Най-голямата ми грешка може би, тепърва ще се случи... 
- Публикувана: 6 окт. 2006, 23:00 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2006, 13:10 ч.
Коя е най-голямата ви грешка досега?
Грешки може би съм правила много. Досега, винаги съм се измъквала суха, както пише за зодията ми - стрелец.
Аз обаче си признавам, когато съм сгрешила. Предпочитам сама да си посипя главата с пепел, отколкото някой друг да ми трие сол.
А може би най-голямата ми грешка, е че не си обръщах достатъчно внимание в здравословно отношение и сега си бера горчивите плодове...
вие чували ли сте за виновен Стрелец 
не?
ами значи и аз спадам в групатана Безгрешните
а сериозно, опитвам се да не мисля за грешките си, така или иначе винаги достатъчно съм забатачила нещата, за да могат да бъдат поправени
не?
ами значи и аз спадам в групатана Безгрешните
а сериозно, опитвам се да не мисля за грешките си, така или иначе винаги достатъчно съм забатачила нещата, за да могат да бъдат поправени
А може би най-голямата ми грешка, е че не си обръщах достатъчно внимание в здравословно отношение и сега си бера горчивите плодове...
Избора ми на ВУЗ- СУ.
Искам с тоя акъл да съм сега на 18... 
Това щеше да е последната специалност, която бих избрала (географията) 
Нареждам се тук, до филоложките
Бе аз психологията имах предвид, филологията по- бива....всъщност - все даскалски истории
Ама това е поправимо бе, хора! Вземете мерки. Нали говорим и за поука...
Всъщност никога не знаеш дали тази "грешка" няма да ти потрябва...Аз съм инженер. Нежелана от мен специалност, но я завърших доста успешно. Нямах един ден трудов стаж по тази специалност, придобита 1992г. Завърших и икономика...Но ето, че сега наученото преди 15 години ми помага да съм далеч по-добра в професията си...А онези години ги смятах за загубени...
Точно в този момент си мисля, че най-голямата ми грешка е мъжът до мен. За жалост, непоправима 
Не че е лесно, но не е непоправимо.
А след като си говорим за грешки, какво ще кажете за поуките ?
Мнозина говорят за грешки и уроци.
Вълнува ме колко често правейки една грешка и осъзнавайки я като такава в последствие, колко често вадите поуката от нея/ и колко време е нужно за това/, и същевременно случва ли се да повтаряте едни и същи грешки ?
Мнозина говорят за грешки и уроци.
Вълнува ме колко често правейки една грешка и осъзнавайки я като такава в последствие, колко често вадите поуката от нея/ и колко време е нужно за това/, и същевременно случва ли се да повтаряте едни и същи грешки ?
аз след грешка винаги вадя поука, извод.
както след филм или прочетена книга все се питам " каква е поуката , какво искаха да ми кажат и тн". винаги си правя разбор
навици от детството ( благодаря, дядо) 
да си призная рядко повтарям една и съща грешка.
но грешка, която повтарям е например доверчивостта ми.
както и това , че за мен хората са първо добри и после лоши.
гледам с голямо доверие на всеки, който влиза в живота ми, приемам го за добър, впоследствие се разочаровам. докато май по-щадящото е да приемаш хората за лоши, и в последствие да се убеждаваш в качествата им , и да ти се доказват, като добри.
но някак си , не искам да поправям тази грешка, мисля, че ще загубя нещо от себе си.
давам си сметка за нея, но не правя особено много, за да я поправя.
но грешка, която повтарям е например доверчивостта ми.
както и това , че за мен хората са първо добри и после лоши.
гледам с голямо доверие на всеки, който влиза в живота ми, приемам го за добър, впоследствие се разочаровам. докато май по-щадящото е да приемаш хората за лоши, и в последствие да се убеждаваш в качествата им , и да ти се доказват, като добри.
но някак си , не искам да поправям тази грешка, мисля, че ще загубя нещо от себе си.
давам си сметка за нея, но не правя особено много, за да я поправя.
както и това , че за мен хората са първо добри и после лоши.
гледам с голямо доверие на всеки, който влиза в живота ми, приемам го за добър, впоследствие се разочаровам. докато май по-щадящото е да приемаш хората за лоши, и в последствие да се убеждаваш в качествата им , и да ти се доказват, като добри.
но някак си , не искам да поправям тази грешка, мисля, че ще загубя нещо от себе си.
давам си сметка за нея, но не правя особено много, за да я поправя.
Lennie, ако приемаш хората по default за лоши е все едно да ги осъждаш без вина.
Остани си такава, каквато си. Винаги ще има разочарования, няма как да се "оперираме" от това.
А и, ако живота от време на време не нагарча, ще забравим да се радваме и на малките неща.
Според мен няма грешки, има уроци
Да, ако погледнем живота доооста отгоре..
Най-непростимата ми грешка е,че не успях да покажа на баба ми и дядо ми колко много ги обичам,макар те да го знаеха.Дори когато бяха болни и знаех,че краят е близо,все се случваше нещо,което не ми позволяваше да прекарвам толкова време с тях,колкото на мен ми се искаше..А бяха най-добрите хора на света! 
Сега толкова много ми липсват и вината ме изяжда отвътре, но е вече късно! Дано знаят там,където са,какво наистина чувствам...
Сега толкова много ми липсват и вината ме изяжда отвътре, но е вече късно! Дано знаят там,където са,какво наистина чувствам... Препоръчани теми