- Публикувана: 7 окт. 2006, 13:02 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2006, 11:59 ч.
Галено обръщение към Елена
Името е хубаво и ми харесва! 
Аз съм Елена и си харесвам името 
Най-често ми казват Ели, мъжът ми ми казва Елчо, майка ми Еленчи, а едната ми баба Еличка а и част от колегите, на мъжа родата , 'щото са от южна Бг ми казват Елито.Всички си ги харесвам, само Еленка - не
Най-често ми казват Ели, мъжът ми ми казва Елчо, майка ми Еленчи, а едната ми баба Еличка а и част от колегите, на мъжа родата , 'щото са от южна Бг ми казват Елито.Всички си ги харесвам, само Еленка - не
напомни ми
понякога й казвам "Елича"
Ели е най-близко, според мен. Ето и една истинска история!
Семейството на баба ми, по майчина линия, е преселнишко от Северна Добруджа, след Крайовската спогодба, според която Южна Добруджа се връща на България, а Северна остава в Румъния. Баба ми се казва Елена. В Румъния в, Констанца, са и казвали ( по румънски) на галено Еленуша, постепенно станало само Нуша. Когато се преселват в Б-я, баба ми разказва, как децата пред къщата викали"Еленке, Еленке, ела да играем" и майка и ( прабаб ми) и казвала " Излез де, на тебе викат". Та така от Елена, Еленуша, та Нуша, и така я знаят всички близки и познати. За нас винаги е била Мама Нуша, също и за децата и съпрузите ни, понеже сме все жени в рода!
И в този ред на мисли, родила се сестра ми, една позната среща майка ми с количката и пита как се казва детето. ' Ами Елица" отговаря тя. Онази и дръпнала една караница, как може да не кръсти детето на майка си - Нуша! А то Елица, си е половин Елена! Ето как често галените имена изместват истинските!
Семейството на баба ми, по майчина линия, е преселнишко от Северна Добруджа, след Крайовската спогодба, според която Южна Добруджа се връща на България, а Северна остава в Румъния. Баба ми се казва Елена. В Румъния в, Констанца, са и казвали ( по румънски) на галено Еленуша, постепенно станало само Нуша. Когато се преселват в Б-я, баба ми разказва, как децата пред къщата викали"Еленке, Еленке, ела да играем" и майка и ( прабаб ми) и казвала " Излез де, на тебе викат". Та така от Елена, Еленуша, та Нуша, и така я знаят всички близки и познати. За нас винаги е била Мама Нуша, също и за децата и съпрузите ни, понеже сме все жени в рода!
И в този ред на мисли, родила се сестра ми, една позната среща майка ми с количката и пита как се казва детето. ' Ами Елица" отговаря тя. Онази и дръпнала една караница, как може да не кръсти детето на майка си - Нуша! А то Елица, си е половин Елена! Ето как често галените имена изместват истинските!