Аз виждам тук дискириминация .хайде вече стига с тези синове и мъже 
- Публикувана: 27 септ. 2006, 10:22 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2007, 22:08 ч.
Мислите ли си за .............смъртта
"Моята Библия"? Че Библията е една... всички неини прочити и преразкази малко, или много изкривяват съдържанието в оригинала - Библия.
Защо ми се струва, че въпросът "мислите ли за смъртта?" се превърна в религиозна дискусия?
Оставете хората да вярват в каквото си искат, вие нали ще бъдете спасени. Шегувам се.
За мен спорът между хора виждащи религията и вярата под различен ъгъл е не смао безсмислен, а и повод за повечето нещастия в света. Кръстоносни походи, воини и т.н.
Моята лична молба към valieta е да не публикува цитати. Моля, не го прави, не защото не си права, а защото така подсъзнателно налагаш ТВОЯТА Библия и твоята вяра. Може да се явят хора в чиято Библия цитатът не е точно такъв и тогава какво ще правим?
С най-добри чувства пиша и дано сега не излеете цялата омраза на света върху мен, само защото съм си позволила да ви критикувам.
Защо ми се струва, че въпросът "мислите ли за смъртта?" се превърна в религиозна дискусия?
Оставете хората да вярват в каквото си искат, вие нали ще бъдете спасени. Шегувам се.
За мен спорът между хора виждащи религията и вярата под различен ъгъл е не смао безсмислен, а и повод за повечето нещастия в света. Кръстоносни походи, воини и т.н.
Моята лична молба към valieta е да не публикува цитати. Моля, не го прави, не защото не си права, а защото така подсъзнателно налагаш ТВОЯТА Библия и твоята вяра. Може да се явят хора в чиято Библия цитатът не е точно такъв и тогава какво ще правим?
С най-добри чувства пиша и дано сега не излеете цялата омраза на света върху мен, само защото съм си позволила да ви критикувам.
Това, което наистина ме хвърля в ужас е само смъртта на най-близките ми, но на тази тема умишлено не мисля, просто пропъждам всяка мисъл, защото се чувствам зле. Преди няколко дни на гости у родителите ми брат ми вдигна синът ми до едно парапетче на балкона, на 11-ти етаж живеят, дори не мога и не искам да описвам мигновенната мисъл как детето ми се размазва на асфалта и го няма вече... Веднъж мъжът ми закъсня от едно късно, дълго зимно пътуване и изпитах нещо подобно, мисълта ами ако не се върне...
Съжалявам, че го пиша това, но то е което наистина "мисля" по темата.
Иначе от моята собствена смърт не се плаша никак. Не знам защо. Може би ми е прекалено абстрактно. Това, което ми е ставало неприятно наистина са разни спорадични мисли (просто ме връхлитат понякога, без особена причина) как съм стара и сама някъде далеч... Мисля, че е от факта, че приятелите все са заети, как все по-рядко се събираме и наистина си говорим. Освен по телефон, интернет... Както и да е. Това ме плаши в някаква степен. Самата смърт - никак.
Съжалявам, че го пиша това, но то е което наистина "мисля" по темата.
Иначе от моята собствена смърт не се плаша никак. Не знам защо. Може би ми е прекалено абстрактно. Това, което ми е ставало неприятно наистина са разни спорадични мисли (просто ме връхлитат понякога, без особена причина) как съм стара и сама някъде далеч... Мисля, че е от факта, че приятелите все са заети, как все по-рядко се събираме и наистина си говорим. Освен по телефон, интернет... Както и да е. Това ме плаши в някаква степен. Самата смърт - никак.
Abigail, като казвам "моята", имам предвид изданието. В Синодалния превод на Библията името на Спасителя е изписано с две "и", но изхождайки от транскрибирането на думата от гръцки на съвременен български език и от законите на българската фонетика има издания, в които е изписано с едно "и", без да се променя съдържанието й.
Не виждам, какъв е проблема с цитатите, изключено е да се явят хора, в чиито Библии цитатът да е различен.
Ако мнението ми се доказва от стих от Библията, предпочитам да го цитирам пред това да го преразказвам.
Не виждам, какъв е проблема с цитатите, изключено е да се явят хора, в чиито Библии цитатът да е различен.
Ако мнението ми се доказва от стих от Библията, предпочитам да го цитирам пред това да го преразказвам.
Мисля често за смъртта. Когато се сблъсках с нея лице в лице, осъзнах, че за мен тя е най-грозното, болезнено и отчайващо нещо в живота. И това беше свързано със смъртта на безкрайно любим за мен човек. Най-странното е, че когато мисля за собствената си смърт, се улавям, че бих могла да се обърна към нея както поетът в стихотворението: "Смъртчице любима, смъртчице добра..."; и не защото не обичам живота, а защото винаги съм свързвала смъртта с покой и винаги съм вярвала за себе си, че отвъд ще бъде хубаво като в приказка и ще мога да летя и да се рея в пространството като птиците-една моя детска мечта...
Това за което си мисля сега е, че не искам никой мой близък човек да си отива преди мен и че не бих искала да понеса още веднъж тази болка!!!
Това за което си мисля сега е, че не искам никой мой близък човек да си отива преди мен и че не бих искала да понеса още веднъж тази болка!!!
Уточнението на "моята" отговори на забележките ми, и ги обезсмисли:) Явно всички сме си православни 