За наказанието

Наказание трябва да има но непосредствено след провинение като отстояването е разковничето за да не се повтаря, в противен случай детето придобива усещането че командва парада...Всъщност те правят белите не за да ядоасат, а за да пробват родителите до къде ще им позволят да достигнат  Това си е живо манипулиране. Изкуството или умението на родителя е да реагира адекватно в ситуацията. Не бива според мен да се допускат наказания, които унижават достойнството това единствено води до израстване на една комплексирана личност, а всеки от нас е срещал поне веднъж в живота си такава и знае, че е много лошо. На тъмно  никога,мили момичета! Наказания на тъмно в килера са част от системата за възпитание в миналото! Аз съм майка на три деца и се страхувам от тъмното и след определен час не ходя сама на вън..как ви се струва???Работя понякога до 21 и задължително съпруг или син ме прибира с колата...не е добре и не мога да го преодолея..и съм родител и педагог и мога само да споделя че без наказание не може...не бива иначе ще се качат на главата и слизане от там няма дори и след като поемат по своя път в живота....но унижения и бой/ не включвам плесник по дупето/ не бива...всичко, което се случва в детството се отпечатва трайно в бъдещата личност...обикновено е агресивна и ще бие и малтретира всички около себе си...ако ли пък не е наказвана - арогантна, която смята че светът се върти само около нея и всичко й е позволено...мисля и двата типа не са за предпочитане.Темата е важна и интересна..благодаря на майчето, което я постави за обсъждане! 

И на мен ми бяха забранили - аз се криех в тоалетната да чета или вечер нашите като заспят  - в леглото, но сутрин мама намираше книгите под леглото и пак се разправяхме.

Аз лично рядко наказвам(повече викам и се карам , което не е в мой плюс). Наказвам - забрана за нещо любимо(но за малък период), да си стоят в стаята не го виждат като забрана(там са им играчките, имат телевизор, каква ти забрана).
Никога не сме ги наказвали в ъгъла или с вдигнати ръце.

След като не можаха да се разберат кой кои играчки да разтреби и седяха и си крещяха един на друг цял ден да ошетат, получиха най-строгото си наказание досега - 2 седмици без играчки.
Изнесох всичко от стаята с изключение на книгите и плюшените любимци за приспиване (всеки си има по един).
Двете седмици минаха - сега разтребват без да им мигне окото. Направо не повярвах ефекта.
Друг път съм наказвала с по една седмица без телевизия и гледане на видео. Пак с приличен ефект.
Важното е наказанието да е свързано с деянието и детето да разбира смисъла на "греха" си.
Иначе - от пусто в празно.

Моите деца вече не са мънички .Много материал  съм изчела на тази тема, но не всичко е приложимо. Понякога съм изпадала в такива ситуации, че после съм съжалявала за изтърваните нерви, но....   На теория е по- лесно , на практика зависи от човека .Освен това идва един момент от живота на детето ,в който всички правила  им се струват като ограничение на личната свобода. Говоря за този труден период- пубертет. Сещам се за една моя приятелка, родителите и се караха много, тя започна да им прави напук ,те пък  я биеха, и след поредното закъснение баща и започнал да и чете конско, а тя потърпяла малко и го попитала:" Ще ме биеш ли най после ,че да си лягам"? Тази същата приятелка си има вече дъщеря, която е прекрасна, но много палава и често я пошляпва по дупето, въпреки че много пъти е казвала преди ,че ако си има дете, няма да го докосне с пръст.Аз не съм привърженик на физическото наказание, но ми се е случвало да плясна по дупето лекичко, ако няма ефект от другите наказания . Както казах вече, те са големи и се опитвам да говоря като с такива, но е много грудно .

досега не съм я наказвала, някое шамарче отвреме-навреме и тва е, ама много бързо ми дожалява след това на път е обаче да ми се качи вече на главата, та трябва да помисля сериозно и аз по въпроса, да види, че не всичко дето хвърчи се яде

Повече викам, отколкото наказвам, а и честно, изумих се от някои методи на някои мами  - на тъмно с вдигнати ръце  Това си е чисто унижение на детето,а и надали ще има ефект. Може и да има, но тогава ще слуша само, защото ще го е страх от наказанието, а не защото е разбрало "защо всъщност не се прави така". Аз лично обяснявам , защо, какво, как, какви ще са последствията за нея,евентуално и т.н. Определено има резултат! Понякога я изпращам в стаята, но не използвам думата "наказание", просто и казвам да отиде там,за да се успокои и чак след това да дойде и спокойно да ми каже какъв е проблемът и да се разберем какво ще правим. Или пък спирам да и говоря/да и обръщам внимание/,това също има голям ефект!
А някъде бях чела, че наказанието, чрез отнемане на любима играчка или занимание също не е правилен подход, но наистина не помня какви бяха аргументите, просто ми се е запечатало в съзнанието./Може би в Спок  /
Общо взето възпитанието с добро винаги има по-добър резултат 

Мен за малко да не ме приемат във Френската гимназия навремето.
Точно заради моето плъховско четене на книги. Тогава хита беше "Граф Монте Кристо".
Майка ми се чудеше къде да я крие, а аз си губех времето да я търся.
Иначе си бях "примерно" дете - лягах си в 8 ч след "Сънчо", обаче с фенерче четях под завивките 

Аз също наказвам, отнемайки предмети, лишавайки я от определени привилегии...
Напоследък превръща всяка играчка в нещо средно между бумеранг, чук и въртележка. Не се дразня толкова, че чупи нещата си, колкото, че всеки път е на косъм да нарани себе си или другите.
Най - тежкото наказание беше последното - преди няколко дни. Току - що купен фотоапарат, с когото започна да играе по същия начин й беше отнет за седмица време. Трудно го преживява, като се има предвид, че не стоя и 10 минути в ръцете й, но след 3 предупреждения бях непреклонна.
Ако, се държи зле с някого, я оставям за малко насаме да обмисли ситуацията и поведението си. Аз не го приемам за наказание, но тя - сигурно.

Това е прекалено! 

Наказвала съм единствено с това да го лиша от пипане на книжките и със сърдене. Последното е най-страшното наказание за сега.

На тъмно не бих наказала никога. Ако детето ми има моят страх от тъмното като мен когато бях малка ... Хем мен никога не са ме наказвали да стоя на тъмно. Проблемът беше в развинтеното ми въображение и чудовищата, които си измислях.

Наказвам с лишение според провинението и според възрастта. Наред с наказанията вървят и поощренията. Последно съм наказвала сина си миналата година по това време заради сбиване в училище. Наказанието беше без телевизия и компютър две седмици. Спазваше го стриктно и имаше ефект. Много е важно, когато се наказва да се спазва наказанието, защото отмени ли се, след това ефектът ще е нула.

Не съм я наказвала досега.