спорт..........

Границите най-общо Isa ги е формулирала чудесно. Всичко може да влезе в някоя от тези три категории.

А по-конкретно границите при мен са:
абсолютни граници :
1. Не се ходи никъде без мама.
2. На улицата се върви или за ръка, или от вътрешнтата страна и до мен.
3. Слуша се само мама. Ако аз не разреша нещо, то не се прави независимо кои и колко деца го правят.

Разтегливи граници (допускат отклонение при нужда):
- ляга се не по-късно от 22ч
- преди да излезем, прибери си играчките (преди да започнеш нова игра -това майка ми понякога го казва, защото я дразни под обсипан с играчки, мен-не)  
- не се хабят мокри кърпички, тоалетна хартия, салфетки, вода..
- не се улива пода с вода

За другите граници на Анда:
- яде се само в кухнята, на масата, седнала на стол - не.
- не се ходи бос вкъщи - не. Лятото-да, като застудее - не (ама не слуша). Ходеше и боса по улиците лятото.
- яде се в точно определен час - не. Яде се 3 пъти дневно.
- когато мама каже "обличаме се и излизаме", няма мрънкане - Е това ми е огромен проблем. Все има друго виждане за облеклото. Или се заиграва с нещо в последния момент. Фръцвам се и и` казвам, че тръгвам, а тя като се оправи да заключи и да отиде сама на ясли. Разпищява се и дотичва. Но защо все да стигаме до това? Тук ако някой ми даде съвет

Някои неща стоят на високо, но всичко ако желае може да разгледа внимателно. Препарати и лекарства са достъпни, но знае за какво са и не ги пипа.

Темата ми допада много, но сега нямам време за дълги обяснения
Чакайте по-късно включване

Като прочетох заглавието на темата и веднага се ситх за една книга- "Да възпиташ син". Авторът говори за гриниците  /огради ги нарича/, които поставяме на детето, като разглежда подобно кога и как да ги използваме съгласно възрастта на детето. Разделя ги на пет вида, накратко ето неговото обобщение:
- словесни уговорки- рядко се налага напомняне като и двете страни проявявт стремеж да спазват уговорките.

- ограда от колове - няпомнянето е достатъчно за да се спазват ограниченията, наложени от родителите. Детето от време на време чувства нужда да прескача оградата и затова има нужда от леки последствия и договаряне.

- гумена стена - не може да си поставя само ограниченията, затова някой друг ги определя вместо него. Нуждае се от нещо , от което да отскача за да се чувства в безопасност и да ес научи на отговорност. Последствията са с по-голямо въздействие.

-тухлена стена - необходими са строги последствия за да се спазват ограниченията. Има нужда от"оформяне" иначе ще изпадне в беда или ще се изложи на опасност.

- железни решетки- риск за самия себе си или за някой друг .

В този смисъл тезиинтересува ме колко мами прилагат граници като:
- яде се само в кухнята, на масата, седнала на стол
- не се ходи бос вкъщи
- яде се в точно определен час
- ляга се в точно определен час
- когато мама каже "обличаме се и излизаме", няма мрънкане
- преди да започнеш нова игра, прибери си играчките от предишната са някакви правила, които ние опитваме да наложим, според традициите и стила на семейство. Някой от тях са просто за улеснение, а други с цел възпитаване на отговорност. Аз не прилагам голяма част от тях, защото такъв е стилът в моето семейство, няма такова нещо като ядене и сън под час или пък на определено място. Аз не го правя и не мисля, че трябва да го налагам на децата си. Задължения и правила обаче трябва да има, за всеки член - според възрастта му.Например, който яде извън кухнята сам си прибира чинията и остатъците от храната.

Олее, много дълго стана.
А ние по принцип за границите ли говорим или за всекидневните правила, които налагаме на децата си?

- яде се само в кухнята, на масата, седнала на стол
- не се ходи бос вкъщи
- яде се в точно определен час
- ляга се в точно определен час
- когато мама каже "обличаме се и излизаме", няма мрънкане
- преди да започнеш нова игра, прибери си играчките от предишната


Това като в казарма ми звучи...ако се спазва стриктно

Не знам колко е възпитателно, но ние почти всяка сутрин ядем бонбона шоколадова, която иначе не й давам и така тръгва. Всеки път носим и някоя играчка, която да чака в шкафчето.

ами... не знам, преди няколко дни една приятелка с доста по-голяма дъщеря ми говореше колко добре се чувствали децата, като им поставиш граници.
И понеже аз граници от рода на "не пипай в контакта, не удряй хората" съм поставила, замислих се дали нямаше предвид "режим" от този тип, за който все говори майка ми.

Когато бях малка, наистина се ядеше винаги на масата, след като си си измил ръцете, цялото семейство е седнало и някой каже "приятен обяд"(вечеря, закуска). След вечеря ни пращаха в леглото, а с ужас си спомням как трябваше да си подреждам бюрото и играчките (под вдигащо се легло от момента, в който преляха от кошовете си.

От една страна... наистина съм се чувствала стабилна и сигурна, ако и да съм мрънкала доста. Вселената да се продъни, тези правила си важат... тоест чувствала съм, че има някакъв ритъм и че нашите контролират ситуацията (ако и да не е било така).
От друга страна... от момента, в който излязох от вкъщи, съм живяла без пантофи, без час за хранене, час за лягане, с трохи пред компютъра и доста разхвърляно. Този режим не ме е възпитал, де.