Наказвам с лишение на неща, които знам, че обича - за не повече от ден (за по-дълго време ми се вижда пресилено, пък и детето забравя за какво е наказано или пък започва много да страда) - без бонбони, без сладолед, без да правим заедно хартиени играчки, без четене на книжки и други такива. Избягвам да я наказвам със стоене вкъщи, защото по този начин наказвам и себе си.
- Публикувана: 7 окт. 2006, 18:35 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2006, 18:56 ч.
За наказанието
Каката я наказвам с трудова терапия
........................
........................
Това за мен не е накзание, а просто последица на определено поведение. Абсолютно подкрепям като възпитание в най-чист вид
Също го прилагам в най-различни моменти. "Ако не седнеш на дивана ТВ ще се изключи" да речем - на 3-4 изключване схвана идеята и сега си знае. До сега не съм наказвала Дариа. Поне не класическия вид наказания тип: "в ъгъла", "С вдигнати ръце" и прочие. Мен също никога не са ме наказвали така. Всъщност мисля, че мога да се боря за най-абсурдното наказание - забраниха ми да чета книги, защото само това правех като дете.
Всъщност мисля, че мога да се боря за най-абсурдното наказание - забраниха ми да чета книги, защото само това правех като дете.
Извинявам се за отклонението!
Наказвам, като го лишавам от неща, които обича - шоколад, бонбони, любими вещи, гледане на филмчета. Понякога може за ден, но се е случвало и за повече дни. Понякога го пращам да си стои сам в стаята. Но до наказания се стига изключително рядко. Той все пак вече е голям и е много разбран, на мама гарджето 
Всъщност мисля, че мога да се боря за най-абсурдното наказание - забраниха ми да чета книги, защото само това правех като дете.
Хе, хе, и аз участвам
. На мен също ми бяха забранили да чета книги, та съм пробвала и номера от филмите - с фенерче под одеялото .А наказвам щерката като се разсърдя и кажа, че не искам да говоря с нея. Разбира се, стремя се по-рядко да го употребявам, за да не се изхаби
Използвам чат-пат и забраната за сладки неща, както и т.нар. "трудова терапия".
давам време "сама в стая без игра1ки и пр интересности" брой минути колкото е детето след 3 предупреждения да се прекрати поведението к борим;после за извинява за стореното и така;
слу1ва се 2-3/седмица;
за разливане,цапане и пр не наказвам освен ако не е наро1но
не наказвам и когато е нещо к не съм обяснила (като не давай на брат си сухари)
най-1есто е за мрънкане к ме влудява или за удряне
слу1ва се 2-3/седмица;
за разливане,цапане и пр не наказвам освен ако не е наро1но
не наказвам и когато е нещо к не съм обяснила (като не давай на брат си сухари)
най-1есто е за мрънкане к ме влудява или за удряне
Наказвам с отнемане на някоя привилегия: гледане на детски предавания, никакъв компютър, "арестуване" на играчките за определено време, и т.н.
Важното е наказанието да се наложи веднага след провинението, да е за конкретно провинение и да е за кратък период.
Има много хубава книга - "Отговорът е НЕ" на Синтия Уидъм, много ми помага в последно време.
Важното е наказанието да се наложи веднага след провинението, да е за конкретно провинение и да е за кратък период.
Има много хубава книга - "Отговорът е НЕ" на Синтия Уидъм, много ми помага в последно време.
Всъщност мисля, че мога да се боря за най-абсурдното наказание - забраниха ми да чета книги, защото само това правех като дете.
Хе, хе, и аз участвам
. На мен също ми бяха забранили да чета книги, та съм пробвала и номера от филмите - с фенерче под одеялото .Аааа, и аз се боря за челното място - освен четене под одеялото - без фенерче, по време на следобедния сън (майка ми заспиваше лесно); и заплахата "ако още веднъж те видя да четеш "Старогръцките митове", ще я изхвърля през прозореца". Заплахата не ме впечатли особено,нали живеехме в къща и можех да си я взема от двора.
По принцип не я наказвам, но така стана, че баща й си е в къщи за 15 дни, а когато има повече от един човек у нас, тя става просто невъзможна... 
Предупреждавам я 2-3 пъти и ако не спре нежеланото поведение я карам да излезе от хола в коридора и да постои там около 2 мин. Много не го обичам това наказание, защото доста се разстройва и гледам да го прилагам само в крайни случаи 
Предупреждавам я 2-3 пъти и ако не спре нежеланото поведение я карам да излезе от хола в коридора и да постои там около 2 мин. Много не го обичам това наказание, защото доста се разстройва и гледам да го прилагам само в крайни случаи Наказвам с лишение на неща, които знам, че обича - за не повече от ден (за по-дълго време ми се вижда пресилено, пък и детето забравя за какво е наказано или пък започва много да страда) - без бонбони, без сладолед, без да правим заедно хартиени играчки, без четене на книжки и други такива. Избягвам да я наказвам със стоене вкъщи, защото по този начин наказвам и себе си.
И аз веднъж наказах без сладолед , но след това излязохме на вън ,такава жега беше че като минавахме покрай сладоледите и започнах да обмислям как да отменя наказанието на децата , че да си хапнем сладоледче.
Препоръчвам ви книгата на д-р Додсън "Как да приучим децата си към дисциплина", може да се изтегли и от нета. Наказанието не винаги е правилния изход от ситуацията. Обясненията и идеите са много добри!
Препоръчвам ви книгата на д-р Додсън "Как да приучим децата си към дисциплина", може да се изтегли и от нета.
nadq, би ли могла да пуснеш линк, ако не те затруднява! Мерси.
Тук можете да прочетете една статия за наказанието:
http://209.85.129.104/search?q=cache:-Ygpvv9Wc5IJ:www.moetobebe. … =1&lr=lang_bg
http://209.85.129.104/search?q=cache:-Ygpvv9Wc5IJ:www.moetobebe. … =1&lr=lang_bg
Аз наказвам баткото в коридора на тъмно с вдигнати ръце. Но това е било 2-3 пъто, когато е ставал неконтролируем. Ефекта е поразителен. След 5 минути го викам при мен, питам го ще продължава ли да ме ядосва и той ме гледа милно и казва, че не. После ми се къса сърцето, 
но съм на мнение, че понякога се налага. 
но съм на мнение, че понякога се налага. Стига бе ти сериозно ли говориш? Как ще го накажеш на тъмно ще му вземеш акъла на детето.
Моят син е невероятно палав,но в същото време е и много убидчив ,затова при нас наказанията много не действат.Само в много крайни случаи го изпращам в стаята му за определено време.
В общи линии когато направи беля двамата я поправяме или ако е посилите му, му обяснявам какво трябва да нарави.Но то зависи много и от възраста на детето.