Биг Баба - грехота е да не участваш (Бабиериндос в Хасиендата на Биг Баба)

ПС. Нещо с линка не се справих, та ви илюстирам материала нагледно
ППС. Сега гледам, че и картинките не се виждат  Псолютно съм озЪдЪчена....Дори не ми дава да изтрия постингите 

Карнавалните костюми очакваха бабиейросите, а те все още се мотаха по Копа Кабана и не отлепяха погледи от телата на  сърфистите.

 - Хълцуц! - Стреснатата Чесънита се задави със скилидката, която джвакаше, откак се събуди... Не очакваше да й се стоварят баш пред хасиендата.. Имаше тя потайни мисли, свързани с товара на бабиейрите.. Но неочакваната им поява пред прага й я втрещи! Мозъкът й бързо превключи на висока скорост.. ха-хаа! паднаха ми!

 - Капоейра! Да.. Изкарах курсче на младини! - изписка тя със слаб гласец - Еееех, спомени.. тогава тренирах за снимките в жената-котка...

- Я да ви предложа по питие  изпървом – реши да се подмаже бабиерата, макар че имаше зъб на Мъкъпинда зарад кокошката й.. хм, ще им добавя от тайната ми лютива добавка    да ги видя как ще рипнат след крехкото, дето се мотлявеше по плажа...
 

О-о-ох, как й се пийваше питие на доня Василинда, но дългът преди всичко! И доня Василинда хукна да гони Накакатанасийката, която се носеше във въздуха.
- За таз няма ли земно притегляне? - охкаха натъртените бабиероси.
- От... маникюра е... нали й налепих... перца...ама аз доста сложих...за да е красива - на пресекулки обясняваше доня Василинда и тичаше като младо яре. И понеже и мозъкът й бе като на младо яре, тя не схващаше, че от безцелното й тичане няма полза.
- Да, бе, как да я свалим от горе? - чудеха се доните.
- Юху-у-у-у! - викаше Накакатанасийката, която тъкмо се учеше да пикира и да прави разни завъртоци във въздуха.
- Ето, сбъдна се най-старата човешка мечта! - с апломб заяви доня Нерижа Прекрасница.
- Що, да не е станала проститутка? - запита недочулата Лусеринда.

- Ха, проститутка! Де да бях! - изсумтя Накакатанасийката, когато плавно се приземи по задник в краката на ошашавените  бабиероси след елегантно пике, с което излезе от свредела, в който я бяха завъртели лудите бразилски вихри. - Да знаете какъв комин си намерих - голяяяяям и топъл, ама огладнях и реших, че стига толкова безмоторно летене за днес.
- Иииии, таз пък кога успя да и амортисьори на задника да си сложи? - позеленяха от луда завист бабетата, а ченетата им затракаха като рояк възмутени кастанети.
- Ха, амортисьори! - дочу ги Накакатанасийката. - Че аз тоз г.з за кво си го отглеждам толкова години?
И се надупи да покаже мощното си подгърбие. Надигна полата и пред оцъклените очи на бабиеросите лъсна цялото величие на тази важна човешка част, приличаща на лунен пейзаж от целулитни кратери и хребети - обратната страна на Луната в профил и анфас!

http://www.fdmai.com/wp-content/uploads/2006/08/fesse.jpg

- Измама! Шашма! Фалшификация! - внезапно нададе треперлив писък Василинда и задавяйки се в собствената си слюнка, заразмахва ръце възмутено.
Бабиеросите с мъка отлепиха омагьосаните си погледи от неземната прелест, в която се бяха блещили досега и в недоумение загледаха ветреещите се на вятъра кюлоти на Накакатанасийката, произведени от чист най-фин китайски памук. Те имаха формата и размерите на легендарния парашут ПД-47, с който се бяха обучавали цели поколения елитни комунистически десантчици.
Накакатанасийката по време на обучението си в Спецназ:


По време на планирането - пике - о, йе!

И миг преди приземяването:

'Та-та-та-та-та-та' - понесе се картечен откос във въздуха. Бабиейросите подскочиха уплашено и мигът на слава на Накакатанасийката изчезна.

'Пррррррррррррррррррррррр фиестааааааа' - зачу се цвърчене.

Опулените бабки с почуда гледаха странното разноцветно шествие, което се задаваше.

Начело вървеше позната фигура, нарамила картечница и препасала патрондаш. В едната ръка размахваше доста заплашително голяма бутилка ром, а в другата димеше неизменната пура.

Доня Мюр празнуваше 3х30-ия си рожден ден сред подобаващ антураж, явно подбран да достави радост на отколешните й другарки по питие и оружие.

Е, това е празник! На т'ва му викам рожден ден! Загорели потни тела, ром, пуричка за визия и не ми пука за по нататъка! Тенкя, Доня Бу, да ви се възвръща осторожно

Доня Лусеринда искаше да вдигне тост за достопочитаемата доня Мюриель, обаче в бързината беше забравила да си сложи третите и почна да пръска слюнки наред. Доните и отнеха думата и я свалиха насила да седне обратно на трапезата, спретната специално по случая от виновницата.
Зачервена и запотена от срам, тя люсна глътка от мечтания, бленувания и сънувания ром след тежките преживелици покрай бурята, бръмчането с хеликоптера и невероятното приземяване.
Успя обаче да изфъфли с пълно гърло едно "Наздраве!", че ушите и още бучаха от хеликоптера и не можеше да си контролира пилешките гласни струни.
Жива и здрава да си доня Мюриель! На многая лета! 

Ама Накакатанасийката си беше такава, колкото и да твърдеше обратното, пък на....

... пак се изказа неподготвена.
- Уфтсъ с уфтсъ такава! - мърмореше  сърдито тя. - Колко пъти ще навършва 100 години па тая? Че купони й организират, подаръци рекетират! Тююююююю, ни гий срам!
И като се поогледа дали някой слухов апарат не е бил случайно насочен към нея, тя изприпка ни лук яла, ни лук мирисала и се лепна за най-кръшното агънце:

- Биг Баба'з уочин' юююю - изкряка доня Дона с едва забележим мек акцент, придобит при двуседмичното пребивание в южните монтани, и стовари куфарите си на верандата. След туй побърза да си забърка една кайпириня и тръгна да издирва доня Мю за поздравления и наздравици.

Доня Мъкъпидна дочу шумотевицата от далеч. Пукотевицата и нечовешките викове на пришълките така я вцепениха, че тя се зачуди дали новооткритите й пророчески умения не са я подвели и безопасно ли, аджеба, да притесни развинелите се демонки. Повечето от тях имаха по 3 глави и 5 ръце, от очите им се мятаха огнени светкавици, а гръмогласните им песни образуваха  цунамита, които помитаха малки тропически острови в диаметър от 5 000 левги. В този момент съвсем причерня и доня Мъкъпинда беше готова да се обзаложи, че или Армагедон е настъпил или че й е паднало стъкленото око. Оказа се второто. След внимателен втори прочит на обстановката, Мъкъпинда с почуда разпозна някои човешки черти у приземилите се демони. Приличаха й на достопочтенни госпожи, празнуващи юбилей, особено едната, която всички наричаха доня Мю. При по-внимателно вглеждане, дори една от физиономиите й се стори позната.....Божке, тва не е ли Лусеринда, гръм да я удари! Ма кък си се маскирала, маскарата й с маскара.
Леко разочарована, че кариерата й на прочута пророчица и контактьорка с отвъдното й се разминава, щото демоните, които си мислеше, че призова, се оказаха глутница развилнели се бабища, но все пак утешена от несметните количества ром и потните млади тела около нея, доня Мъкъпинда се примъкна към богата трапеза.
В суматохата никой не се усети, че едно гърло в повече унищожава рома, докато Мъкъпинда не влезе във фаза "първа космическа", не разхвърли внимателно гласената одежда, метна кюлотите връз глава и хукна към младежите, разгорещена и ето в този вид