Знаеш ли, прясно ми е това чудене, защото миналата седмица с колегите имахме такова обсъждане - Има ли съдба или човек сам може да промени живота си?
Ето моето мнение - Човек единствено не избира роднините си, в това число и родителите. Но оттам нататък целият живот е поредица от лични действия и решения, в резултат от решенията на околните. Ще попитате за личните решения на едно бебе или малко дете. Ами то също действа, също взема някакви решения - да плаче или не, да се обърне или да продължи да гледа в тази посока. И всичко, в резултат например на действията и решенията на мама, която го е преобула или не скоро, го е нахранила или не преди малко, забавлява го с книжка или в момента говори по телефона. Но утре, когато то порасне и може само да избира да повиши тон или хвърли тази играчка, да пресече улицата тичайки или внимателно оглеждайки се, това ще е резултат от обстановката, в която е расло, вниманието което му е било обръщано, емоционалното му състояние в момента вследствие на случка отпреди малко.
Какво ще се случи на този малък човек или голям мъж след време и въобще във всеки момент от живота му ще бъде в следствие на собствените му решения в моменти на предизвикателства или провокации от други хора. Така, от една съвсем малка провокация - в магазина няма от сиренето, което той обича и му се яде, той ще тръгне например за отсрещния магазин, възможно е телефонът да му иззвъни и той разсеян от разговора с човека отсреща, да не забележи идващата кола, която ще отнеме живота му. Ако той бе открил своето сирене в първия магазин, той можеше да бъде вече във входа си, където да го завари телефонния разговор и да се прибере жив и здрав. Както и човека с колата - да си пътува несмущаван нанякъде.
Ако някой бе пресякъл неправилно пред колата на тези 2 момичета на предишната пресечка и те бяха спрели инцидентно, макар и без да го ударят, а после се бе наложило да запалят отново колата, това щеше да ги забави достатъчно, че да видят след малко падащата сграда на мястото, където биха били, ако пешеходецът отпреди малко е бил по-внимателен.
В тази връзка, поддържам горчивото становище, че понякога Господ не е милостив, защото не ни е опазил, макар и да не е искал да ни убие.
Ето моето мнение - Човек единствено не избира роднините си, в това число и родителите. Но оттам нататък целият живот е поредица от лични действия и решения, в резултат от решенията на околните. Ще попитате за личните решения на едно бебе или малко дете. Ами то също действа, също взема някакви решения - да плаче или не, да се обърне или да продължи да гледа в тази посока. И всичко, в резултат например на действията и решенията на мама, която го е преобула или не скоро, го е нахранила или не преди малко, забавлява го с книжка или в момента говори по телефона. Но утре, когато то порасне и може само да избира да повиши тон или хвърли тази играчка, да пресече улицата тичайки или внимателно оглеждайки се, това ще е резултат от обстановката, в която е расло, вниманието което му е било обръщано, емоционалното му състояние в момента вследствие на случка отпреди малко.
Какво ще се случи на този малък човек или голям мъж след време и въобще във всеки момент от живота му ще бъде в следствие на собствените му решения в моменти на предизвикателства или провокации от други хора. Така, от една съвсем малка провокация - в магазина няма от сиренето, което той обича и му се яде, той ще тръгне например за отсрещния магазин, възможно е телефонът да му иззвъни и той разсеян от разговора с човека отсреща, да не забележи идващата кола, която ще отнеме живота му. Ако той бе открил своето сирене в първия магазин, той можеше да бъде вече във входа си, където да го завари телефонния разговор и да се прибере жив и здрав. Както и човека с колата - да си пътува несмущаван нанякъде.
Ако някой бе пресякъл неправилно пред колата на тези 2 момичета на предишната пресечка и те бяха спрели инцидентно, макар и без да го ударят, а после се бе наложило да запалят отново колата, това щеше да ги забави достатъчно, че да видят след малко падащата сграда на мястото, където биха били, ако пешеходецът отпреди малко е бил по-внимателен.
В тази връзка, поддържам горчивото становище, че понякога Господ не е милостив, защото не ни е опазил, макар и да не е искал да ни убие.
