Издразних се адски...

Мога само да съжалявам ревнивите жени...
Така се съсиспват много връзки..
Дано и с твоята не стане така..

Може и да има доза ревност, но по-голямата част от това, което изпитвам е обида.

ревността си е съвсем нормално чувство и не мисля, че има хора, които не биха я изпитали в подобна ситуация

До сега четох цялята тема, и направо . Започвам от сватбата, така се ядосвам все едно ми се случва на мен. Добре поканили го човека на сватба и той отива, но въпросната дама не знае ли за твоето съществуване , мисля че в такива случаи се дава покана за двама. Освен че той те пренебрегва заради нея, май и тя се е взела много на сериозно.
  Мисля, че е крайно време да се запознаете. Тя трябва да види нагледно че приятелчето и от детските години вече, не е свободен мъж!

Сутринта отново се сетих за случая на Касиди и пак се ядосах. Сега ще се опитам по-хладномислещо да пиша. Всяка от нас има приятели мъже - е, не всички имаме за най-добра приятелка мъж, но си имаме приятелчета. Хайде сега, тези които защитават мъжа на Касиди, да се замислят - колко пъти техните приятелчета са пренебрегвали жените или любимите си заради тях - например - да си чукнат среща с вас в единственият ден в седмицата, когато могат да са с гаджето/жената си. Или - колко пъти в седмицата излизате сами с приятелката си мъж, при условие, че и двамата имате семейства. ....  Мисля, че още на прословутата сватба той е издъни зверски - постави т.нар. си приятелка над жена си ... Приказки от рода на ... що да не си пият кафето хората, що да не си приятелстват и колко е лоша ревността  - са преливане от пусто в празно. Касиди, ти не ме познаваш и е по-лесно да ти кажа нещата по този начин. Защото знам, че бих намразила приятелка, ако чуя от нея това, което ти пиша. Проблемът тук не е "пусни мъжа, за да го задържиш до себе си". Не е ревността в основата, а както самата Касиди пише - обидата, незачитането. Мъжът ти или е останал в 5-ти клас, или е забравил, че жената, която трябва да ухажва си ти. В тоя живот не е нужно да има още едно разбито семейство. Написах ти каквото мисля, защото смятам, че заздравяването на твоето семейство не минава през примиренчеството и мрънкането всеки път, когато си пренебрегвана. Пътят ти ще си го намериш, не си губи достойнството. Извинявайте за дългия постинг

Малко съмнително ми се вижда това негово повевение

Сега не четох цялата тема признавам си без бой 

Но прочетох първия пост и последната страница.

Моето мнение е следното:

Касиди ревността е нормално човешко чувство, към моят мил съпруг съм изпитвала ревност, само от една жена и то изречението беше  че не ме бил заслужавал и те можела повече да му даде.Научавах за тяхните срещи, след като са се състояли. Това беше доста отдавна може би преди 7 години  отдалечиха се постепено като виждаше да мен колко ми е приятно и в едни момент вече не подържаха връзка. В интерес на истината, нищо не направих или казах, просто показах че ми е неприятно.

НО съм била и от другата страна, момичето просто ревнуваше че познавам толкова добре гаджето му/ мой много добър приятел/ че имаме на какво да се посмеем двамата на отминали дни, познай какво стана, просто приятеля ми  уговаряше срещите, така че тя да не присъства, това не е от мен, а от него, а и в интерес на истината предпочитах отколкото да ме гледат злобно. Да аз съм за бои, ама направих всичко което ми е по силите, нямаше отговор от другата страна.    В интерес на истината и тя съумя да го отдели от мен 

Струва ми се, че главно проблемът идва от там, че той не ви е запознал и явно отказва да го направи. Това внася съмнение в отношенията ви и май именно това те дразни. Предложи му направо да ви запознае или пък го накарай да излезете заедно, като и тя вземе приятеля си /ако има такъв, ако няма - да се подсети да поработи по въпроса, щото твоят мъж е вече зает/

Интересна гледна точка Да, точно като мен възприема взаимоотношенията ни, понякога дори много по-сериозно отколкото самата аз.

И моя има една такава, дето не ме познаваше още и ме поучаваше посредство смс-и. Уж нищо, ама все при нея ходеше. Болна била, отивал да я види, врата си навехнала... Един път като отидох във фризьорския салон той пак при оная хукнал... Че и на сватбата искаше да я кани, като знае, че я презирам... Сега нещо има затишие, та не знам дали се научи да се крие по-добре, или верно са прекратили вижданията. По-добре да не знам.

Хм, сигурно ще се пръсна по шевовете в такава ситуация. Аз бих разбрала къде е срещата и бих изшвърчала натам. Ще мина случайно (естествено, той ще разбере че е нарочно и ще се разправяме у дома), но поне ще се запозная с нея и все си мисля, че по поведението й бих разбрала крие ли се нещо или не. Или поне ще оценя конкуренция ли е или не.....

Може безумно да ви се стори но в подобна ситуация мисълта ми тече в посоката - ок след като е така бъди щастлив .Щом не е  добре с мен няма чувства и тнт нека поне да бъде добре макар и с друг човек в крайна сметка какво мога да променя аз но тук говоря за по- различна ситуация .Сигурна съм Kasidy , че няма от какво да се притесняваш - пример ти давам веднага съседката ревнуваше страшно от приятелка на съпруга си .Дори се случи така че тя беше на работа  а приятелката  беше с мъжа и вкъщи и тнт .Беше побесняла изневери му в  малко по- късен период .Искаше да го изгони момчето се стопи плачеше .Батални сцени някакви .Та моля те не се измъчвай той я приема по- съвсем друг начин отколкото си мислиш сигурна съм.