Един човек умира и се среща с Бог... душата естествено е извън тялото му и се рее назад във времето... Заедно с Бог разглеждат живота на този човек! По пътя се виждат стъпки ( отпечатъци от крачета - 2 комплекта )
Бог обяснява, че това е пътя който е изминал човека през своя живот и че Господ винаги е бил до него... но по едно време стъпките стават само един чифт ...
и Бог казва, че този участък от пътя отговаря на еди кой си тежък период от живота на човека!
Човека се обръща и казва: "...Но Господи нима в най-тежкия период от моя живот ти си ме изоставил... САМ...???"
А Бог отговаря: " Не мое дете, тогава те взех на ръце и те прегърнах в обятията си за да ти е по - леко и да успееш да го преминеш!!!"
...
adiland, тази притча ми е любимата. Даже не знам , къде съм я чела, но няма ден, в който да не си я повторя на ум.
Но така нагледно илюстрирана не бях я виждала.