Детето ми не се защитава

Явно няма навици за такива взаимодействия - т.е. гледан е сам, без други деца покрай него. В някакъв момент ще се усети.

Значи, двегодишно удря четиригодишно, майката се хвърля на детската площадка да дири защо едното удря другото. Не мислите ли, че е възможно детето Ви да е свикнало винаги вие да се намесвсте и действате, а то пасивно?
Според мен оставете детската площадка на децата.

Помбер, съвсем не е това - детето ми беше ударено два пъти и не направи нищо, което да стопира това поведение, след което естествено, че ще отида, за да разбера какво става. Не става въпрос за това дали е оставян сам, защото твърде често е оставян сам, освен това има и брат, по-малък от него, с когото също имат спречквания, но понякога отвръща, друг път не и просто му казва, че не му е приятно. Но не успява да реагира никак срещу деца, които го бутат или удрят и не знам какво да направя, понеже не ми се иска да е побойник и съответно не го стимулирам да се бие.

Дъщеря ми също не отвръща, колкото и да я бутат. Държи си примерно някоя играчка в ръцете и идва някое от децата да ѝ взима играчката. Тя я стиска, онова я дърпа, докато не падне и не я пусне. Или си кара тротинетката или колелото и я бутат да падне, че да я освободи, за да в вземат. Естествено, че няма как да стоя безучастно отстрани и да гледам.

А не мислите ли, че постъпва правилно. В смисъл, ако тръгва и той да се бие, да отвръща с удар, ще става по-зле. Може би знае, че това не е хубаво.

Аз не мисля, че ще стане по-зле. Тези, които бият, не обичат да ги бият. Правят го, защото се чувстват безнаказани. Ако усетят болка, спират.

Разбира се, обезведрявате детето и после се насочвате към майка му що не го е възпитала.
Детето Ви постъпва правилно в случая на не отвръща на по-малкото дете, което определено не го е направило нарочно.
Как можете да кажете, че дете се държи безнаказано, това са деца, няма умисъл, злоба и преднамереност както у възрастните. И моето дете са го бутали, то е бутало, но никога не съм търсила сметка от другото дете, майка му или баба му.

Е не,ще ги остави да си бият и да се дерат и пищят.

За съжаление, забелязвам нещо доста гадно. Сякаш някои от родителите само от кумова срама се карат на детето в такива случаи, като виждат, че то самото не е в опасност, след като не му отвръщат, и детето някак усеща, че не му се карат сериозно. Регистрира разликата в тона им между случаите, когато майката наистина е ядосана  (примерно, като се тръшка нещо или не иска да си тръгне, прави беля, или излиза на улицата, където минават коли) и тези случаи, в които му се кара колкото да отбие номера. За някои от първите случаи и шамари отнасят, а като биутат децата, майката само стои отстрани и подвиква вяло "Недей бе, маме!".

Не, не постъпва "правилно", защото така няма да спрат да го удрят. В позната среда от типа ДГ или училище ще се превърне в удобната мишена, защом не се защитава или не търси помощ. А деца, които се оставят да проявяват непредизвикана агресия - да дърпат чужда играчка, да блъскат дете на пързалката или на пътеката се превръщат в агресори без намесата на възрастен.
В делнични дни към 9часа водех сина си (1+г) на детска площадка в парка, която по това време беше пуста. След 10 часа нахлуваше една група от ДГ, в която децата се блъскаха, качвайки се на пързалките и изблъскваха малчовци като моето дете, което на 12-13 месеца само се качваше и пързаляше. Учителките никога не вземаха мерки да въдворят ред дори и за Ади безопасността на децата в групата им. Чист късмет беше, че нямаше паднало дете, а отдолу е цимент/ бетон, а не противоударно покритие. Падала съм от пързалка и знам колко е опасно от личен опит.

Mama Ru e права обаче, да, като има и големи, и малки е лудница. Затова спрях да водя детето си на площадка, където бяха повечето големи деца, а той-малък. И съответно обратното.
Но отказвам да приема, че площадките трябва да се превърнат в арена свободни боеве за родители. Естествено, че като стане ескалация се намесвате, но да висите като орлица, не е добра услуга за детето.

Помбер, в моя случай детето ми е по-малко от тези, които го бутат. Определено  смятам, че щом моето разбира, по-големите от него също би трябвало да разбират. Аз лично насила им махам пръстите от колелото или играчката и ги отмествам, и им казвам, че не може да вземат съответното нещо, след като майките им не реагират така, че децата да спрат.

Аз нямам опит все още, защото детето ми е малко. За това зададох въпрос, доста полезна тема, ще излезе. Ще я следя, че за сега моята доста се дърпа, ако някое дете идва при нея. Незнам как, ще е като порасне и започнат да разменят играчки.

Благодаря на всички, включили се до момента.
Истината е, че искам детето ми да има увереността да отвърне на агресора отсреща, което не означава задължително да го удари. Може да му каже например да спре, или пък да го сплаши някак вербално или по друг начин, не знам. Ако се наложи, естествено е да искам от него да може да се защити и физически. Няма да повярвам на майка, която ще каже "не искам, когато моето дете е ударено, и то да удря". Всички знаем, че действителността е различна. Но въпросът тук е по-скоро как се учат децата да се отстояват и да не бъдат мишена, защото ако сега в тази възраст не бъдат научени, то едва ли е ученическа ще са по-оправни. В живота има такива ситуации, децата ще се сблъскват и с по-неприятни случки и е важно да могат да се справят с тях. Не искам да бъда под напрежение, че на следващото ни излизане някое дете ще реши, че може да удари моето, което пък ще стои сякаш нищо не е станало (както досега) и просто ще страда тихо. Всячески се опитвам да разбера и да намеря начин, по който да му вдъхна увереност,че може да се справи и да не е жертва. Подавам му реплики, казвам му какво да направи в различни случаи, но сякаш това са думи на вятъра. Досега нищо от моите съвети не е приложил на практика.
Какво направихте вие, ако децата ви са били удряни ? Какво практически направихте и казахте, за да не се чувства собственото ви дете застрашено и да придобие увереност да се справи само?

Имах подобен проблем с дъщеря ми. Само, че тя плачеше и страдаше много ако някой я удари. Сама пожела да я запишем на карате. Там доби увереност, самочувствие и се дисциплинира.  Не напада първа, но ако някой тръгне да в удря, поне знае как да се защити. Напоследък забелязвам, че комуникацията с другите деца е много по-добра.
Помислете дали тази опция няма да е решение.

АдХри, научи го да вика високо и ясно НЕ.
Или: "Какво правиш?".
Кратко и ясно, лесно за изговаряне и изпълнение.

Явно детето се чувства несигурно и не знае как да реагира в тази ситуация.

Първо трябва да му помогнеш и при подходящи ситуации винаги да го насърчаваш да казва дали нещо му харесва или не и когато не му харесва да казва силно и ясно: НЕ! СТОП, не ме удряй!
Това е много важно и е и основен елемент от превенцията срещу сексуално насилие.
Насърчавах го да изказва емоциите си и да знае, че всяка една емоция е нормална и ок, и да се научи как да реагира на тези емоции.

Другото, върху което трябва да работиш ( моля не го приемай лично, не те познавам) е твоето излъчване. Ако ти си по-свита и несигурна, то детето просто следва същия модел.

Синът ми ходи на карате от месеци, но това не му помогна поне досега. Ще продължава да посещава класовете, в крайна сметка е полезно занимание.
По отношение на останалите неща - правим ги. Казвам му винаги да казва кога може и не може нещо - знае, че иска да каже НЕ, но на практика не му достига смелост да го направи. Може да удари, ако иска, но не го прави. Самият той ми казва тези неща.
По отношение на моята личност - аз в детството си не помня да съм се била, не си спомням да ми се е налагало, в спорове съм попадала много пъти и никога не се е стигало до физическа саморазправа. Не съм от хората с хиляди приятели и познати, но не съм и свит и срамежлив човек. Нормален човек с малко на брой контакти, но съвсем достатъчни. Има деца покрай нас, с които нямаме проблеми, моето дете е позитивно и отворено за други деца и игри, просто когато се стигне до конфликт (най-често с непознати) се затваря и се прави, че не забелязва, че го докосват например.

Това не беше критика към теб, просто насока.
Тренирането на бойни изкуства е чудесна идея.

Щом детето ти не забелязва допира, беше би “изключва” и игнорира контакта.
Може би оттук трябва да тръгнеш: защо го прави, скучно ли му е, че изключва и т.н

Говорете с психолог. Моето мнение (от собствен опит), че някои деца, а и възрастни се стъписват при проява на насилие и не могат да отреагират, колкото и да ги подготвяме предварително.

Моят син беше същият. Това си е просто темперамент. Дето си е кротко и избягва да се забърква в неприятности (а това в пубертета е голям плюс).
Аз много се притеснявах, че в училище ще го тормозят, ще стане боксова круша и т.н ... Е, нищо подобно не се случи. С времето се научи да се защитава. Никога няма пръв да посегне или да нападне, но ще се защити, ако някой го нападне. Като малък непрекъснато му повтарях, да не дава на никой да го удря. Ако го ударят, да отвърне, да каже не или да се дръпне настрани. С времето се научи.
Детенцето е малко. Говори му, че не трябва да позволява да го удрят. Постепенно ще се научи. И да, възпитание в самоувереност също помага. Това става като го насърчаваш да става самостоятелен. Всичко което успява да направи сам, му дава увереност и самочувствие. Отначало дори най-дребни неща като обличане, завързване на обувки и. т.н и постепенно все по-сложни неща.

Кроткото и възпитано дете се стъписва и не знае как да реагира, когато се сблъска с наглост, безпардонност, агресия... И дори и да се осмели да отговори, накрая пак то излиза виновно.
И аз бих искала да знам как хем да възпитаме неагресивни, уважителни деца, хем да умеят да се защитят срещу агресивните и нахалните.

В повечето случаи родителите на биещите деца са вътрешно дори мъничко горди от това, но първи пищят и обръщат света, ако някой тръгне да си връща.  Затова по един парадоксален начин по-агресивните деца имат доста добро самочувствие и доминират, защото знаят, че винаги ще бъдат защитени от майките си. В този смисъл бих казала, че тези майки постъпват доста добре за своите деца. Пак парадоксално, колкото и да е неправилно децата да отвръщат, всъщност е добре за тях да отвръщат и майките им да ги защитават. Забелязвам едно много странно поведение и сега в темата - защо майката на детето скачала да го защитава, затова то не се мръдва да се защити. А какво да направи, да остави другите деца да го бият ли? така тя самата го прави жертва, защото не го защитава и детето съвсем безпомощно се чувства. Културно може и да е грешна максимата "като те бият - бий и ти", но по-плахите деца просто трябва да се научат да се защитават, пък дори после учителката да се сърди, дори да се приема, че е грешно една майка да каже на детето си да отвръща. Когато агресорът види, че на жертвата не й пука и отвръща, тогава и той ще се посвие малко. Често майките на децата, които не се защитават много държат на културните отношения, но пропускат, че има достатъчно много хора и деца, които от култура не разбират, дори често учителите сякаш не забелязват, докато не стане скандал. Понякога просто децата трябва да се опълчат, за да не станат вечните жертви, а майките им трябва да ги защитават винаги. Възпитаването в тотално ненасилие се обръща срещу детето. На малка възраст физическите сблъсъци са начините, защото не всички деца могат да ползват добре езика. А някои по-хитри хем бият, хем като им отвърнат отиват да пищят на учителката. Така че щат-нещат, по-плахите деца трябва и да захитреят. Както се казва "извън протокола".

Естествено, че майката ще защити детето си. И е нормално майката да учи детето си да се защитава. Трябва да се прави разлика между агресивно поведение и самозащита.

Моето голямото в първи клас го избутвали и пререждали на лавката и никога не му идвал реда.Записахме го на бокс и се оправиха нещата.Спортист не стана,но поне се научи да се оправя сам навсякъде.

Племенникът на мъжа ми беше също на около четири години интровертно, сериозно и послушно дете. Желано, обичано и обгрижвано от "нормални" и емоционално зрели родители, но в група, особено с непознати деца се забелязваше тенденцията да иска да е незабележим и избягваше конфликти на всяка цена.
Възпитателките в детската градина предложиха групов спорт за преодоляване на физическите противоборства, развиване на моториката, координацията и добиване на лично самочувствие като хокей, карате и баскетбол. След няколко посещения и на трите спорта той сам си избра хокей и на 8 продължава да ходи с удоволствие.
Далеч е от това да е "клоунът" на класа, но определено вече е момче, което знае какво иска и не иска, има приятели и е търсена компания от съучениците си.
Родителите не се месеха между споровете му и игрите с други деца, но му се говореше непрекъснато, че той и чувствата му са важни, поощряваха го да казва Не, Не искам, Не обичам..
По-големият му брат, който винаги го защитаваше беше внимателно отделен от груповите игри.
Възпитателките имаха подозрението, че не се чувства удобно сред другите деца, защото за годините си беше изключително висок в сравнение с връстниците си, с които играеше.
Не е ходил на психотерапия, ерготерапия или каквото и да е завършващо на "терапия", защото родителите му не искаха да му се внушава от малка възраст, че нещо с него не е наред.
За около година-две години имаше сериозно подобряване на поведението му в желаната посока.

Спомних си за една близка, преди доста години беше, аз още нямах деца и ми беше странно защо толкова се впрягаше и не ги оставеше да се разберат сами децата. Та имало някакво дете, което много ритало нейното и останалите деца, за да им вземе играчките и пр., и неочаквано замахвало и ги удряло в лицата. При поредния път, когато отишло да рита нейното дете, решила тя да му обясни кротко, че това изобщо не е хубаво, как децата ги боли, ще ги нарани и пр. Майката на детето си седяла на пейката и му подвиквала отдалеч да не прави така. Обяснявала близката ми и по едно време детето нещо се изсмяло и я ритнало нея, ама жестоко, направо ѝ причерняло от болка. Инстинктивно веднага го ощипала по ръката без въобще да има време да помисли. Онова ревнало, майка му най-после се надигнала от пейката да види какво става, и приятелката ми казала, че се разревало, защото не му дала играчката. На следващия път пак дошло с ритане да вземе някаква играчка, пак го ощипала, пак ревнало. На по-следващите пъти само му показвала, че ще го ощипе, майката веднага идвала да си го вземе при нея, като го види да се насочва към някое дете и спряло ритането и удрянето в лицето. И аз тогава си мислех, че е луда да щипе някакво дете, ама сега си мисля, че все пак е имало ефект.

Моето е на 1г и 5м,но много обича деца и иска да си играе с тях.Иска да ги гушка и целува и не би ударила някое дете или да му вземе играчката.Застава до децата и стои и сочи.Ако й подадат играчка ще я вземе,но няма да я дръпне насила.Само,че има лоши деца и още по-лоши родители.
Давам Ви пример от днес.
Водим си детето в детски център да си играе.Имаше около 7-8 други деца (двете бяха на 2г ) и веднага се заиграха с нашето.В същото време пристига момченце на 5-6г,нахълтва и първо започна да удря едно момченце и докато се обърна удря моето.Мъжа ми веднага реагира стещу майката и познайте.Жената не само не направи забележка ,а започна да крещи на мен,че моето дете няма работа там като не иска да го удрят.Е познайте в следващия момент как реагирах и дали вече бях толкова спокойна,че някаква си решава че нейното дете може да бие наред останалите!Разбира се,въпросната майка беше помолена да си изкара детето от там.
Така,че за мен родителите са по-виновни от самите деца.Моето е малко,но й обяснявам от сега и тя да удря.По-добре тя да ги бие,отколкото нея да я тормозят!
Преди дни имахме друг случай на външна площадка.Пак 2 големи деца блъскат и гонят моето с думите “махай се,ти си бебе,ти си лоша”.Отидох дръпнах си детето и ги попитах защо е лоша,какво им е направила,като тя беше седнала и си играеше сама.И познайте отговор “пясъчника е за нас,тя е бебе и ни пречи”.Еми търпението ми се изчерпа и им казах щом искат пясъчник да им направят у тях,а не да бият децата.През това време майката дремеше като “на....на” ,пиеше си кафето и си пуфтеше цигарите.Не обели и дума.Това за мен не е нормално.

В компанията на сина ми като малък (вече е мъж за женене) имаше едно доста агресивно дете. В градинката всички бяхме една група с деца набори и се познавахме добре. Въпросното хлапе налиташе и на децата и на някои възрастни. Майка му беше тази, която го „ковеше”, щото бил дребен и трябвало да може да се защитава. На сина ми му обяснихме защо агресорчето се държи така и че е достатъчно само веднъж да му отвърне, и то ще престане. Един ден влизаме в градинката и ей го онова хлапе търчи срещу моя. Обичаше да хапе и определено имаше такова намерение. Моят само вдигна краче срещу него, без да го рита, просто да го задържи на разстояние. Другото се удари, не можа да спре навреме. И толкова. Повече никога не е посягал, а другите дечица си го отнасяха от време на време. Да са били на по 4 години. За момчетата е важно да могат да се защитават, но непрекъснато обяснявахме, че не трябва да започва първи. Опитвахме също на разбираем език да му обясняваме постъпките на другите, за да може след време сам да оценява ситуациите и как да постъпи.

Когато дъщеря ми беше по-малка,имаше 2-3 деца,които хвърляха пясък в очите ѝ и я бутаха.Майките дори не правеха забележка на децата си,сега и тя отвръща и драмата е огромна.
Как техните чавета ще пострадат и ослепеят.Разбирам притеснението на всеки за детето си,но си отворих устата и повече няма хър-мър.Каквото за едното това и за другото-това ми е принципа.Не толерирам такова майчинско поведение индиректно насърчаване на поведението с идеята “Абе нека се оправят,те са деца”Безотговорното отношение от родител-дете е проблема.
П.С не говоря да се месиш за всичко и ти да оправляваш всеки ход и изказ на детето.Когато трябва я защитавам,когато греши и казвам.
Това,че съм майка не означава,че ще бъда майка орлица.
Говорете на детето си,че не е хубаво да седи.Може да го/я посъветвате да иде при майката/бащата/бабата на детето и да им каже,какво е направил/а...ей такива работи.

Някои деца са и по-търпеливи, във вашия случай няма да е много редно 4 годишно дете да удари 2 годишно, а и знаете че 2 годишното още не осъзнава какви ги върши. Най-вероятно дори не е изпитал болка. При положение, че действието се развива на площадката е можело и родителите на малкото дете да реагират, и да се извинят, но да си кажем честно, доста родители имат сериозни липси в собственото си възпитание и това личи и по децата им.
Моето момиче е като вашия син. Много спокойна, миролюбива и тя също е отнасяла по някой друг удар. Винаги съм обяснявала как не е редно хората да се удрят помежду си, но ако някой посегне не трябва да стои, за да я бият. Или реагира със забележка, предупреждение или се обръща към мен/учител. Та в яслата след месец ходене започна да се прибира ударена, ухапана, надрана и винаги виновника беше "лош Никола". Обяснявах, ще избягваш Никола, ако идва при теб викай лелята, казвай му да не те удря, докато в един ден, отивайки да я взема от ясла, крачето й беше раздрано от коляното до глезена. Излизали навън и Никола я блъснал от рампата и тя паднала и си раздрала крачето на асфалта. Директно и казах: искам следващия път, когато Никола те доближи да го удариш, ритнеш, ухапеш, каквото искаш, но не и да стоиш да те бие. Явно и за нея тази случка беше преляла чашата. Известно време "лош Никола" не се споменаваше. Питах я какво става с Никола, тя ме погледна най-спокойно и ми показа с ръчичка как удря с юмрук. Оказа се, че в някакъв момент отвърнала подобаващо на Никола и за 2 години в яслата, той повече не я доближи.
Винаги подчертавам, че да се биеш е невъзпитано, но не трябва да се оставяш да те удрят. Вече е почти на 7г, не е имала проблеми.

Моето момиче е на 2.5 години, също стои и всеки я побутва по площадките. До удари не се е стигало. Сигурно ще пребия хлапето, ако ми удари детето. Аз като цяло много се дразня на нагли и нахални деца. Последно едно малко по-голямо момечце викаше на малката „айде мръдни се, махай се”. Ми казах му да изчака малко. То пък иска на секундата моето дете да се пусне по пързалката. Естествено бащата пиеше бира с авера си на пейката. Да не говорим, че това момченце и кака му разкъртиха паветата на площадката да си строят замък...

Ще следя как се държи момичето ми и ще я уча да отвръща и вербално, и физически. Не искам да е изтривалки на разни комплексарчета и комплексари.

Хора, разбира се, че ако има изцепки, които описахте, щипане, ритане, пясък в очите и всичко застрашаващо живота на което и да е от двете деца, се намесвате!!!
Но да наричате деца комплексарчета, говори за родителя,не за детето. Бащата пиел бира, Боже, какво престъпление, Вие явно не употребявате алкохол откакто сте родител, а светена вода.
По темата за укрепване самочувствието на едно дете:
Постоянна комуникация, как и защо се чувства така.
Спорт
Без фиксация и упреци, " не си подлога на комплексарчета", как някой на 5 години е комплексар?!
Избирате детски площадки според възрастта, не очаквам 4 годишно да пази 2 годишно, а 2 годишно да не удари някой в тръшкането си.

Ми да си заседнал по обяд с авера на пейка на детска площадка и да се наливаш с бира, докато децата ти къртят паветата на площадката и си строят замък, за какво говори? Рушене на обществена собственост. Защото не става дума за 2-3 павета, а за цял дупка. Можеш ли да си предствиш деца как къртят павета целенасочено и никой нищо не им казва?

И, да, пия светена вода само Има си време и място да шораш биричка, надали е, когато си завел децата си на детска площадка...

Пък за комплексарчетата... има и такива, по-големи деца, разбира се. Като са деца, да не би да са чисти като сълза...Айде моля, моля!

То ако не е коментар бирата,ще е цигарата.
Като виждахте ,че рушат обществена собственост ,вие предупредихте ли родителя?Следкаъо го знаехте кой е!? Или сеир да става

Какво значи да го предупреди?Той нали е на площадката!Кьорав ли е?Не бих казала.По-скоро е поредният Бай Ганьо,който му е все тая какво правят децата му.По-важно е да си пие бирата и да не го занимават с нищо.И на детските площадки пушенето е забранено.Не знам децата ,дали са комплексари,но определено родителите им са.Чудят се къде да си покажат селянията.Не стига,че са виновни,ами и се сърдят,когато някой направи забележкА на тях или отрочетата им.

Деси, благодаря, че разбираш какво искам да кажа!

Моля да не ме изкарвате мен виновна, че не съм предупредила, когато родителят се прави, че не вижда как децата му рушат. Защото те го правеха пред очите му, а и беше студено и бяхме 5-6 човека. И въобще какво се обяснявам, не съм виновна, че някой е сельо. И, че възпитава децата си да рушат.

И се извинявам, че засегнах пиещите и пушещите по детските площадки в темата! Но само да кажа, че и това говори много за родителите

Да ви разведря с една случка. Малката беше на 3-4г, знаете колко непринудени са децата и как често повтарят в някакъв момент нещо, което са чували. Аз винаги съм се дразнела на хората със семките, не ми пука, че ядат семки, но да плюеш по земята, особено  където играят деца, е тотална мърлявщина. Таа вървим с малката по една алея в парка, една жена седнала на пейка, хапва си жената семки и си плюе здраво, около нея навсякъде семки. Малката се спира точно пред нея, поглежда земята, поглежда мен и казва: "Как може такава мръсотия?! " При, което лелята се ококорва, а аз бях доволна, че едно малко човече я постави на място. 😂
Никога не е напразно да се обяснява кое е правилно и кое не, дори привидно да се правят, че не разбират, всичко се натрупва в главичките им.

Ели-Мели, не се обяснявайте, човекът явно е бил невъзпитан, никой не го отрича. Пак не сте разбрала, не казвам, че трябва да се пуши и пие на детска площадка. Просто сте пример за наежена майка на детска площадка. Такива хора реагират рязко като ги засекат с кола и са агресивни.
Мисля, че всички трябва да имаме цивилизовано поведение и разбираме, че това са деца, а не перфектно възпитани от перфектните си майки, учат се, ние затова сме там да показваме добро vs лошо, а не да се ежим една на друга.

Казах по темата какво мисля, не търся конфликт, довиждане.

Ее ,според вас какво значи да го предупреди?!
Естествено,че когато видя нередност ще кажа,друг е въпросът какъв ще е обратния отговор и как ще постъпи.Поне ще знам,че съм пробвала дори и да няма отношение от другата страна. Прави сте,има много такива,които релаксират по парковете.
Вкрайна сметка това паве може да “литне” по някое дете.
Едно е да взимаш отношение,едно е да се възмущаваш тихичко на ум....и по форумите.
Все пак вашето/моето дете ще използва цялата площадка/парк.
Съжалявам ,но не съм съгласна с вас,ако е ваше имущество ще се намесите и ще си го защитите.
Каквото за едните това и за другите..Не е нужно да става скандал и бой,културата е важна.

Не е съвсем по темата, но мен вече ме е страх да правя забележки на видимо селяшки и неадекватни индивиди.
Буквално преди 2 седмици бяхме с майка ми на детска площадка. Един мъж мина и както върви си хвърли хартията от закуската и бозата на земята.
Майка ми съответно му каза съвсем спокойни и културно, че не е редно да хвърля така.
Отговорът беше "Млъквай, че ако ми кажеш още нещо, ще ти напълня устата с пръст". Ужасно грозно и страшно ми стана.
Просто когато на човек му липсват първите 30 години, не знаеш как би реагирал. Пак се радвам, че се разминахме само с думи, че има откачалки и на бой могат да налетят за една забележка.

Да, да, аз така веднъж направих забележка на едни, които се бяха качили на една от малкото здрави облегалки на пейка, почти всички бяха изпочупени, да слязат, за да не счупят и тази, и да не стъпват с мръсните обувки там, където останалите сядат, и като рипна единият, ама направо ще ме бие и ми крещи "Ти ли ше ми кажеш, ма?!". Да няма да ям бой заради някаква пейка. Трябва да има служители, които разполагат с власт и възможност за санкции, да следят за реда на такива обшествени места.

И аз навремето не се занимавах с такива потенциално откачени родители. Почти не водех децата по детски площадки, защото не исках да ги бутам в простащината.

До преди да родя живеех в голям град,сега живеем в малко градче с детето и мм.Може би мнението ми е породено от факта ,че тук всеки познава другия и не се е стигало на заплахи мъж-жена.

Благодаря на всички, които се включиха с коментар по темата.
Обикновено не се вглеждам във възпитанието на околните, не коментирам кой родител какво прави и как реагира, затова и постът ми е насочен изцяло към поведението на моето дете, а не към реакцията на отсрещния.
Важно е за мен детето ми да реагира някак, дори и да става дума за реакция срещу двегодишно дете, просто не искам да стои безучастно. Реакцията включва например детето ми да се премести, за да не го удря двегодишното дете, което от някои се възприема като бебе. Ако срещу детето ми стои по-голямо дете и прави опити да го удря, естествено е да искам и по-адекватна реакция от моето, това е същността на цялата тема.
Мотивационни думички като да казва силно Не и да обяснява, че нещо не му харесва, ги знае отдавна, но все още не му достига смелост да ги казва.
На групов спорт ходи, на площадки с деца го водим, децата гледаме да са на възраст около неговата, има си познати приятелчета, с които всичко е наред, но с непознатите е тотално скован. Внушаваме му непрекъснато, че неговото тяло си е негово, не трябва да разрешава на никой да го докосва или да го удря, трябва да се защити. Може би е необходимо повече време, но изчерпахме доста от идеите си, като например спорт, разговори с психолози, персоналът в детската градина, мотивиране вкъщи, четене на много книги, разни ролеви игри.... Продължаваме да търсим начини да му вдъхнем увереност, че е силен и може да се опълчи.
Имаше период, в който самите ние му правихме доста забележки и го критикувахме за неща от поведението му, сега всеки ден осъзнаваме грешката си, и отчитане фактът, че може би ние сме направили нещата такива и към момента повече го стимулираме, отколкото да го критикуваме. Не искаме да расте невъзпитано дете, но и се стремим да бъде силен и да отвръща така, както заслужават отсреща.

И мен ме е страх да правя забележки, особено на мъже. Сама жена с дете на площадка, може да си изяде някой шамар, особено от двама пийващи мъже. Съжалявам, че пак намесвам алкохола, ама си е така.

Навремето един тъпак щеше да ни блъсне с майка ни с колата си, беше решил да мине напряко през тревното пространство зад блока ни. Майка му направи забележка, оня като скочи от колата почна да псува, да крещи, че ще и обърше два шамара. Даже се сещам, че изфорсира колата срещу нас, едва ли не, че ще ни прегази. Била съм дете, но още го помня. Никога не знаеш колко луд е насрещния човек. Сори за спама.

Сещам се, че имаше едно момче в началното, постоянно тормозеше всички. Удря, блъска, взима неща. Аз бях научена да мълча, да търпя. След системен тормоз го бутнах на земята и го наритах яко. После аз бях виновната, разбира се. Ще гледам да възпитам детето си да не е боксова круша, защото насилнице усещат жертвите и стават жестоки в тормоза си, докато не ги спрат.

aDHri, видях в един от постовете, че детенцето сякаш се притеснява от реакцията на другите родители.
Може би трябва в тази посока да проведете разговор. Да му обясните, че нито децата инат право са го удрят, нито възрастните имат право да го мъмрят ако той се защити.
Евентуално да разиграете някакви сценки и ситуации с помощта на роднини и познати, защото ми се струва, че децата не винаги осъзнават обясненията.

Да, много благодаря, точно на това да акцентирам не се бях сетила. Действително това казва, дори и при случката с двегодишното ми каза, че се е притеснил, че майка му ще го накаже.

Груповите спортове и контактните спортове не решават нещата по никакъв начин. Важно е вдъхването на вътрешна увереност и това, че сте на негова страна. Станете "лоши" родители в очите на чуждите хора, ако искате да сте добри родители на детето си.

Само не ми е ясно, тези, дето давате съвет детето да се води на подходяща за възрастта площадка, по едно или по две деца имате?
Защото, ако имате две деца, то те най-вероятно поне две години ще са в различни възрастови групи. Моите са с 4 години разлика, на позната - с три. Тя си водеше децата на бебешката площадка, където голямото дете няма място и скучае. Аз си водех децата на площадката за деца над 3 години. Бебето се научи да седи на люлка- дъска от рано и на 1г вече седеше стабилно. Пак по това време се научи да се пързаля сам по пързалките. Бебешката площадка му беше чужда и безинтересна. То и да искам няма как да заведа кака му там, нито пък мога да си оставя едното дете у дома, за да заведа другото на площадка.
В парка, в пясъчника. Играят си моите деца, малкият на 1г и 4-5 месеца. Идва дете на около две-две и половина, сяда, взема им играчките и започва да им хвърля пясък в лицето. Майката на голямо разстояние на другата площадка и на приказка. Чак, когато на третия път повиших глас и го изгоних от пясъчника видя и си го прибра. А го изгоних, защото първо уговорих моите деца да му дадат играчка, след това уговарях него да не взема всичките им играчки и да не хвърля пясък в очите им. Но видях коя е и къде е майка му чак когато се скарах на висок глас и го изгоних от пясъчника. Можех и да го отвлека и майката да не разбере нищо.
Ситуация зад блока. Децата ми са вече над 3 години и двете. Нови сме в квартала и ми прави впечатление, че старите пушки непрекъснато търчат до лавката наблизо и ядат нон стоп боклуци, а три момченца и едно момиченце се разпореждат на площадката като, че ли им е бащиния и не дават на останалите да се люлеят или пързалят, вземат чужди играчки, не дават техните, а миналата година едното преднамерена счупи играчка на моите деца. Майките им през цялото време са на пейките и уж ги наблюдават, но на практика ги оставят да си правят каквото си искат, дори и да рушат. Ама носовете им вирнати и гледат отгоре на останалите.
Не обичам площадките и най-често водя децата в парка.

Малко е още и не се е научило. Но за да казва точно какво ще се случи, значи има предвид нещо конкретно, което е видяло, макар и може да не се е случило на него.
Не е добре да го окуражавате да се бие, но пък и да се оставя другите да му взимат нещата не е добре. Трябва да може да се защити, с времето ще се научи.

Отношенията между хората са сложни и трудни и трябва време детето да натрупа опит в различни ситуации, за да "се научи" как може и е полезно за него да реагира. Едва ли всеки ден е попадал в конфронтации и е нормално да пробва пасивност, после може да пробва да повика помощ или дори в някоя ситуация сам да посегне. Важното е просто да знае, че вие сте на негова страна, както вече са писали. Имали мама и татко зад гърба си, всичко е ок. Дори и да го ударят, не значи непременно, че е жертва, следващия път вероятно ще реагира по друг начин.
Не го приемайте толкова крайно, че заради забележки ваши е станал страхлив. Не е така, забележка се прави като има нужда от корекция. Повярвайте, да се смееш само насреща е по-лошо. Пример, много близък до мен. Детето посяга и удря баба си, майката е твърд противник на забележките. Съответно на детето с нищо не се показва, че да удариш не е редно. Смеят му се насреща и минават с фразата, "мъничък е". Вече е на 5 години и за него е нещо естествено да удари баба си/майка си/брат си, точно защото никой не му е показал, че такова поведение не е редно. Да покажеш да детето, когато греши в някаква ситуация, не те прави лош родител или поне аз така си мисля.

Децата са отражение на родителите си, каквото са видели вкъщи, това правят самите те.Нито детска градина, нито позитивен пример, нито взаимоотношения с околните може да променят нещо.
Наистина родителите си насърчават децата да са лоши, груби, да бъдат първи на пързалката, да избутат останалите.Вижте само каква е ситуацията по пътищата- всеки ден катастрофи, жертви. На мен дори не ми спират на пешеходна пътека, а съм с дете.
Детето ми е на 4г, има няколко приятелчета, играе с братовчедите си, но все повече се отказвам да ходя по площадки.
На детската градина са им обяснили, че ако някой ги удари да кажат на госпожата, да не се саморазправят.Но пък и учителите какво ще направят, ще поговорят с агресора и ако няма стабилно отношение от родител, ситуацията не се променя.
Истината е, че хората са груби с околните, дори в семейството си са груби.Отношенията им  са такива. Даже с приятелка говорихме, че всъщност като сме си научли децата на социално поведение, им правим лоша услуга...
А конкретно по темата, аз обясних на детето ми( което никога не е посягало да удря, хапе и т.н.), че ако някой нещо му направи да извика силно "Не!Ще кажа на мама/госпожата!"
Но общо взето избягваме площадките, няма надежда за цивилизовани отношения.
А и вие казвате, че сте правили забележка на чуждите деца, но нали знаете че нямаме право на това.Забележка евентуално към майката, която обаче не смята, че детето ѝ някъде греши.

Вие няма да сте все до детето.
В училищата е същото.

И какво като няма да е все с детето? На родителите първата им функция е да пазят детето, а не да го правят удобно за другите или да робуват на "няма да сте все до него". Който иска да си оставя детето още от бебе да се оправя както си знае и да яде бой, а аз моите не съм ги оставяла, защото не исках да им причинявам чуждата простотия.

А и на учителите в един момент им писва все едно и също дете да се оплаква. Реално другите го приемат за беззащитно и си го тормозят зад гърба на учителите, а после в един глас твърдят, че няма такова нещо.

Е такова,че нещо 10 годишно да седи да крещи Мамо,не,ще кажа на госпожата е леко смешно.Или се свива и понася не или вербална агресия.