Първата любов ...

  • 3 625
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 2 381
Изясни си какво точно очакваш от този човек,и дали той може да ти го даде.Да не се окаже,че това са илюзии,които ти подклаждаш със спомените от преживяванията ти тогава.Не смесвай нещата.
Обстоятелствата са промнени,действащите лица  също - не сте само двамата.
Отговори са на въпроса :Обичам ли мъжа си?
Отговорът се крие в теб.Успех   bouquet

И аз мисля така. Докъде ще стигнете с първата ти любов сега - зависи от теб. Наистина тя ръжда не хваща, но не винаги си заслужава...

# 16
  • Мнения: 3 537
Според мен всичко е минало и трябва да си остане в миналото!

# 17
  • Мнения: 431
Ключовата дума тук според мен не е "първа любов", а "женкар". Сама го определяш като такъв, спри се и помисли малко. Явно го бива да върти жените, знае какво и как да каже, знае как да изглежда и умее да се прави на влюбен, защото това топи женското сърце. За него отношенията ви вероятно са игра, ти си плячката. Такива мъже не се променят, за какво ти е такъв? Ще му ударите един секс, явно нещата с тези чести срещи отиват натам, а после какво? Ако на теб ти стига, давай напред. Прецени си риска добре.

На твое място бих прекъснала веднага всякакви отношения с него, никакви срещи, телефони, смс-и и обяснения. Приятелство с този човек няма как да имаш, поне на този етап! Сложи една голяма точка - каквото е било, било. Няма връщане назад.

# 18
  • Мнения: 4 806
Лизбет, право в десятката (според мен).
Миналото си е минало и нека там си остане.
Имаш мъж, когото уважваш, а той се старае. Какво повече можеш да искаш? Секс? Ами то си е нагон, нищо повече. Посърби, посърби, та премине.
Имаш дете. Какво ще стане с него, ако нещата придобият драматичен обрат?
Казваш, че бил женкар. Какво бъдеще имате? Представи си сценария "и заживели щастливо" и няма ли да се стряскаш с повод и без, дали сега не обработва някоя с меки колене от сластни думи?

Взимай се в ръце. Прекратявай тази връзка. Съсредоточи се в своето семейство - мъж, дете, те наистина имат нужда от теб.

# 19
Започвам подред.
Съпруга ми е човек. Човешко е и да се греши понякога, дори и да е кръшнал някога не смятам, че е чак толкова фатално. Аз не съм му изневерявал досега, семейство сме от около 6 години. Но не мисля, че и той го е направил. Поне така чувствам.
След това, да мисля, т.е. знам, че имам проблем в нашата връзка, със съпруга ми имам впредвид. Проблема е липсата на секс. Причините:
1. време - и двамата сме доста заети професионално, не е само това обаче
2. той има проблем с ерекцията, без да конкретизирам опитвала съм да направя нещо, но не виждам желание за промяна от другата страна, срам ли да го нарека - незнам

Не съм съвсем сигурна, но премисляйки, се чудя:
1. дали аз не търся в лицето на "женкаря" именно това, което ми липсва в семейството, а именно секса
2. дали не търся разнообразие от сивото си ежеднение, т.е. нещо "разстърстващо", което да ми помогне отново да се чувствам жива
3. дали пък наистина не сме иживяли това, което сме искали във времето в което е трябвало, както беше казала Leo
4. може наистина да се влюбвам отново и това е нещото от което най - много ме е страх

по въпроса дали наистина думата "женкар" или по - скоро определението за него е ключа в несъществуващата връзка. Ами не не мисля, че целта в отношенията ни е само секс за него. Ако беше така отдавна щеше да го е имало и нямаше да я има и темата ми.

# 20
  • Мнения: 334
Точно за това ти казвам,че отговора е в теб.
Само ти можеш да прецениш плюсовете и минусите на един такъв риск,ти си вътре в нещата.Ние можем само да ти дадем съвет,според нашата гледна точка.
Живота си го определяш ти.
Винаги много лесно можеш да разрушиш една връзка,по трудно е да съградиш такава.Защото влюбването е до време,след осъзнаването може да настъпи и разочарование.
Защо се страхуваш,че се влюбваш?
Защото губиш почва под краката си или те страх съпруга ти да не разбере,че си влюбена в друг?
И какво имаш предвид ,като казваш,че не било фатално ако съпруга ти е изневерил?Че ще му простиш така ли?


# 21
Точно за това ти казвам,че отговора е в теб.
Само ти можеш да прецениш плюсовете и минусите на един такъв риск,ти си вътре в нещата.Ние можем само да ти дадем съвет,според нашата гледна точка.
Живота си го определяш ти.
Винаги много лесно можеш да разрушиш една връзка,по трудно е да съградиш такава.Защото влюбването е до време,след осъзнаването може да настъпи и разочарование.
Защо се страхуваш,че се влюбваш?
Защото губиш почва под краката си или те страх съпруга ти да не разбере,че си влюбена в друг?
И какво имаш предвид ,като казваш,че не било фатално ако съпруга ти е изневерил?Че ще му простиш така ли?

Страх ме е от влюбването и заради двете неща, и защото не съм аз, губя се в мисли, в чувства и защото не искам да наранявам човека до себе си, за страх, че съпруга ми ще разбере, не не е точната дума. По - скоро се поставям и на негово място, как би се почувствал той. Честно казано не знам как ще реагира, ако разбере какво се случва с мен. Изневярата според мен не боли от самата изневяра, ами от самото предателство, че си вярвал, а остреща са те излъгали.
Да, бих простила изневяра, но ако е нещо ей така, за моментната тръпка.
Мисля, че ако предприема нещо свързано с първата си любов, не знам дали аз сама на себе си ще мога да простя. Не съм сигурна какво точно изпитвам, дали е временно влечение или нещо, което винаги съм таяла в себе си и просто не е имало такава случка от живота ми досега, която да го провокира.
Въпроса винаги има две страни, никога нещата не са еднозначни от точни. Все пак това не е математика.

# 22
  • Мнения: 334
Точно в това ти е  проблема-незнаеш дали е временно увлечение или нещо друго.Ами изясни си го.Защото живота ти зависи от това да знеш какво искаш,за да ти носи радост и удовлетворение.
Ситуацията в която се намираш е сложна:
Ако скъсаш с първата любов после цял живот няма да си простиш,че си искала да дадеш шанс на връзката ви,но не ти е стискало.
Ако изоставиш съпруга си и се отдадеш на чувствата ,първо ще бъдат наранени много хора,второ цял живот/ако не се получи/ няма да си простиш грешката.
Така, че действително  нещата не са еднозначни.
Моят съвет е абстрахирай се от сегашните си проблемите  с мъжа ти/няма смейство без проблеми/,погледни ситуацията реално.
Все си мисля,че говориш със сърцето си а не с разума,което не винаги е правилно.
Пожелавам ти успех  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт