За мъжете, които много работят

  • 2 806
  • 43
  •   1
Отговори
# 30
  • Стара Загора
  • Мнения: 671
Моят тръгва сутрин към 7.30 и вечер се прибира след 8. Но вече мина толкова време че свикнах и не ми прави впечатление. Sad Може би някои мъже бягат от брака и семеиството по този начин , но моят не е от тях

# 31
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
tiqonew напълно те разбирам!    bouquet
И аз се чувствам по подобен начин. Мисля си, че оправданието "Правя го само заради семейството" - не е съвсем истина, но не е и лъжа. Както мислят за нас и прехраната, така се и нуждаят от многото работа. И хем имат достатъчно такава, за да не могат да се приберат навреме, хем когато я нямат си я измислят.  Confused
Често съм задълбавала в размисъл за времето прекарано заедно, за общите интереси, за темите на разговор....или по-скоро за липсата на всичко това. Но като погледна от по-високо и от по-широко   Wink и видя, че нещата вървят, разбираме се без бой Laughing, обичаме си децата и у дома цари спокойствие и любов...махвам с ръка и се старая да запълня времето за "чакане" с нещо интересно Hug
пък аз се терзая ли! имало и като мене, да не си го слагам толкова! дай, боже да не е дявол4ето в главата му!изобщо не е домашен тип, направо игла в задника има като е в къщи!

# 32
Ами излиза в 8 и се пребира 9 вечерта, ако е командировка може цялата седмица да не се пребере Sad

# 33
  • Мнения: 5 647
Не знам как да ти отговоря на въпроса, но напоследък и аз започнах да работа повече (рядко влизам и във форума вече от работата) и не мисля, че с това бягам от отговорност. Дори и в момента съм си взела работа за вкъщи, както и мъжа ми. Все пак ти по-добре познаваш мъжа си от нас и би трябвало да прецениш дали е така, както мислиш.

# 34
  • Мнения: 72
Моят пък патува по корабите като трети помощник капитан. Този курс го забавиха с два месеца и като се върна се запозна с дъщеря си, която вече е на два месеца и половина. Ще поседи три четири месеца и пак ще замине поне за шест. А тук  с брат си имат две фирми с различни дейности и са ангажирани и обикновено става рано и заминава и се прибира също късно. Така че за мен е все едно дали е на кораба или си е тук. И в двата случая рядко се виждаме.

# 35
  • Мнения: 3 457
при нас е различно ,понякога като се заинати нещо да го свърши и работи от сутрин до вечер без прекъсване,друг път може и по 1-2 часа,но по принцип не му е привично да стои и да почива.

# 36
  • София
  • Мнения: 4 412
Благодаря ви, че ме подсетихте за другата гледна точка - за нуждата им да се доказват, за това че работат увлича...

Как компенсирате социалния живот - театър, кино, по-чести пътувания? Лишавате ли се от него или намирате кръг от колежки или приятелки, с които да посещавате мероприятия? Sad
Малко ми е съвестно, той толкова да работи, а аз да ходя театър, кино, обаче нали го карам, като няма време...От последните ми опити да отидем на театър си спомням как мъжа ми пристига тичащ в последния момент преди началото, а аз изнервена се чудя дали ще успее...

# 37
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 292
Моят работи от 8 до 20, а напоследък и до 22 часа... #Crazy  Нито го прави заради бягство от брака, нито има нужда да се доказва, нито го увлича толкова работата му... Странни гледни точки  Thinking. Никога не ми е хрумвало, че на работата може да се погледне по този начин  Stop Всичко се налага заради финансовото положение на семейството.
Социалният ми живот не е пострадал. Когато решим, излизаме или пътуваме.

# 38
  • София
  • Мнения: 4 412
Да, това е другата гледна точка,  може и да сте прави
Моят работи от 8 до 20, а напоследък и до 22 часа... #Crazy  Нито го прави заради бягство от брака, нито има нужда да се доказва, нито го увлича толкова работата му... Странни гледни точки  Thinking. Никога не ми е хрумвало, че на работата може да се погледне по този начин  Stop
Семенцето на съмнението е посято, защото виждам на моята работа, как несемейните колеги в 18,30 са на вратата, а другите само се подмотват. Също не мисля, че някои е работоспособен по 12-14 часа, наблюдавала съм на предишни работи как особено след 19,00 часа се започват едни приятни мъжки разговори, нещо средно между служебни и приятно прекарване на времето...

Но да има мир - anco, ми хареса мнението ти, като ми стане криво пак ще го чета Hug
tiqonew напълно те разбирам!    bouquet
И аз се чувствам по подобен начин. Мисля си, че оправданието "Правя го само заради семейството" - не е съвсем истина, но не е и лъжа. Както мислят за нас и прехраната, така се и нуждаят от многото работа. И хем имат достатъчно такава, за да не могат да се приберат навреме, хем когато я нямат си я измислят.  Confused
Често съм задълбавала в размисъл за времето прекарано заедно, за общите интереси, за темите на разговор....или по-скоро за липсата на всичко това. Но като погледна от по-високо и от по-широко   Wink и видя, че нещата вървят, разбираме се без бой Laughing, обичаме си децата и у дома цари спокойствие и любов...махвам с ръка и се старая да запълня времето за "чакане" с нещо интересно Hug

Последна редакция: пт, 22 сеп 2006, 16:49 от tigonew

# 39
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 292
Аха, сега ми е ясно къде е семенцето  Peace

Моят работи сам  Mr. Green

# 40
  • Варна
  • Мнения: 246
Здравейте, мили дами! Така се радвам,че има и други със съдба като моята. Вече честно казано не издържам мъжа ми вечно да е зает със работа и когато се прибере в къщи е само и единствено уморен. В интимно отношение всичко е супер,ама човек има нужда и от малко мили думи, целъвки и милувки. Всичко това така ме изнервя,че сама не се усещам как почвам да развалям всеки откраднат щастлив миг. След скандала се мразя защото такива думи изричам и такива ултиматуми поставям. Опитвам се да се поставя на неговото място, а той кога ще се постави на моето?
Ще се радвам ако някоя от вас ми помогне със съвет.

# 41
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Здравейте, мили дами! Така се радвам,че има и други със съдба като моята. Вече честно казано не издържам мъжа ми вечно да е зает със работа и когато се прибере в къщи е само и единствено уморен. В интимно отношение всичко е супер,ама човек има нужда и от малко мили думи, целъвки и милувки. Всичко това така ме изнервя,че сама не се усещам как почвам да развалям всеки откраднат щастлив миг. След скандала се мразя защото такива думи изричам и такива ултиматуми поставям. Опитвам се да се поставя на неговото място, а той кога ще се постави на моето?
Ще се радвам ако някоя от вас ми помогне със съвет.
Леле, колко ми е познато.........

# 42
  • На едно ветровито място...
  • Мнения: 153
И на мен ми е познато..Моят мъж тръгва в 6,30 и се прибира в 19,00,аз водя и взимам детето от градинката..Вечер всеки е уморен..не му се говори..аз приготвям нещо за хапване и в общи линии разговорите са минимални защото той е залепен и за компютъра...От скандали и разговори на високо равнище няма смисъл..-минала съм ги.Винаги с нетърпение чакам почивните дни когато мога де се видя с него  Sad

# 43
  • Мнения: 1 733
А моят...още не се е прибрал. Вече ако си дойде в 8 съм щастлива... Все работа има, убедена съм, че не ми изневерява, но мисля, че не му се ще много да се ангажира с грижите около бебето Sad

Общи условия

Активация на акаунт